Тази книга ще ви поведе на вълнуващо пътешествие из магнетичния Непал

В България излезе нова книга от поредица на издателство „Ера“ за пътешествия - „Пътят към Анапурна“ от Марина Москвина. С чувство за хумор и внимание към детайла писателката описва вълнуващото си пътешествие из магнетичния Непал. 

Марина ни потапя в атмосферата на град Катманду – място, което до средата на XX век едва петдесет чужденци са посетили. Заедно със съпруга си Леонид тя поема на път, за да опознае мястото, културата, традициите и най-вече – хората, населяващи този регион. Двамата се срещат с колоритни местни жители, опитват момо кнедли и бира Чанг и влизат в къщички за опияняване. Посещават неописуемо красиви дворци и храмове, виждат въздушна пагода, позлатени фонтани и живата богиня Кумари. Но най-важното от всичко – изкачват се до Светилището на Анапурна. Връх в сърцето на величествените Хималаи с лоша слава и смайващи планински пейзажи. 

Публикуваме откъс от книгата, предоставен за Economy.bg от издателство ЕРА.

Очите на Буда

– В тоя Непал сигурно има страшно много мошеници – доброжелателно отбеляза Льоня, докато се разхождахме, а той притискаше с ръка портфейла до корема си.

Льоня вървеше и наляво и надясно категорично отказваше всевъзможните непалски услуги, които му предлагаха – например да се снима с един факир, който искаше да преметне кобра през врата му.

Сетне отхвърли призивите на един уличен бръснар. Той с мимики и жестове ни даде да разберем, че не е хубаво такова момче като Льоня Тишков да се разхожда из Непал с чорлава рижа брада.

Както винаги, и дума не можеше да става, че би позволил някои от желаещите да ни предскажат съдбата да го направят, макар да предлагаха най-различни начини: тибетските лами – по пукнатините на овнешка кост, а някакви явно съвсем черни магьосници искаха да ни гледат на птичи пера, на кожа от леопард, на изпражнение от бивол, на бял боб и на огън...

За сметка на това непалските народни лечители, надушили в Льоня лекаря на нашата експедиция, която остана без лекарства, го подмамваха със сериозни медикаменти от сорта на скелети на жаби и прилепи, бурканчета с тигрова мас, мускус и жлъчка на мечка, черни магически камъни и стрити перли.

Ех, как щяха да се харесат на моята майка Люся, която е противничка на традиционната медицина. Веднъж беше изстинала и когато отишла в поликлиниката, цели четири часа и половина висяла на опашка пред кабинета на районния терапевт.

Ние ѝ казахме:

– Как така, Люся???? Ти си ветеран от Отечествената война, вече си над деветдесет! Защо не влезе с предимство?

А тя ни отговори:

– Ами, там имаше толкова болни и мрачни жени. Щяха да протестират, ако аз, най-веселата и най-хубавката сред тях, вляза с предимство!

Лекарят я преслушал, открил бронхопневмония и ѝ изписал антибиотици. Но Люся отказа да ги пие заради евентуалните странични ефекти – в прескрипцията беше написано, че може да сънува кошмари.

– Само че, ако ти не се лекуваш – развиках се, изпаднала в отчаяние, – кошмари ще сънувам аз!

Всеки ден аз, Льоня и Серьога ѝ се обаждахме и я молехме:

– Люся! Пий лекарствата, пий ги, на кого искаш да ни оставиш?

А тя ядосано ни отвръщаше:

– О, господи, какъв ужас, дори не мога да кажа, че аз съм една самотна и ненужна на никого бабичка!!!

А пък при Льоня Тишков нещата стояха точно обратното – беше заклет алопат, напълно изгубен за народните лечители човек, особено за непалските.

И ако знахарите в Катманду окончателно го изгубиха с нещо още преди да са го спечелили, това бяха лечебните хартиени лентички с молитви, насочени към тайнствената богиня Гухешвари.

Една жена се опита да му пъхне в устата някаква кръгла бисквита, но Льоня стисна зъби и не я лапна от хигиенни съображения. На мен не ми позволи да изпия сока, който един дядо с шарен фес с пискюлче собственоръчно изстиска пред очите ни от захарна тръстика.

– Те изобщо мият ли си ръцете с течаща вода? – питаше се Льоня и не можеше да си отговори.

Това беше денят, когато се наканихме да се изкачим на Хълма на маймуните. Там, на хълма зад река Вишнумати, от две хиляди години се извисява древната будистка ступа Своямбхунатх, което означава „самовъзникнала“. Историята я свързва с бурната дейност на индийския император Ашока, управлявал на полуострова два века преди новата ера.

С въпросния цар Ашока станало същото, което се случило и с героя от притчата, когато управникът казал на отшелника:

– Ти си мой слуга. Защо не ми отдаваш почести?

Мъдрецът отвърнал:

– Не, ти си слуга на моите слуги. Аз победих земните страсти и станах техен повелител, а те са победили теб и властват над теб.

Ашока бил необуздан в желанията си, свиреп, алчен егоцентрик, който непрекъснато подхващал кръвопролитни войни, разрушавал и унищожавал всичко по пътя си… докато не се натъкнал на учението на Буда.

И станал друг човек.

По-точно, просто станал човек.

А в царството му настъпили златни времена.

Първото, което направил, било да обяви будизма за държавна религия в Индустан. Изпълнявайки завета на Благословения, царят наредил да посадят лаврови и мангови дървета покрай пътищата и навсякъде да опънат нещо като шатри за почивка – „за доброто на хората и животните“, а близо до тях да направят кладенци със студена вода.

Властелинът на света оказал толкова силно положително въздействие на цар Ашока, че пред очите на изумения си народ той се превърнал в точно такъв яростен съзидател, какъвто разрушител бил преди това.

Ашока обявил, че будизмът ще възтържествува чрез грандиозни монументи в чест на Съвършения озарен. Почти на всяка крачка били въздигнати високи колони от красив пясъчник с четириъгълни плочи отгоре, на които седял лъв – символът на Буда (… неговият глас приличаше на гласа на лъв в гората), а централната част на колоните била изцяло покрита с фрази от Притежателя на Безкрайното знание. Ашока наричал такива колони „стълбове на добродетелта“ или „лъвски стълбове“, а понякога и „стълбове на закона“, тъй като някои от стълбовете се използвали за обнародването на царските заповеди.

Благоговението на цар Ашока пред Прозрелия истината прераснало в боготворене на Буда, а Неговият образ бил възпроизведен и възпят в живописни картини и в статуи, които понякога достигали невъобразими размери.

Но още повече от изображенията на Съвършения били почитани неговите останки.

Заради светите мощи на Буда се разгорял такъв спор, че те били разделени на осем части и всяка от тях била погребана в специална каменна гробница – ступа.

И по заповед на Ашока седем от тези гробници били отворени, останките били извадени и разделени на осемдесет и четири хиляди частици и всяка от тях била затворена в кутийка от злато, кристал, сребро и лазурит. (Навремето Буда изброявал осемдесет и четири хиляди причини, по които се нарушава душевното спокойствие на човека. И в своето учение – Дхарма, предложил осемдесет и четири хиляди начина да се справим с тях.)

Ашока разпратил с бързоходци безценните реликви във всички градове и на всички острови в Индустан и навсякъде над тях издигали храмове – ступи, с различна височина, но по форма всички си приличали като две капки вода. Основата им е мандала („кръг“ на санскрит) и е символ на пробуденото съзнание и Чистата земя. Над нея има полусфера, която наподобява воден мехур. „Какво представлява този свят? – казвал Той. – Капка роса на разсъмване, мехурче върху водата…“ Куполът е увенчан с куб – огън. А върху куба има конус от обръчи – стъпалата за изкачването към свободата и покоя, към Нирваната, към Царството небесно.

Всички будистки ступи в Катманду те гледат с жив и странен поглед с огромните си очи с необичайна форма. Наричат ги „очите на лотоса“, „очите на Буда“.

Офталмолозите, които пътуваха заедно с нас към Непал, разказваха, че по очите на „всевиждащата“ ступа успели да възстановят лицето на това същество. Съществува предположение, според което върху кулите на храмовете в Непал, Тибет и Бутан са изобразени очите на човек от друга, много древна и загадъчна земна цивилизация. Те заявиха, че по формата на очите може да се определи цялостния външен вид на техния притежател и показаха една рисунка на прекрасно същество с мощно телосложение и огромен ръст (будистите също вярват, че Неговото великолепно тяло достигало шест метра височина!). А по средата на челото му се намира „третото око“, което е ясно изобразено над „очите на Буда“. Това „око“ можело да върши чудеса – да предава мисли на разстояние, да въздейства на гравитацията, с лекота да мести непоклатими тежести, да лекува и да възкресява…

И ето че ние с Льоня, хипнотизирани от този поглед, се изкачвахме към него, забравили за всичко на света. В този момент пред нас, като дяволче от кутийка, изскочи един хилав непалец и ни предложи срещу много пари да си купим една специална игла, която той лично изобретил и конструирал от някакви телчета за китайска бродерия. В същото време настойчиво се опитваше да пробута своето изобретение на века на Льоня, тъй като в Непал от памтивека с ръкоделие се занимаваха мъжете, понеже на това място смятаха, че жените са лишени от полет на фантазията.

Той много търпеливо ни показваше как трябва да се използва иглата, на два пъти демонстрира виртуозно извличане на конец от една тънка метална тръбичка и настоя Льоня също да извлече конец от тази тръбичка…

Едва успяхме да се отскубнем от него и избягахме!