Кристалина Георгиева за уроците от една криза без аналог

Какви поуки за бъдещето е извлякла от безпрецедентната криза Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд? Това беше акцент в речта й по време на церемонията за връчване на званието "Доктор хонорис кауза" в Американския университет в България.

Уроци от една криза без аналог
Преминахме през и все още не сме загърбили безпрецедентна криза. През 2020 световната икономика беше на ръба на тотален срив и изживяхме най-тежката рецесия в мирно време след Голямата депресия. През 2021 прогнозата ни е за възстановяване, но то също се отличава от всички останали — със спирания и нови проблеми, които се появяват на хоризонта.

I once told my granddaughter that when I was growing up, we didn't have TV or computers. Her response: "Oh, so you only had iPads!"

We no longer live in a world of slow developments. This is a fast-moving, shock-prone world. Agility, adaptability, and resilience are crucial! pic.twitter.com/aWfuctXhtf

— Kristalina Georgieva (@KGeorgieva) September 9, 2021

Какво научихме от кризата до момента?
Научихме, че сме взаимосвързани и зависими от природата. Уверихме се в невероятната ни изобретателност, за което свидетелства невероятния успех на учените и изследователите, които разработиха ваксини за рекордно кратко време. Уверихме се и в способността ни да правим наглед немислими неща в ситуация, в която обстоятелствата ни притискат да продължим да се движим напред. По-конкретно, успяхме да изведем световната икономика на безопасен пристан, като осигурихме огромна подкрепа чрез инструментите на фискалната и паричната политика. А ние, европейците, се ориентирахме към заемането на парични средства на пазарите като колектив — нещо, което мислех, че няма да доживея. Също така признахме, че икономическата политика не може да бъде оставена изцяло и единствено в ръцете на икономистите.

МВФ за първи път интегрира в прогнозите си епидемиологични данни за способността на ваксината да ни предпази и за въздействието на бъдещи варианти, за да бъде в състояние да определим вероятния път на развитие световната икономика.

За тази година все още очакваме ръст на световната икономика от приблизително 6%, който обаче остава променлива величина, тъй като някои държави се справят по-добре от други.

Научихме и доста за пукнатините в нашия свят. Най-очевидната от тях е пълната липса на готовност за пандемия, за която учените неведнъж са ни предупреждавали. Второ, научихме, че когато пандемията дойде, колективната ни способност за действие не сработи. Научихме също така, че в трудни времена някои са по-добре защитени от други. Видяхме, че богатите страни с развита икономика успяха да отделят 28% от своя БВП за фискална и парична подкрепа, за да смекчат въздействието на кризата върху бизнеса и хората. Какъв процент отделиха нововъзникващите пазари? 6%. А бедните страни? Само 2% от много по-нисък БВП. До какво доведе това? До нарастване на различията в рамките на отделните държави, между хората, които живеят по-добре и всички останали, като тези, които имат достъп до цифровата икономика. Много важно е, че се увеличи между отделните страни. Защо това трябва да има значение за всеки от нас? Защото ако продължим да вървим по този път, тази ситуация много скоро ще доведе до несигурност и нестабилност в света, в който живеем.

В МВФ предприехме решителни действия. Институцията предостави финансови спасителни въжета — реални спасителни въжета — на 86 държави.

Забележително постижение е, че колективно успяхме да дадем тласък на световната икономика в размер на 650 милиарда долара. Това е най-голямата емисия на специални права на тираж в историята на Фонда—подкрепата след световната финансова криза беше на стойност 250 млрд. и хората смятаха, че е в нечувано голям размер. Инструментът е наистина чудодеен и функционира благодарение на колективните съгласувани действия на всички страни. В МВФ членуват 190 държави — някои изключително силни, а други слаби.

Колективната сила на тези наши членове ни позволява да предоставим неограничена във времето кредитна линия на по-слабите държави, за да преодолеят кризата, пред която сме изправени.

А за тези, които може би се интересуват, колко е получила България до момента, отговорът е 1.3 милиарда лева или еквивалента на 2% от БВП на страната.

Уроци за бъдещето: изграждане на силен и устойчив свят
Трябва да признаем, че живеем в бързо променящ се, податлив на сътресения свят и трябва да се научим да бъдем гъвкави, адаптивни, силни и устойчиви в него. Трябва да признаем, че готовността, превенцията, ранните действия, устойчивостта са задължителни качества, които ще ни бъдат необходими, за да се адаптираме като хора, като общности, като държави и като предприятия.

Какво означава да изградим устойчивост? На първо място, устойчиви хора. Хора, които са отлично образовани, като вас, които завършвате образованието си тук. Хора, които са здрави, социално активни, отлично вградени в общностите, но и притежаващи здрави основополагащи ценности като смирение, съпричастност, доброта, защото живеем в свят, в който се нуждаем един от друг и трябва да можем да си подадем ръка.

Човешкият капитал е от решаващо значение за това дали бъдещето ще бъде по-добро. 70% от богатството на планетата сме ние — хората, въпреки че твърде често обръщаме повече внимание на пътищата, мостовете и сградите, а не на това, което ни прави силни — а именно на нас самите На второ място, устойчива планета.

Едно от нещата, които научих в живота си, е, че често пренебрегваме закона за непредвидените последствия. И няма по-убедително доказателство от кризата, породена от изменението на климата. В продължение на векове градихме благоденствие, използвайки нефт и газ, и въглища—това беше важно и даваше резултат. Днес имаме електричество, транспорт, свързаност, промишлеността ни е в подем. Имаме, обаче, и емисии въглероден двуокис, които застрашават бъдещето ни. Трябва да се справим с този проблем решително и се надявам, че младите хора тук ще ни водят в това отношение. И накрая, устойчиви икономики.

България е добър пример за макроикономическа стабилност, но не е най-добрият пример за приобщаващо развитие. Твърде много от нашите сънародници се чувстват изключени или изоставени, а това е глобален проблем, така че ако искаме да бъдем устойчиви, трябва да се справим с проблема на изключително асиметричното натрупване на богатство, който наблюдаваме във времето. И очевидно носим огромна отговорност да работим заедно като едно цяло, като човечество, което е задължение на моята организация, но и задължение на всички нас. Особено се радвам, че пред мен са студенти от 45 държави — вие постигате промяна заедно. И в тази връзка, позволете ми да ви поставя една несложна задача: Ейбрахам Линкълн е казал: „Най-надеждният начин да предвидиш бъдещето е да го създадеш сам.” Така че призивът ми към вас, млади хора и бъдещите лидери, е: поемете тази отговорност. Създайте бъдеще, което всички да уважаваме и на което да се радваме. Благодаря ви много!