Ще има и таблети „Правец”

41-годишният Бойко Вучев е собственик на сайта pravetz.bg. Компютърният специалист е управител на фирма за почистване на лаптопи. Завършил е Техническия университет в София със специалност „Компютърни системи”.
Потърсихме г-н Вучев, за да ни разкаже повече за идеята си да възроди компютрите „Правец”.

Г-н Вучев, очаквахте ли такъв отзвук на идеята Ви да възродите компютрите „Правец?”
Определено чак такава медийна буря не съм очаквал. Очаквах интерес, защото това е уникална българска марка от едно време. И очаквах наистина да има интерес, но по-скоро от средите на хората като мен, хората, които са се занимавали с компютри от самото им начало, които са технически насочени. Но тук става въпрос за желание от стотици хора да притежават компютъра, без да съм пуснал никакви по-конкретни параметри за машината. Явно съм докоснал в тях нещо мило и носталгично и те ме поздравяват и искат да притежават този компютър. Така че, не, не съм очаквал такъв бум.

А откъде дойде идеята?
Идеята тръгна от доста назад във времето. Може би още от самото начало, когато съм започнал да работя с тези компютри. Но идеята да бъде моя марката определено се роди в последните две години. Когато съм бил малък и съм работил с „Правец 82”, никога не съм си представял, че марката ще бъде моя. Въобще не ми е минавало през ум. Така преди две години реших, че мога да възстановя марката. Първата ми задача беше да проверя кой е собственикът. Нямаше собственик. Собствеността върху марката беше изтекла през 1991. Подадох си документи в патентното ведомство и след година де факто излязоха резултатите за собственост на марката. Паралелно с това започнах и изграждането на самия прототип, защото само марката като марка не върши никаква работа.

За колко време притежавате марката?
Десет години. Стандартна процедура на патентно ведомство.

Къде ще е производството?
Самите електронни компоненти ще бъдат произвеждани в Тайван. Ние нямаме възможност в България да направим фабрика за производството им. Това е невъзможно в момента – нито за процесорите, нито за дънната платка. Нямаме и мощностите, нямаме и времето да го направим, защото докато създаваме тази фабрика, нещата коренно ще се променят. Така че тук не говорим за такъв тип производство в България. Говорим за български дизайн, българско желание как да изглежда машината и какво да съдържа. Изпълнението е от тайванска фирма, а асемблирането на компонентите ще се извършва тук от българи. Все още не сме решили, но или ще е в София или в Правец.

Колко хора ще са заети в него?
Първоначално вариантът няма да бъде масов – по всички електронни магазини. Не е това целта ми. По-скоро го виждам малко като бутиково изпълнение. В смисъл един основен магазин, в който да могат хората да го пипнат и видят, и един сайт, през който да си го поръчат онлайн. Не очаквайте да стои на рафта между останалите марки, за момента поне.

Какво от старата марка ще запазите и какво ще промените?
Операционната система на новото устройство ще има леки ретропрепратки към старите машини. Ще го видите, когато е готово.

Кога да очакваме първите компютри с марката „Правец”?
Прототипът би трябвало да бъде завършен след Нова година. Не мога да посоча конкретни дати, защото не искам да подвеждам хората. Ако трябва ще рискуваме, ще го пусна по-късно след Нова година, но искам да бъде наред всичко.

На каква цена ще са те?
Не трябва да надхвърля 1000 лв. Идеята не ни е да изкараме много пари, колкото и банално да звучи това. Идеята е да възобновим марката. Искам марката да е добра и на хората да им харесва.

Смятате ли, че позитивният отзвук ще се пренесе в реален интерес за закупуване?
На пощата, която регистрирах със самото пускане на сайта, се получиха много писма. Хората казват, че искат да си купят машината. За мен това е показател, че те наистина искат да си купят този компютър, ако щете заради марката, заради функционалността - да може да се гледа телевизия, да може да се комуникира с други хора, да се ползват най-новите технологии в операционната система. Това обаче остава на заден план. Хората просто искат да притежават този компютър. Така че, предполагам, интересът ще се реализира в реални продажби.

Как смятате да се конкурирате с утвърдени марки на този и без друго свиващ се пазар? Само на носталгичните чувства към българската марка ли ще залагате?
Мен това не ме притеснява. Аз искам идеята да се реализира и компютърът да излезе. Конкуренцията си е конкуренция.

Само лаптопи ли смятате да произвеждате?
Стартираме с лаптопа, но ще има и продължение. Имаме проект за таблет, защото натам отиват нещата като мобилност и удобство за ползване от потребителите. Ще го има. Не мога да кажа конкретен срок, нито цена. Операционната система в момента така я проектираме, че да бъде адаптивна и за таблет.

Какъв е първият Ви спомен за „Правец”?
Първият ми спомен е, когато бях в 6-ти клас, учителят ни по физика се появи с един списък и каза: „Има ли желаещи за кръжока по компютри?” Ние малко се спогледахме, защото свързвахме компютъра със сериали като „Седморката на Блейк” и компютъра, който им управляваше кораба. Записах се и на следващия ден вече бях пред „Правец 82”. Беше впечатляващо събитие, защото ти му задаваш някакви команди и той обикновено ти казва „Syntax Error”. След това обаче започнахме да му задаваме такива команди, които да изпълнява.

Какво провали „Правец” в миналото?
Едно от нещата е създаване на модерна фабрика, което отнема доста дълго време. През това време технологиите се променят драстично и тя не може да произведе продукт, който е актуален вече. Компютрите „Правец” бяха за кратък период единствените на Балканите компютри, та дори и в по-големи мащаби, защото и в Русия са се продавали, и в бившия социалистически лагер също. Но това е било за кратко и може би нещо не е било планирано, както трябва. Най-вече актуалността на машината.

Има много стари компютри „Правец” около нас. Каква е идеята Ви за тях?
Аз ги събирам, защото ми харесва да ги притежавам. Първоначално ги събирах, защото исках да имам поне по 1 брой от модел. Идеята ми е да има музей със стара техника, която да се поддържа. Имам подобна идея, която ще реализирам или паралелно с този проект или след него. По-скоро може би трябва да има някакво държавно участие в този музей, а не да е личен мой.

Знаете ли дали има други подобни музеи?
Има доста мои колеги, които имат значително по-големи колекции от мен. Говорили сме евентуално те да се окрупнят и да стане една пълна колекция. Проблемът е къде да бъде музеят и кой да го управлява.