Пандемията ни научи да можем

Милена Стойчева, изпълнителен директор на JA Bulgaria, е тазгодишният носител на наградата Soraya Salti, а Бони Бонев, председател на Борда на директорите на JA Bulgaria, е носител на наградата за лидерство на JA Europe. Economy.bg се срещна с Милена Стойчева и Бони Бонев, за да разкажат повече за наградите, за дейността на JA България през изминалата година, за това в каква посока трябва да върви образованието у нас и какво да очакваме през 2022 г. 

(Втората част на разговора, за еволюцията на предприемачеството у нас и що е то етичен предприемач, очаквайте в началото на 2022 г.)

Милена, какво представлява наградата The Soraya Salti Award, с която бяхте удостоена?
Наградата на името на Сорая Солти е може би най-голямото отличие за лидерство в мрежата на JA Bulgaria. Тя е създадена в чест на един доста значим принос в посока отстояване на ценностите през образование и предприемаческо мислене и поведение да се развиват младите хора и като цяло обществата в техния потенциал и да имат достъп и право на избор, за да управляват живота си. 

А какво означаваше за Вас лично тази награда?
Може би точно в този смисъл, точно тази награда я чувствам доста близка и специална, защото познавах Сорая Солти, която беше невероятно магнетичен човек и с много силно излъчване в стремежа си да установи тези права в Близкия изток. Наред с това за мен тя означава свобода, свобода и отговорност – двете неща. Едното е свобода да имаш право на избор и отговорност за постъпките ти и за действията ти в обществото и в това, което правиш.

Г-н Бонев, за Вас какво означава да си носител на наградата JA Europe Leadership Award?
Във всички случаи е чест, тъй като не се дава често и на всеки, но смятам, че в мрежата на JA  всички правят всичко самоотвержено и с голямо желание и искат да направят всичко възможно, така че организациите да се развиват и да бъдат успешни. В моя случай, както казах, когато получих наградата, за мен беше чест, от една страна, но от друга, това е една награда за целия екип, тъй като в нашата организация пирамидата е обърната с главата надолу и ние стоим отдолу и подкрепяме. Екипът е този, който води. Така че това беше една награда за екипа, а пък на мен ми беше приятно просто да я получа и да я предам.

Какво Ви мотивира да сте част от JA вече 17 години и как попаднахте в организацията?
Попаднах тук по покана на Дими Паница. Бих казал, че той е един истински предприемач, който направи много неща в България в това число Junior Achievement, Училището по политика, Университета в Благоевград и какво ли още не. Той беше човекът, който ме покани. Милена беше вече изпълнителен директор тогава. Какво ме мотивира и защо веднага с най-голямо удоволствие приех тогава като член на Управителния съвет, на Съвета на директорите, а пък сега и като избран между равни? Защото смятах, че тази организация е изключително важна за България по простата причина, че след повече от 40 години една икономика, която е била ръководена по чисто по държавен и директивен начин, чувството да предприемеш е било с времето изчезнало, да не кажа, че в началото е било убито и завинаги. Деветдесет и някоя година, когато JA пристига тук и аз по-късно се присъединих към организацията реално, видях в това възможност да се създадат тези десетки, стотици хиляди малки и средни предприятия, от които всяка държава има нужда, тъй като гръбнакът на една икономика са тези малки и средни предприятия. Nestle, HP са суперимена и е чудесно да ги има навсякъде, но не те правят една икономика.

Какви новости имаше тази година в JA Bulgaria?
Милена: Много неща се случиха. Tази година, от една страна, затвърдихме подхода, който имаме за т.нар. смесено обучение (blended learning model), който все повече ще се утвърждава, смятам във всички образователни системи – от една страна, използвайки технологиите да засилим възможностите за образование с най-новите методи, с интерактивност, независимо от това, че не сме заедно, да засилим близостта и възможността да учим. И това го приложихме като част от ключовата компетентност, която съвместно развиваме с предприемачество и инициативност и дигиталните компетентности. Така че в почти всички дейности, които развивахме, направихме курсове, които бяха свързани и с провеждане на уебинари, уъркшопи, мултимедийни презентации, както и много интерактивни уроци с участието на нашите бизнес доброволци и на учениците в ежедневието.
Поставихме доста голям акцент също върху финансовата грамотност. Имаме няколко програми, курсове и работим съвместно с OECD – Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и направихме едно страхотно преживяване в нов формат – „Мениджър за един ден“, на тази така любима програма и инициатива на JA.
И също някои програми за най-малките, които пък са свързани с един съвместен проект с Pepco и учениците от 1. до 4. клас, които развиват своите общности по места в часовете си.
И може би едно от ключовите неща, които се случиха, е, че развихме нашата преакселераторска програма Beyond, в международен мащаб. Много се радваме и гордеем, защото това е пренасяне на общо взето този интелектуален потенциал, който България може да достави на другите региони в Европа и развиване на един нов модел, в основата на който пак са малките и средни предприятия или предприемачите, което и Бони каза.

Каква е равносметката от тазгодишните издания на програмата „Изгряващи звезди“?
Милена: Това беше едно от нещата, които исках да споделя – че когато говорим за новото лице на предприемачеството в България и новите модели и не само в България, и по света, че онова, което е много близко до поколението Z и досега появяващите се предприемачи на хоризонта и е много ясно подчертано в „Изгряващи звезди“, е, че преобладаващите идеи и компании ученически и студентски стартъпи са ориентирани към решения за околната среда, решения за кръгова икономика, решения, които са свързани дори с биоземеделие в България, с подкрепа на определени групи, които нямат достъп до всички възможности в обществото, с това, че се използват технологиите в подкрепа на развитието на хората и имаше доста технологични решения, но и такива, съобразени с, подкрепа на и решения за околната среда и зелената икономика.

Смятате ли, че предприемачеството трябва да бъде част от учебната програма в България? От задължителната програма – нещо, което да се учи във всички училища в цялата страна?
Бони: Ако мен питате, разбира се. Бих го препоръчал. Ние трябва да предвиждаме от какво ще се нуждае бъдещето, а не просто да преподаваме това, което трябва да се знае сега. Защото сега страшно бързо се променя.
Милена: Точно заради това казваме, че предприемачество, не в тесния смисъл на думата, а предприемачество като отношение, като начин на мислене и като подход трябва непременно да бъде част от образователната ни система, защото то подготвя за тези умения и отговорности. 

Според Вас на каква възраст трябва да започне изучаването на предприемачество?
Милена: Ние сме го казали и го правим – започва от най-ранна възраст, защото това е изграждане на начин на мислене. То е като възпитанието.
Бони: И начин на живот.
Милена: И начин на живот. Подход. Има една приказка, че първите 7 години са най-важни от формирането на човека – светогледа. Ами ако приемем това наистина, то е доказано научно, че с формирането и с физиологичното развитие се формира също и начинът на мислене на младите хора, на всеки човек. Това показва, че наистина предприемачеството като вид мислене трябва да бъде развивано от най-ранна възраст. Ние имаме програми, които са от детската градина и там се вижда колко естествено е за децата да мислят предприемачески. В крайна сметка това, което се получава често, може би ще кажа нещо доста непопулярно, но то е, че в училище, когато не са съобразени всичките методи на учене с психологията на личността на децата, тогава ние се научаваме да не бъдем предприемчиви и да не бъдем критични. Т.е. налага се в края на това обучение да се отучим да не бъдем такива, вместо да се учим да бъдем предприемчиви, което ни е по природа по-близко.
Бони: Напълно подкрепям това, което ти казваш. Когато децата от самото начало са наясно каква е ролята на мама и на татко, откъде идва светлината, токът, кой плаща фактурите, защо трябва да пазиш парка чист, да не чупиш пейките, да не се биеш с децата, да уважаваш другите, това води до съвсем друг начин на мислене и на поведение за цял живот.

Все повече става ясно, че финансовата грамотност е нещо, което децата трябва да усвоят още в училище, за да могат след това да водят пълноценен живот и да знаят как да управляват средствата си. Бихте ли разказали малко повече за програма на JA Bulgaria за финансова грамотност?
Милена: Финансовата грамотност е в крайна сметка част от тази обща компетентност за която говорим, която е свързана с предприемчивостта. Ние така я разглеждаме, не самоцелно и нямаме претенциите, че всяка една сфера на познание трябва да става предмет или част от учебната програма. Т.е. за нас това е комплексност и финансовата грамотност е развиване на познанията за това как функционира икономиката, за да можем да вземаме добри решения за бъдещето си. И от тази гледна точка тя не е нещо, което е пожелателно или е наше хрумване. Тя е задължително познание, за да можем да съществуваме в съвременния свят. В условия на глобална пазарна икономика ние трябва да знаем как да боравим с всички финансови инструменти, за да можем да вземаме информирани решения. Затова сме предвидили пак в образователното съдържание, което предлагаме от най-ранна възраст, елементите за финансова грамотност. В момента участваме в работната група, която е създадена по проект с Министерството на финансите, той е международен проект, ОИСР и 7 държави, като е финансиран от Министерството на финансите на Нидерландия и в него работим и активно с Министерство на финансите и Министерство на образованието и науката. Имаме 3 водещи програми за гимназиален етап, плюс няколко, които са за по-малките, но основно водещите в момента за гимназиален етап, които се развиват в изключително добро партньорство с индустрията, с представители на бизнеса и това са „Практични финанси“, „Разумни финанси“ и „Лични финанси“, които се провеждат вече за шеста година в това сътрудничество и които представляват утвърдена, приета, добра практика. Не само за България, признава се и за други пазари, образователни системи. Може би точно това е нещото, което в този случай ние трябва да поощрим. За мен е изключително важно, виждайки, че това е признато и прието като добра практика, всъщност да го затвърдим и да го разширим в нашата образователна система, вместо да измисляме топлата вода.
Бони: То е валидно навсякъде по света, защото всички знаем, че понякога личният бюджет е трудно да бъде управляван, но когато човек е добре образован, когато се е научил, той няма да допуска никакви грешки и ще знае как да се разполага според възможностите си. Няма да има кредитни акули, няма да има хора, пострадали, нещастни и т.н.
Милена: И когато човек се научи да си управлява собствения бюджет и собствените средства, съответно ще бъде много успешен да управлява и средствата на компаниите или пък на старъпа, или на която и да било институция.

„Джуниър ачийвмънт“ и директорите на училищата партньори на организацията учредиха Консултативен съвет. Защо? Каква е неговата цел?
Милена: Неговата цел е да подкрепи развитието на тези умения и тази култура, като цяло на прегръщането на предприемаческото мислене и поведение като част от образователната система. Също да покаже по какъв начин можем през това взаимодействие да развием нови възможности. Защото никой не е казал, че това, което имаме в момента, е единственото, най-доброто непременно. Имаме нужда заедно да творим бъдещите модели и в тази посока имаме нужда от това взаимодействие. Също както споменахме, ние работим към модел от инструкция към менторство, фасилитиране на процеса и в този случай, това, което се надяваме да постигнем, и онези училища, които имат постигнати резултати да създадат менторска мрежа и да подкрепят останалите в страната, така че като цяло да издигнем общо нивото и образователната система на ниво, което да може бързо да се вписва в европейските рамки, защото ще има много възможности за финансиране, точно за образование, за развиване на предприемаческите модели и практики на образование, но имаме нужда от това всички да могат да работят и да бъдат с такъв стандарт, който да ползва тези ресурси и средства по правилния начин. И за нас в центъра на образованието са младите хора, учениците и след това студентите. Мислим, че с този консултативен съвет ще намерим подходящата формула за това, от една страна, да представяме практиките в нашата международна мрежа и  в същото време да получаваме и обратна връзка и възможност за развиване на нови модели в българското образование в случая.

Кое е най-голямото постижение на JA Bulgaria за 2021 г., ако можете да отличите едно?
Милена: Може би аз бих казала моделът ни на работа. Изключително много се гордея с атмосферата в нашата организация. Имаме истински екип между дори Управителния съвет, дори казвам, защото това почти не е срещано. Т.е. ние работим с нашия Управителен съвет или Борд на директорите, както се казва, и колегите в екипа в доста добро сътрудничество и имаме модел на работа, който насърчава онова, което ние проповядваме, който отговаря на методиката и начина ни на работа, го практикуваме вътре в екипа. И това, ако щете може би е най-трудно постижимото нещо – да успееш да превърнеш в действия онова, за което говориш. 

Децата в ученическа възраст като че ли пострадаха най-силно от пандемията и мерките за нейното овладяване. В този смисъл как се отрази пандемията на дейността Ви през последните 2 години?
Милена: Ами бяха 2 години на изпитание, бих казала. Доста допълнителни усилия. Много устойчивост. В същото време готовност за промяна. Защото тези 2 години си бяха години на промяна, на стрес в системата от всички посоки и на необходимост от това бързо да се преориентираш, организираш...
Бони: Дигитализираш...
Милена: Да, ние искахме да преминем към новите начини на работа, но трябваше в рамките точно на 1 месец да направим това, което означаваше доста повече часове работа. Аз бих казала, че ние през последните 2 години като че ли удвоихме времето за работа. Вече всички се убедихме, че дигиталната трансформация е неизбежна, факт е и че тя може да бъде предимство. Следващите години за мен са да се намери правилният баланс в това съчетание на дигитализация с другите методи на работа и взаимодействието. Защото без човешко взаимодействие, ние затова сме хора, за да можем да постигаме неща, които другите не могат, благодарение точно на общуването ни, на взаимодействието между човешките същества. И ако това го изключим, това означава ние сами да си прережем, крилете, основата.

Според Вас кой е най-големият урок, на който ни научи пандемията?
Бони: Аз бих казал от чисто професионална гледна точка, тъй като съм свързан и с компании, които се занимават с експорт, занимават се с инсталации и строителство, разбрах, че може и другояче. В смисъл такъв, че примерно една от компаниите предоставя ВЕЦ до ключ. И винаги когато завършваше един проект, когато трябва да направим инсталация, изпращахме цял един екип, който трябваше да пътува, оставаше там един, два месеца, 3 месеца понякога. Но пък когато се случи [пандемията] изведнъж се оказа, че за да можеш да направиш инсталацията, ти трябва да пътуваш, но не можеш да пътуваш, защото няма полети, а трябва да направиш инсталацията, защото трябва да си получиш парите, защото ако не получиш парите, как ще платиш заплатите? Намерихме начин как да намерим хора, които разбират малко от тази професия, ама съвсем малко, да ги обучим онлайн, да им сложим камери на каските, да отидат на обекта, да им казваме „ляво“, „дясно“, „завърти тук“, „завърти там“ и накрая като натиснем копчето, централата да тръгне, инвеститорът да е доволен и ние да получим парите. Което значи, че оттук нататък трябва да го направим модел, не да пращаме екипи, не всички да страдат, а да създаваме антени навсякъде по света от качествени хора, на които сме предали всъщност някакъв плюс, някакви нови знания, с които те могат след това да обслужват тези централи и всички да спечелим, а пък и по-малко въглеродни емисии да има, защото няма да се качваме по самолетите, няма да пътуваме, ще сме по-малко болни и по-радостни. Това е един пример.

Колко време Ви отне създаването на този модел?
Бони: Много бързо. Много бързо, защото, когато трябва да плащаш заплати, когато трябва да плащаш фактури, когато отвсякъде те притискат срокове и най-вече трябва наистина да представиш най-доброто на клиента и не можеш да го изоставиш, защото той пък е инвестирал милиони, за да стигне дотам, просто няма как. Мисля, че не повече от 3-4 седмици. Първите 2 бяха за оцеляване и всичко друго беше какво правим оттук нататък. Така че, това е.

Милена: Аз мисля, че пандемията ни научи да можем. Ние имаме в мисията на JA Worldwide посланието „I can” или „Аз мога“, т.е. в мен е решението, така че да можем да се справяме, да бъдем гъвкави и да решаваме всяка една ситуация, т.е. да открием, че в нас е решението. Говоря за всички в екипа ни и въобще хората около нас. В същото време да знаем, че не можем сами, а трябва да го правим това с другите. И както и Бони каза, бързо се научихме на това, ние също за месец-два. Нямахме друг шанс, защото това беше „или ще успееш да преминеш този хълм, или в крайна сметка наистина ще се заличиш“. Така че това и естествено, дигиталната трансформация са тези основни за мен заключения.

Какво ни подготвя JA Bulgaria за 2022г.?
Милена: Хубави изненади. Имаме още 2-3 любими програми и дейности, които са точно с кръгова икономика, зелено предприемачество. Работим в една нова област, която е „Дигитални решения и иновации в здравеопазване и медицина“, които са изключително важни и за които се радвам, че сме изпреварили натиска на събитията от последните 2 години и мисля, че изненадата е, че ще продължаваме да създаваме чрез знание новите възможности за добавена стойност в икономиката.

Втората част на разговора, за еволюцията на предприемачеството у нас и що е то етичен предприемач, очаквайте в началото на 2022 г.