Как новите ограничителни мерки ще се отразят на работодателите и служителите?

В 23:30 часа на 27 ноември в България влизат по-строги противоепидемични мерки. Как новите ограничения ще се отразят на компаниите и служителите - вижте какво прогнозират Ани Хира, бизнес треньор и Хюга мастър и Георги К. Първанов, водещ специалист в областта на човешките ресурси у нас и управител на компания CTeam.

Каква е вашата прогноза за поведението на работодатели и служители с оглед на новите ограничителни мерки?
Aни Хира: Прогнозата ми е, че и служителите, и работодателите са по-подготвени след ситуацията, която ни удари през март. Но сега се налага още по-голяма грижа към хората и осигуряване на онази стабилност, която изисква внимание както за физическото, така и за менталното и емоционално здраве. При всички положения е важно да се фокусираме върху това, което реално зависи от нас, и да съхраним целостта на бизнеса и хората, доколкото ситуацията го позволява. Това означава да се говори не само за управление на промяната, но и за управление на риска, за реорганизиране на ресурсите, както и по-близък и редовен контакт с всеки. Важно е да сме единни и взаимосъдействащи си.

Георги К. Първанов: За съжаление локдаунът е факт и той ще е тежък удар върху икономиката и пазара на труда. Очаквам минимум 50 000 нови безработни, както и да излезе на светло скритата безработица. По мнение на Емил Хърсев, което изцяло споделям, когато отпаднат всички мерки, е нужен поне един месец, за да се нормализира относително икономиката. Смятам, че детските градини и училищата трябва да останат отворени. Нужни са спешни нови мерки за подкрепа на домакинствата и бизнеса. Призовавам управляващите да пристъпят към разхлабване на мерките от 7-ми декември, ако има подобрение на ситуацията.

Какво правят работодателите, за да подкрепят екипите си в тази ситуация?
Aни Хира: Моето наблюдение е, че онези, които по принцип са ориентирани към хората си, създават различен набор от инициативи – както свързани с физическото им благосъстояние, така и с грижа за всеки индивидуално. Как това се случва на практика? Постоянна комуникация, свързана с актуалната обстановка за здравния статус на служителите, предоставяне на допълнителни ресурси за оборудване на дома с нужните удобства за изпълнение на служебните задължения, допълнителна подкрепа под формата на коучинг или материали, които да са в подкрепа на менталното здраве на служителите, регулярни отворени срещи, които са дигитални, но включват всички участници от екипа. Споделянето на опит е това, което разширява опциите и ни дава онази сигурност, че първо не сме сами в тази ситуация, и второ – че имаме избор.

Георги К. Първанов: Работодателите са много объркани и притеснени от ситуацията. Освен задължителните мерки за безопасност, през тази година се правят много повече от обичайните проучвания за мненията на служителите, виртуални събрания по екипи, проучвания на заплати и мотивация, виртуални Happy Fridays. За съжаление няма да има обичайните коледни партита и тийм билдинги, размяна на подаръци и подобни.

Има ли нов тип поведение на пазара на труда и какъв е той?
Aни Хира: Спрямо моите наблюдения в момента е по-трудно намирането на работа и фокусът е в задържане на съществуващите позиции и съхранение на бизнеса като цяло. 

За малките бизнеси е трудно да се съхранят и е важно да се търсят повече сътрудничества, обединения и взаимопомощ за периода, който предстои, защото той няма да е лек и кризата според мен тепърва ще се прояви в своята пълнота. 

Георги К. Първанов: Новото на пазара на труда е, че всичко се прави дистанционно, виртуално и максимално се дигитализира. Има значителна безработица, кандидатите се обявяват все по-открито в социалните мрежи. Живият контакт е минимален или никакъв, почти не се ползва хартия. Засилват се процесите на автоматизация и роботизация; VR, AR и AI навлизат усилено на пазара.

Как според вас хората наваксват липсата на екипно офис общуване?
Aни Хира: С редовна комуникация по телефона и видео връзка. Както коментирах преди, нищо не може да замени енергията и заряда на живия контакт, но в тази ситуация здравето е наистина приоритет и това налага както за учениците, така и за нас да се адаптираме към „новата нормалност“. Не може да спре общуването и макар да сме ограничени в една степен, то сме неограничени в това да търсим начини и да поддържаме тази връзка жива и активна. 

Георги К. Първанов: Хората наваксват нормалното общуване с много по-чести виртуални срещи, понякога всеки ден, с различни анкети с награди, виртуални срещи за справяне със стреса, mindfulness, общуване между различни поколения. Освен за някои типове IT бизнес и онлайн залагания, за останалата част от бизнеса съм твърдо убеден, че в дългосрочен план най-добре работи смесеният тип работа, а не само дистанционна такава.

Как според вас ще премине бизнесът през тази втора вълна ограничения, които целят запазването на здравето и живота ни?
Aни Хира: Според мен всички, които успеят да преминат през това, ще са гарант за качество и устойчивост, но също знам, че всички ще излезем от тази ситуация различни – някои по-силни, други по-слаби, и не непременно това ще зависи от доброто управление. Без да съм експерт, всеки бизнес ще претърпи определен тип загуби, но се надявам действително тази трудна ситуация да ни направи по-калени, можещи и уверени. В крайна сметка е важно всеки един от нас да бъде достатъчно осъзнат, внимателен и щадящ себе си и другите в степента, която е разумна и здравословна. Всеки един от нас се учи и създава нови навици в напълно непозната реалност, но спокойствието и здравият разум, както и нужната адаптивност са компонентите, които ми се иска да вярвам, че ще са нужни, за да се справим успешно.

Георги К. Първанов: Ударът върху бизнеса, особено хотелиерство, ресторантьорство, организация на събития, свободни професии, изкуства, туризъм, услуги, магазини за продажби на дребно, ще бъде много сериозен, ще има фалити, рязък ръст на безработицата, нова вълна на напускащи страната. Нужни са бързи мерки за подпомагане на бизнеса и домакинствата и ново разсрочване на заеми, данъци и осигуровки.

И въпреки всичко, като за финал: не бързайте да освобождавате офиси, магазини, ресторанти, опитайте се да ги запазите, преразгледайте бизнес модела и се подгответе за отпадане на мерките.