четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4804 прочитания

    България все повече привлича компании, които предлагат виртуална работа на местните таланти

    Това е тенденция, която тепърва ще се разраства, казва Пламен Димитров - управител на Кофас България
    18 август 2021, 15:36 a+ a- a

    Фотограф: Тони Тончев

    Пламен Димитров е управител на Кофас България. Той има над 15 години опит в банковия сектор, като през последните четири е директор на отдел „Корпоративни клиенти“ в Райфайзенбанк (България). Започва кариерата си в ОББ като специалист микрокредити. През 2004 година постъпва в Райфайзенбанк, където е специалист по малки и средни предприятия, а след това става управител на клон на банката. Пламен Димитров има магистърска степен по Икономика на търговията от Университета за национално и световно стопанство в София, а понастоящем следва за MBA в Cotrugli Business School.

    Г-н Димитров, възстановява ли се България от ковид кризата и какви ще са последиците от настъпващата четвърта вълна? Каква беше 2021 и какви са прогнозите за края на годината?
    По всичко изглежда, че най-мрачните прогнози за отражението на пандемията върху българската икономика не се оправдаха. По същото време преди година очакванията бяха за една много тежка зима. Тя действително беше такава в здравен план, но икономически явно нямаше толкова негативно отражение. Затова е показателна и статистиката на Кофас, която показва много ниско ниво на просрочени плащания между фирмите – както в страната, така и в целия регион.

    През 2021 г. в почти всички сектори на икономиката се наблюдава голям ръст в търсенето и съответно увеличена икономическа активност. По-голямото предизвикателство за фирмите всъщност се оказа резкият ръст в цените на почти всички суровини, което директно се отрази на ликвидността.

    Според прогнозата на ЕК, европейската икономика ще се възстанови до предкризисните си нива в последното тримесечие на тази година, което е по-рано от предварителните очаквания.

    Относно настъпващата четвърта вълна, надеждите са за по-добро управление на ситуацията в регулаторен и медицински план предвид изводите от предишните пикови моменти на заболеваемост. В същото време България навлиза в предстоящия есенно-зимен сезон с твърде нисък и незадоволителен процент на ваксинирани хора, което носи рискове от ново претоварване на здравния сектор.

    Предстои ли нова вълна от фалити? Кои са най-рисковите сектори? А при кои се наблюдава най-бързо възстановяване?
    През последните 12 месеца се наблюдава нещо много интересно и до голяма степен неочаквано. Нивото на просрочени плащания между фирмите рязко спада до исторически ниски нива – и то в световен мащаб. 

    В Германия например несъстоятелността на търговските дружества е намаляла значително и това се дължи на програмите за обществена подкрепа от правителството. Въпреки това молбите за откриване на производства по несъстоятелност в немските съдилища са се увеличили рязко през февруари и март 2021 г., което е сигнал за повишаване на фалитите в следващите месеци. 

    През януари и февруари тази година в България отчетохме по-малък брой компании, обявени в несъстоятелност, в сравнение със същия период през 2020 г. Въпреки това анализът ни не обхваща реалния брой фирми, които са спрели своята дейност поради неплатежоспособност, тъй като голяма част от тях се прехвърлят на малоимотни лица. Няма как да не обърнем внимание и на множеството „зомби компании“, чиято дейност се влияе пряко от държавните помощи. Но дойде ли моментът на тяхното спиране, фалитите ще се повишат значително.

    Най-рисковите сектори остават тези, които са пряко засегнати от пандемията – хотели, ресторанти и питейни заведения. Те обикновено са първите, засегнати от ограничителни мерки при ръст на заболеваемостта. Друг проблем за тях вече е и недостигът на персонал, тъй като голяма част от заетите в тези дейности се пренасочиха към други сектори.

    Бързо възстановяване се наблюдава във всички производствени предприятия, както и при търговците на суровини – необходими за това производство. В почти всички сфери има засилено търсене и това рефлектира в поръчките към предприятията.

    Как широкото налагане на дистанционна работа променя световната икономика? Какви са предимствата на България?
    Дистанционната работа позволи на много бизнеси в по-напредналите икономики да се възползват от кадровия ресурс в по-малките такива, като това доведе до естествено понижаване на разходите за труд. Наскоро публикувахме проучване по темата, спрямо което общият брой на дистанционните работни позиции в икономики с високи доходи е близо 160 милиона, а 330 милиона е броят им в икономики с ниски и средни доходи.

    В Европа близо 40% от работната сила работеше дистанционно по време на първия локдаун през второто тримесечие на 2020 г. Тенденцията е компаниите все повече да приемат идеята за частично глобализиран виртуален офшоринг, но невинаги и не навсякъде това е възможно. Много задачи изискват частично присъствие на място, личен контакт с клиенти или добро познаване на местната култура. Въпреки това България все повече привлича компании, които използват местната работна сила във виртуалното пространство – считам, че това е тенденция, която тепърва ще се разраства. 

    Едно от основните предимства на България е свързано с бързия интернет – страната е в топ 10 на държавите с най-бърз мобилен интернет в света. 

    Въпреки неоспоримите позитиви на виртуалния офшоринг, той може да носи в известна степен и политически риск. Натискът на глобалната конкуренция може да провокира икономическа тревога сред високообразованите служители, подхранвайки политическата поляризация. Докато Китай и Русия на теория биха били идеални виртуални офшорни дестинации, нарастващото геополитическо напрежение и проблемите с киберсигурността със Запада ще бъдат сериозна пречка за това. 

    Едно е сигурно – обстановката създава условия за все по-динамично предлагане, дори и на работни позиции. 

    За какви предизвикателства и рискове трябва да се подготвят компаниите през следващата година?
    Все още има голяма доза неяснота за това как ще се развие пандемията. Има голяма вероятност обаче следващата година ситуацията да бъде по-добра с оглед на постепенно нарастващия брой ваксинирани. Би трябвало да се приближаваме към т. нар. колективен имунитет, тъй като и определен процент от хората ще са преболедували вируса и ще имат естествен имунитет.

    Извън чисто здравния аспект, би трябвало да има и нормализиране в търсенето на суровини и стоки след ударното „наваксване“ с производството през 2021 г. 

    Рисковете са свързани със спирането на програмите за подкрепа от страна на правителствата по света и у нас, което ще отсее проблемните фирми и се очаква да доведе до ръст на несъстоятелността.

    В България все повече нарастват и политическите рискове предвид продължаващата несигурност и неразбирателство между основните партии. По всичко личи, че ще има трети парламентарни избори в края на годината, а очакванията са за сходни резултати и нова доза несигурност.

    Какви са прогнозите за 2022 г.?
    Въпреки спада от 1,8% в БВП през първото тримесечие на 2021 г.,  производството и износът бележат стабилен ръст от април насам, а последните проучвания показват подобрение в бизнес и потребителската среда. 

    В тази връзка наскоро БНБ ревизира в посока нагоре прогнозата си за икономическия растеж на България в периода 2021 – 2023 г. За текущата година от централната банка очакват БВП да нарасне с 4,1%, за 2022 г. се планира растеж от 4,6%, а през 2023 г. – 3,5%.

    Тази положителна прогноза се базира на очакваното напредване във ваксинацията, отпадане на ограниченията през 2022 г., както и сериозните средства, предвидени за усвояване в Националния план за възстановяване и устойчивост.

    В същото време обаче и инфлацията ще играе все по-сериозна роля – прогнозите относно потребителските цени сочат покачване с поне 1,9% през 2021 г. предвид по-високите цени на енергийните ресурси.

    Последната прогноза на БНБ обаче предвижда годишната инфлация да се ускори значително до 3,5% в края на 2021 г. предвид възможно допълнително поскъпване на горивата и храните на международните пазари. За 2022 г. очакванията са за запазване на подобни нива на инфлация.

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 38 минути
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 1 час
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 3 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 4 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 6 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк