Защо ваксините няма да ни спасят от епидемията?

С разпространението на ваксината срещу Covid-19 в САЩ изглежда американците въздъхват облекчено. Да, ще отнеме месеци ваксината да достигне до всички. Да, ще и има огромни пропуски, включително обещани дози, които не съществуват, пише Иън Маклеод, съосновател и главен изпълнителен директор на Aldatu Biosciences в коментар за STAT.

Изглежда обаче, че има светлина в края на тунела. За много хора изглежда така сякаш ако продължаваме да спазваме социална дистанция, носим маски и си мием ръцете, ще издържим докато се ваксинираме.

„Съжалявам, че пиша следващите думи, но ето ги и тях: Не можем да излезем от тази пандемия чрез имунизация. И късогледният фокус върху постигането на стаден имунитет чрез масова имунизация може дори да направи по-трудно за Америка и света да победи Covid-19”, казва Маклеод.

Според него масовата имунизация е ключов фактор, но стадният имунитет е „игра на числа“. Той се определя като точката в която разпространението на дадено заболяване в едно общество спира, защото незащитените индивиди са обградени от „стадо“ от хора, които са имунизирани срещу инфекцията, което я прави трудна, ако не и невъзможна за предаване.

Много експерти казват, че ще постигнем стаден имунитет, когато около 70% от населението е имунизирано срещу SARS-CoV-2, вирусът, причиняващ Covid-19, или чрез ваксинация, или чрез преболедуване и възстановяване.

Как да достигнем това число?
По-трудно е, отколкото изглежда. Като начало ваксините на Pfizer/BioNTech и Moderna показаха около 95% ефикасност в клиничните изпитвания, ефективността на ваксината (колко добре се представя в реални условия) вероятно ще бъде по-ниска по няколко причини. Едната е, че хората, които участват в клинични изпитвания, са несъвършено представяне на цялото население. Те са склонни да бъдат по-здрави и по-млади. Факторите от реалния свят като транспортиране и съхранение на ваксини също могат да намалят ефективността.

Да кажем, че ваксините на Moderna и Pfizer, които сега се прилагат в цялата страна, постигат 90% ефективност. Ваксинирането на 70% от жителите на САЩ ни поставя на 63% имунитет. И така, ще трябва да ваксинираме цели 80% от населението, за да достигнем прага, необходим за стаден имунитет.

Започва одобрението и на други ваксини. Някои от тях имат по-ниска ефективност. Например, ваксината на AstraZeneca има около 70% ефикасност, а Johnson & Johnson съобщават, че тяхната ваксина от една доза има 66% ефикасност. Представянето им в реалния свят може да е още по-ниско. Ако тези ваксини станат част от имунизационния микс в САЩ, действителната защита ще бъде по-ниска от очакваните 90%, които бихме получили само от ваксините Moderna и Pfizer.

Съществуват и други бариери за постигане на стаден имунитет. Приемането на ваксини (колко хора всъщност се ваксинират) е далеч под нивото, от което се нуждаем, отчасти защото убежденията за Covid-19 са политизирани в САЩ и процент от населението дори не вярва, че болестта съществува. В проучване на Kaiser Health News, публикувано в края на януари, 13% от американците заявяват, че „категорично няма“ да се ваксинират, 7% ще вземат ваксината само ако е „необходимо“, а други 31% „ще изчакат и ще видят как работи ”, преди да се ваксинират. Не е окуражаващо число за онези, които се надяват на бързо постигане на стадния имунитет.

Дори когато има достатъчно ваксини други фактори допълнително ще намалят броя на хората, които се ваксинират. Понастоящем допустимите фактори изключват приблизително 25% от жителите на САЩ от имунизация срещу Covid-19. Ваксината на Pfizer може да се прилага само на възраст над 16 години; за ваксината на Moderna границата е 18 години. Това представлява приблизително 20% от населението. Освен това, въпреки че CDC казва, че бременните могат да се ваксинират, това не е ясна препоръка. Решението е „личен избор“, оставен на хората и техните доставчици на здравни услуги.

Изключването на тези, които понастоящем не отговарят на условията за ваксинация срещу SARS-CoV-2 поради възраст или други условия, оставя 75% от американците без ограничения за имунизация. Ако вземем предвид 13%, които определено не искат ваксината, и 7%, които биха я получили само ако е необходима, означава, че само 49,5% от американците ще имат имунитет в близко бъдеще. Ако половината от онези, които са в режим на изчакване, не се ваксинират (още 15% от населението) тогава стигаме до едва 40% покритие от ваксини на понастоящем допустимото население, което е далеч под 70%, необходими за стаден имунитет. И това е още преди да се вземе предвид, че ефективността на ваксината в реалния свят ще бъде под нивата на клиничните изпитвания.

Младите хора, които не могат да получат ваксините на Moderna и Pfizer, се доказаха като високоефективни асимптоматични разпространители на Covid-19. Оставянето на тази популация незащитена ще даде възможност на болестта да продължи да се разпространява широко.

И накрая, все още не знаем трайността на имунния отговор към различните ваксини. Може да е продължителен. Или може да премине, оставяйки хората уязвими, след като са били ваксинирани и това ще създаде условия за нови огнища.

„Ако годините ми глобална здравна работа по епидемията от ХИВ/СПИН ме научиха на нещо, това е, че дори и най-добре заложените планове не могат да предвидят всяко предизвикателство. За да се ваксинират 75% от населението на САЩ, са необходими приблизително 248 милиона души, това са близо 500 милиона дози. И това означава, че трябва да ваксинираме близо 2 милиона души на ден, така че всички те да са имунизирани до есента на 2021 г. Докато пиша това, ние ваксинираме само около 1 милион души на ден. При тези темпове „Ройтерс“ смята, че ще отнеме до април 2022 г. 75% от американците да получат поне първата си доза ваксина. И това е само ако всичко върви добре логистично (няма да стане) и ако няма допълнителни мутации в SARS-CoV-2, които затрудняват борбата (ще има)“, казва още Макеод.

Според него е „време да спрем да популяризираме късогледата вяра, че нереалистичната цел на стадния имунитет може да бъде постигната през 2021 г. и да започнем да се стремим да подсилваме всички аспекти на реакцията в здравеопазването и да започнем да признаваме, че Covid-19 ще се превърне в ендемично заболяване, което ще продължи да дебне сред населението. В обозримо бъдеще това означава непрекъснато физическо дистанциране; ограничения за заетост в ресторанти и други търговски обекти; подмяна на физическите менюта с менюта, базирани на смарттелефони, за да се предотврати повърхностното разпространение на вируса и др.“

Други мерки, които той препоръчва е да се наблюдават вече ваксинираните хора, за да се прецени трайността на имунния отговор и дали са необходими бустерни (стимулиращи) дози, както е с тетануса и дифтерията. Освен това ще трябва да бъде укрепена „инфраструктурата на общественото здравеопазване“ с нови протоколи за наблюдение на нови варианти на вируса веднага след появата им.

„Можем ли да победим Covid-19? Можем и ще го направим. Но насочването към краткосрочна цел за постигане на стаден имунитет игнорира математиката, която управлява разпространението на болестта. Този подход ще отнеме известно време. За да победим Covid-19, трябва да използваме всички налични инструменти“, завършва Маклеод.