В крайна сметка науката и изкуството са едно и също нещо

Снимка: Economy.bg

По време на есенното издание на форума Ratio, което се проведе на 19 ноември, се състоя изложбата X-ray art, представена от Хю Търви. Тя съдържа рентгенови фотографии, които показват тайните на това, което обикновено се крие отвътре. В изложбата посетителите видяха как под влиянието на рентгеновите лъчи обектите придобиват нова същност. Хората с интерес към технологиите оцениха майсторството, което позволява да се управляват интерференцията, пречупването и фокуса на рентгеновите лъчи, за да се получи фотография, която показва един друг свят.

Economy.bg се срещна с Хю Търви, за да ни разкаже повече за идеята и вдъхновението си, къде е пресечната точна между изкуство и наука и къде се разделят. Порастваме ли, или завинаги оставаме деца, любопитни да изследват света около себе си?

Вие сте фотограф. Откъде идва интересът Ви към науката?
Детството. Ние сме любопитни за света около нас. Разглобяваме неща, гледаме отвътре неща, в които не трябва да гледаме. Натискаме бутони, които не трябва да натискаме. Някак си мушкаме малки същества, когато вероятно дори не трябва да ги докосваме. Разболяваме се, жарим се на коприва и всички тези неща. Аз просто продължих да мисля по този начин. Мисля, че е така, защото съм голямо пораснало дете, което никога не порасна. И аз разглеждам света. Но сега рентгеновите лъчи ви позволяват да разкриете повече, да видите по-дълбоко, да разберете повече. Може би е по-научно, може би съм малко по-зрял по мой си начин. Вместо просто да натискам бутон или да го ръчкам, всъщност ще се опитам да го проуча малко повече и да разбера част от науката зад него, да помисля и за неговото място, каквото и да е то в света, както и за собственото ми място в света.

Как решихте да слеете изкуство и наука?
Мисля, че в крайна сметка науката и изкуството са едно и също нещо. От моя опит с тях няма разлика между същото любопитство, същата жажда за знания, същото търсене на нещо ново, опитване на нови неща, експериментиране, методи, всички подобни неща. Мисля обаче, че има момент, в който потокът на това любопитство се отклонява и е позволено да бъдеш по-свободен. Мисля, че това е начин за изразяване на света. Мисля, че един учен обяснява света. Мисля, че това е типът процес, който разглеждаме. Но в крайна сметка имам жажда за знания и истински интерес към науката, но съм поел по-скоро по естетически път, отколкото по обучителен, фактологичен маршрут.

Откъде идва нуждата за това?
Искам да споделя какво виждам. Мисля, че вероятно това е причината. Когато правех много снимки, някак се криеш, когато си зад камерата, както Вашият оператор знае. Ако можете да бъдете пред камера, ако можете да обясните нещо, ако можете да достигнете до хората, ако можете да покажете нещо, което никой не е виждал досега, това спира всички. Мислят за бъдещето. Те мислят къде ще отидат, как ще прекарат деня си и може би по този начин имате малко влияние върху хората. Може би.

Кое е най-важното послание, което науката трябва да предаде?
Първо и най-важно – аз не съм учен. Така че моят естетически подход към науката се използва от науката, за да обясни науката. Много по-лесно е за хората, които не разбират науката, да оценят играчка, която е била изследвана с рентгенови лъчи, отколкото нещо, което е малко по-техническо, вероятно. Не искам да бъда снизходителен, но просто има лесен достъп. Красивите снимки винаги са се продавали. Рекламите ги използват. Фотографите очевидно са скандално известни с тях. Това е нещо като процес. Това е фотографски процес. Мога да се занимавам с красиви снимки, но в основата на това е приложението на науката.

Кое според Вас е най-важното послание, което изкуството трябва да предаде или може би не трябва да предава послание, а да предизвика размисъл?
Това е интересен въпрос, защото се смята, че изкуството не трябва да дава нищо. Просто трябва да бъде себе си. И вие внасяте своята интерпретация в това изкуство. И мисля, че голяма част от работата, която продуцирам, е достатъчно неясна, за да може зрителят да приложи собствена интерпретация и да получи нещо от нея. Не искам да диктувам мисловния процес, какво представлява изображението. Не мисля, че това е важно. И мисля, че това определено е разграничение между науката и изкуството – че ви позволявам да интерпретирате заедно с мен.

Кой от проектите, върху които сте работили, Ви е донесъл най-голяма наслада?
Френски филм, който направих, The Day I Lost Your Heart. Беше игрален филм преди няколко години. Но това беше начин да се ангажирам отново, да работя с невероятна група хора, които изобщо не разбираха науката. Не че аз я разбирам, но може би повече от тях. И да достигна тази приказна голяма публика чрез игрален филм. И това със сигурност беше невероятен процес. И някои от изображенията тук, които имаме днес, идват от този процес.

И накрая да Ви попитам – какво предстои?
Интересно ми е да изучавам нещата през цялото време. Много се вълнувам от новите технологии. Винаги съм в течение какво се случва. В момента си играя с Lidar изображения. Lidar и фотограметрия. Бих искал да изследвам света с помощта на тези инструменти, защото те ми предлагат неща, които рентгеновите лъчи не предлагат. Това ще бъде допълнение към работата ми с рентгенови лъчи, но ще бъде напредък в техническите ми способности, моето разбиране. И когато се появи следващото техническо оборудване, с което мога да играя, ще играя и с него. И след това следващото и ще си поиграя и с него. Така че на практика все още натискам копчетата, както когато бях дете, но просто ми е позволено да натискам повече копчета, предполагам.