Любопитството прави света по-добър

Робин Инс е английски комик, актьор и писател, известен с комедийната научнопопулярна серия на BBC The Infinite Monkey Cage, която води заедно с физика Брайън Кокс. Носител е на „Златната роза“ и наградата „Артър Кларк“ за комуникация на науката. Автор е на няколко книги, сред които „Аз съм шега и ти също“, „Библиоман“ и „Колко е важно да бъдеш любопитен“, която излиза тази есен. През 2022 г. е награден от Асоциацията на книгоиздателите в Обединеното кралство за автор на годината. Робин Инс е почетен член на Британската научна асоциация. Той бе гост на есенния форум Ratio, който се проведе на 11 ноември в София тех парк.

Economy.bg разговаря с Робин за любопитството – защо е важно да сме любопитни, къде е пресечната точка между комедия, музика и наука и защо е важно дори да не сме учени, да не забравяме за науката.

От стендъп комедия до популяризатор на науката – как стана така?
Знаете ли кое е страхотното? Че когато разполагате с всичко в познатата Вселена и предполагате за непознатата Вселена, има много за вършене. Много комедианти може просто да продължат с това, което правим в супермаркета, или какво се случва, когато сте пияни, но също така се занимават с това, което се случва, ако попаднете в черна дупка, или природата на еволюцията, или Чарлз Дарвин. Има толкова много за говорене и e такава радост. И мисля, че е много естествено комедиантите да са очаровани от науката, защото винаги, когато правим шоута, ние се оглеждаме в света и се питаме защо хората правят това, защо това прави така и защо това животно се държи по този начин. И така мисля, че стендъпът има някаква естествена близост до науката.

Кога открихте любопитството си към науката?
Бях като много от нас, обичах науката до около 12- или 13-годишна възраст. Тогава тя се превърна в числа и символи. И мисля, че е сходно изживяване, когато хората се откъсват от науката. Тук сме заобиколени от облаци. Можем да видим небето над нас, можем да мислим за атмосферата, можем да мислим за естествения подбор, гледайки растенията, които са там. Има толкова много неща. Но по някакъв начин, когато го учим в училище, това не е светът около нас – науката е тук, в тази книга, в тези уравнения –  не всичко е вътре в нас и извън нас. И така се отчуждих от нея.
И тогава, когато бях на около 25 или 26 години, бях на турне като комик и току-що си бях купил „Свят, населен с демони“ на Карл Сейгън. И това просто ми напомни защо обичах науката и че не е нужно да се тревожиш дали си прав през цялото време. Мисля, че много хора се страхуват от науката, защото знаят, че учените притежават експертни познания, които те нямат, и някои хора биха предпочели да бъдат невежи и самонадеяни, отколкото да осъзнаят, че всъщност има толкова много, което не знаят.
Обичам да ходя при учените и да им задавам въпроси, които други хора смятат, че звучат като глупави въпроси. Но ако е въпрос, който идва от сърцето ви, ако е въпрос на истинско любопитство, е по-вероятно учените да се радват да отговорят, защото искат да се интересувате от техния свят. Така че това, което казвам на всички, е: „Не се страхувайте да задавате въпроси“. Социалният срам пречи.
Знаете ли, когато понякога правя предавания за 5-годишни и 6-годишни, никога не правя неща под най-малкия общ знаменател. Някои хора казват: „Говорете за пърдене в космоса. Те обичат това“. Но аз си казвам, че са 5-годишни и 6-годишни. Умовете им са толкова отворени. И последния път, когато направих подобно предаване, говорихме за броя на звездите в Галактиката, размера на Вселената. Говорихме за Джейн Гудол и какво е научила от шимпанзетата. И те бяха толкова развълнувани. И така колкото повече остаряваме, толкова по-притеснени ставаме от: „Ако задам този въпрос, ще изглеждам глупаво, вместо това ще замълча“.

Къде е пресечната точка между комедия, музика и наука?
Мисля, че всички хора, с които работя, са наистина очаровани да бъдат в света по отношение на музиката и комедията, и науката, и изкуството като цяло. Вчера бях в Националната художествена галерия в София и разглеждах всички различни начини, по които тези художници са гледали на природата, човешкото поведение. За нас е много важно да помним, че науката се опитва да бъде колкото се може по-обективна. Това е, което тя има за цел. Но опитът е субективен.
Това, с което мисля, че изкуството ни помага например, е, че когато гледате картина със звезди, виждате едно човешко същество по начина, по който то вижда небето. След това има и начин за превръщане на звездите в уравнения и разбиране защо водородът става хелий и всички тези различни неща, но красотата остава непокътната. Така че за мен винаги е така, че всеки, с когото работя, музикант, комик, художник, физик, който и да е, ние просто сме наистина развълнувани да бъдем в света. Моето собствено убеждение е, че разполагаме с много ограничено време. И затова искам да видя възможно най-много от него и искам да разбера колкото е възможно повече от него. И искам да бъда пълен с възможно най-много истории.

Защо е важно да говорим за наука?
Защото преди всичко нашият свят е заобиколен от научна изобретателност. Всичко, което носим със себе си, всичко, което познаваме: чистата вода, която имаме, способността да говорим с хора, които са на 10 000 мили, или дори на Международната космическа станция или каквото и да е. Всички тези неща захранват нашия свят. Така че, ако не знаем как сме успели да стигнем дотук, ако просто приемем: „О, да, добре, имам това невероятно нещо и то е брилянтно и не ме интересува как се е появило“, тогава мисля, че се появява проблем. Мисля, че ставаме много безочливи.
И мисля, че това понякога се случва както с изменението на климата. Хората може би си мислят, че винаги ще имаме този свят. Само едно поколение преди мен процентът на детската смъртност се увеличава, така че е било съвсем естествено за едно дете да не достигне до зряла възраст. Сега успяхме на много места по света да се противопоставим на това. И ако не сме наясно, че невинаги е било така, че е имало толкова много страдание, толкова много болка, толкова много опасности...

Защо е важно да сме любопитни?
Просто защото прави света по-добър. Идвам тук, за да направя събитие като това, заради радостта от умовете, които срещам, не само умовете на хората на сцената, ще има хора, с които говоря в кафенета, ще има хора, с които говоря в публиката след това, и те ще ми разкажат още истории. Те ще ми дадат по-голям брой перспективи и това просто прави всичко, което виждате, по-вълнуващо – да гледате облаците и да мислите за тези двата, да погледнете под небето, под което сме в момента, и да осъзнаем, че е рядкост да си на планета с атмосфера, която е благоприятна и за живот, което прави [изживяването] наистина богато.
Да погледнеш растение и да си помислиш, каква беше тази история? Каква беше историята, която доведе до това, че това е най-добрата структура за оцеляване [на това растение]? Каква е историята, така че това да е най-доброто или може да се каже и най-малко лошото?
Но това за мен означава, че всичко е богато.
Гледаш ръката си и си мислиш за ноктите и колко подобна може да е формата на ръката на майка ти или на баща ти. И мислите за генетичния код вътре. И тогава поглеждам ръката на сина ми и виждам нещата, които са били предадени, и виждам нещата, които идват от страната на жена ми и всичко това. Така че всичко си има история. Знаете ли, когато се разхождам из град като този, просто гледам през цялото време, гледам парчета архитектура, гледам зеления цвят на една врата.
Мисля за факта, че самият цвят е вторично свойство, че той е зелен за мен и може да е зелен за вас, но може дори да не е същото зелено, въпреки че е зелено. А много други животни могат да възприемат тези дължини на вълните по съвсем различен начин. Така че зеленото дори не е нещо, което е тази врата. Това е нещо, което ние самите преживяваме като такова.

Какво бихте посъветвали човек, който се чуди дали да учи наука или не?
Не се притеснявайте, не е задължително да учите наука, но се уверете, че не я изоставяте напълно. За науката е много важно да има присъствие и в изкуствата. Така че мисля, че това е основното. Изучаването ѝ е прекрасно и мисля, че ще ви даде доста нови сили. Но също така, ако не искате да я изучавате, не забравяйте, че все пак трябва да се интересувате от нея. Не се притеснявайте, когато завършите научната книга и си мислите: „Не разбрах всичко“. Изобщо не е въпросът да разберете всичко. Става дума за събиране на малки части от информация, идеи и истории, които добавят нови слоеве към вашия свят.