вторник, 01 декември 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    5697 прочитания

    Защо не се обявяват публично заплатите в България?

    Милен Великов, HR експерт и консултант, споделя причините на база на опита си и от двете страни
    30 октомври 2020, 09:39 a+ a- a

    Милен Великов е HR експерт и консултант с дългогодишен опит и многопрофилна специализация. Има завършена степен по Human Resource Management в Chartered Institute of Personnel and Development и е сертифициран кариерен консултант – Global Career Development Facilitator. Извървява своя професионален път, стартирайки от най-долното стъпало, като е работил поетапно на почти всяка позиция в HR отдел. Същинския си опит натрупва във фармацевтичната индустрия. Той е първият сертифициран HR специалист в България на база обновената система за сертифициране на Българската асоциация за управление на хора и има множество професионални награди

    Защо не се обявяват публично заплатите в България? Темата е чувствителна и всеки има мнение по нея, което никак не е еднозначно. И не трябва. Често то зависи от ролите и ситуациите, в които сме поставени, и опитът, който имаме. Дали питаме за заплата, или ни питат дали искаме такава, или даваме – да, това определя адаптиращата роля в позициите ни. 

    Наскоро се сблъсках с реална ситуация. 

    Обява за работа, условия, ред за кандидатстване. След прикачване на актуална автобиография се появиха допълнителни два въпроса – „Кога можете да започнете“ и...„Каква заплата очаквате?“. Нищо стряскащо в първия въпрос, но странен ми се стори вторият на този първоначален етап. Не защото никой не го задава, няма да ме попитат или не го очаквам, но как да отговоря, когато нямам идея за позицията, извън обрания стерилен текст в обявата и никой не е отговорил на въпросите ми, които евентуално бих имал, относно отговорностите, обемите, очакванията към тази роля? Не стрелям ли в тъмното и това ли очакват от мен, или просто някакъв отговор, защото това определя следващите им стъпки с моята кандидатура? Ами ако реша, че мога да поискам по-малко от предварително заявеното „на сляпо“ – кой да ме попита, на кого да кажа, кой ще ме чуе, когато гледащият тази или сходни обяви решава кого да повика на интервю, когато види финансовите му очаквания? Иначе защо изисква тези детайли на този начален етап?

    Според гледащия и този над него, спуснатите цифри от някои кандидати биха могли да се облекат в прибързани заключения като: „Скъп ни е; много е квалифициран и иска доста пари; нека не го викаме, защото не можем да му дадем толкова; става, но да видим някой по-евтин; можем и да му дадем толкова, но не искам нов човек да ги взима...“. Защо компаниите са готови да се откажат от срещата с някои кандидати, без да са ги видели и чули? Кое ги интересува повече – дали си в бюджета, дали отговаряш правилно, дали ще им се хареса отговора? Нека го обърнем, тогава. 

    Защо не се публикува заплатата в самата обява за работа? Изберете си дали да е точна цифра, плаваща, бруто или нето. Така всеки един кандидат ще бъде информиран за нивата на заплащане и информирано ще подходи дали му стига и доколко го удовлетворява. Не е ли така по-професионално и честно към всички кандидатстващи да имат и тази информация? Много ли е екзотично и защо не се прави или поне не е масово?

    Ето няколко причини:

    - липса на правила за определяне на работните заплати – решението за заплатата се взема на момента по време на интервю или след него, когато видим всички колко искат и сравним с този, който напуска, колко е взимал. Емоционално, често без еднакви аргументи. Ако кандидатът ни е харесал, можем и да сме по-щедри. Ако преценим, че е добър, можещ и знаещ – ще инвестираме и време да го проверим. Емоционално, често без еднакви аргументи. Все още има компании, в които не са чували за структура на заплатите, нива за определени позиции или правила за промени – защо, с колко, при какви ситуации. Затова и не се обявяват публично възнагражденията в обявите за работа – няма какво да напишем и от какво да изходим. Да не говорим, че понякога има и разминавания от това, което сме се разбрали, и това, на което се подписваме. 

    - заплатите са конфиденциални – най-големият страх за някои работодатели е да се наруши т.нар. конфиденциалност и останалите разберат за нивото на нечие възнаграждение. Не че хората не си говорят помежду си. Това е най-големият мит в една компания – „никой“ не знае заплатите на другия. Дали е така? Масовите възнаграждения се знаят, защото хората си споделят, защото искат да сравнят какво е нивото на тяхното възнаграждение, още повече, ако то е по-малко от поисканото от тях. Често го правят и за да се харесат на другите, да бъдат приети или просто се изпускат, или научават непоискана информация от някой вечно знаещ всичко. Щом споделиш на един, той споделя на друг в компанията, после някои споделят и извън нея – с близките. И така вече е публична „тайна“, че в еди-коя си компания плащат добре, а в друга - не.

    - субективизъм и липса на справедливост при определяне на дадена заплата – еднакви позиции, един отдел, при един мениджър – различни заплати. В определена степен няма как да са напълно еднакви, но липсата на установени нива и показатели ги правят изкривени, нелогични и често несправедливи, когато някой узнае за тях. Затова се крият, договарят „на тъмно“, често тайно. Рядко, но има ситуации, в които прекият  ръководител взима по-малко или няма информация за заплатата на своите подчинени. Виждал съм го, целенасочено решение е и го има. При обратния подход - съществуват данни за нивата на заплащане в съответния бранш, логика във възнагражденията в съответния отдел, описание на нивата, спрямо компетенциите за дадена позиция, образование и опит, прозрачност в определянето им и желязна логика защо един стартира на едно ниво, при какъв минимум от условия и кои обстоятелства променят дадено решение в някаква посока. Това минимизира липсата на субективизъм, когато всичко е прозрачно.

    - манталитет – „Абе, тоя колко взима, че кара такава кола“; „Тая такава заплата взима, а виж как се е облякла“; „Тоя вчера дойде, а взима повече от бай Иван, който от десет години е тук“; „Какво видяха в тоя, че му дадоха толкова висока заплата“ или „Тоя май е братовчед на Шефа, щом взима такива пари“ - подобни прикрити въпроси, клюки и шушукания или правене на чужди сметки са характерни черти в народопсихологията ни. Тук винаги се намесва и чувството за справедливост или по-скоро за нарушената такава – кой работи повече, по-качестено, кой е по-важен за компанията или в отдела. Обикновено всеки очаква по-голямо възнагржадение от сегашното, без значение колко е то. Винаги вземащото е малко и винаги се твърди, че хора с по-малък опит и стаж в компанията взимат същото – реалността може да е такава, може и да не е. Може би заради трудното управление на подобна неформална комуникация заплатите не се обявяват публично?

    - решение на ниво „корпорация“ – така били решили някъде в света. Заплатите не се обявяват публично, въпреки че не винаги е така. Тук е важно да отбележим, че дадени корпорации, освен пазар (ако имат такъв в България), ниските нива на заплащане са нещото, което ги е довело тук. Подозирам, че публичното им обявяване би довело до сравнение с офиси в други държави и еднакви позиции и би могло да стане доста конфузно, когато осъзнаеш, че тук получаваш 4-5 пъти по-ниска заплата при сходни, понякога по-високи нива на количество и качество в работата си. Затова е по-лесно да кажем – това не е наша работа, така са решили „от горе“.

    - един е овластен да решава колко може да даде – него чакаме да каже, да го сметне или реши дали можем да мръднем, ако е нагоре. Понякога решението отнема време и никога сега не е най-подходящият момент за него. Често това е локалният и единствен собственик, който трябва да осигури препитания (както той/тя твърди) за своите служители, пропускайки подробността, че те работят за това, а не получават нещо даром или назаем. Само той може да реши колко да даде на някого и да не дължи обяснения на никого. Как тогава да има публичност във възнагражденията, щом те се осланят на еднолично решение, което не е обсъдено с никой друг? 

    - много нюанси сиво – едно е на приказки, друго - в НАП, трето - в джоба. Кое да обявим тогава и да го обявяваме ли въобще?

    - локален момент – по-малък град, село или бранш, където се оказва, че заплатите за повечето позиции са почти еднакви, без значение от броя или обемите на работодателите. Ще кажете, че пазарът ги е определил, но дали няма да е по-важно за хората да ги видят и публично обявени в обявите за работа? Често това, което виждаме, може да са невидими договорки на локално ниво, все пак никой не иска другият да открадне служителите на конкурента си, защото подобен канибализъм днес е в посока един, утре - друг, а нелоялните практики може да навредят на всички.

    - а готови ли сме да обявим сами своите възнаграждения – вероятно всеки един от нас иска заплатите да бъдат обявени в обявите за работа или това да бъде за всеки, но не и за нас? Колко от нас имат еднозначен отговор на въпроса – „Колко взимаш на месец?“ и открито ли са готови да говорят за това? 

    Обявяването на заплатите в обявите за работа ще направят изборите на кандидатстващите по-информирани и мотивирани. Това ще осигури яснота и ниски нива на стрес, когато някой намръщен питащ ти зададе въпроса за очакваната заплата. Нещо повече, ще се минимизират подходите да питаш някого за възнаграждение, когато едва е прочел стерилната и обрана откъм детайли обява за вакантна позиция. Последният може да остане неприятно изненадан, когато допусне някого на интервю за работа, защото е „видял“, че пасва на бюджета, а кандидатът ревизира очакванията си за заплата, след като е разбрал в детайли работата, позицията, какво реално искат от него. Тогава загубата на време и горчивият вкус от срещата няма кой да адаптира постфактум.

    Днес ти оценяваш дали някой е „скъп или евтин“, утре друг ще го прави за теб.

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 9 минути
    Италия глоби Apple 10 млн. евро
    Санкцията бе наложена поради твърдения на компанията, че iPhone е водоустойчив
    преди 1 час
    Pfizer и BioNTech кандидатстват за одобрение на ваксината им в ЕС
    Moderna също поиска разрешение от Европейската агенция по лекарствата. Каква е процедуртата? Вижте:
    преди 2 часа
    ЕК одобри схема за 15 млн. евро в помощ на автобусните превозвачи у нас
    Кандидатите могат да подават заявления за помощ на стойност от 3 000 лева до 450 000 лева
    преди 2 часа
    преди 2 часа
    Международната търговия в Г-20 се възстановява през третото тримесечие
    Въпреки това, остава под нивата преди пандемията, показват данните на ОИСР
    преди 3 часа