вторник, 29 септември 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    9854 прочитания

    Еврокомисар Андор: Да се обвиняват мигрантите за трудностите по време на криза, не е отговорно

    Еврокомисарят по труда и социалната политика Ласло Андор пред Economy.bg за безотговорното говорене за българските и румънските имигранти и за предложението за общоевропейска минимална заплата
    21 януари 2014, 11:06 a+ a- a

    От 2010 Ласло Андор е член на Европейската комисия, отговарящ за заетостта, социалните въпроси и приобщаването. Преди това унгарският икономист е бил член на борда на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие и освен страната си е представлявал също Чехия, Словакия и Хърватска. Бил е преподавател във Факултета по икономика на Corvinus University, Будапеща, и в King Sigismund College, Будапеща. Има докторска степен по икономика.
    Свързахме се с комисар Андор за коментар по повод разгорещения дебат, провокиран от пълното отваряне на трудовия пазар в ЕС за българи и румънци.

    Комисар Андор, от 1 януари българи и румънци официално имат свободата да работят навсякъде в ЕС. Ще бъдем ли наистина напълно свободни да работим,  където решим? Великобритания вече наложи някои ограничения и обеща да продължи с мерките за контрол на имигрантите. Германското правителство също е разделено по отношение на имигрантите от Източна Европа.
    Договорът за присъединяване на България и Румъния към ЕС позволяваше на другите страни членки да налагат ограничения за достъп до трудовите си пазари за българи и румънци за период от седем години. Ограниченията имаха точна времева рамка, защото свободното движение на работещите е една от фундаменталните свободи, строго съблюдавана в Договора за ЕС, и е неразделна част от Единния вътрешен пазар на ЕС. Това право е едно от най-ценените от европейците. Всяка промяна на този принцип би изисквала промяна на Договора за ЕС, който беше ратифициран от всички 28 страни членки на ЕС.
    Това означава, че от 1 януари 2014 българи и румънци могат да упражняват правото си да работят във всички страни от ЕС без ограничения.

    Какъв би бил отговорът на ЕС, ако някоя страна членка реши отново да въведе ограничения за свободното движение на работещи от България и Румъния?
    Европейската комисия не е получила индикации, че някоя страна членка възнамерява да въведе отново ограничения за свободното движение на работещи от България и Румъния. Ако се появи такъв случай, това би било в нарушение на Договора на ЕС и Европейската комисия ще започне наказателна процедура.

    Как смятате, защо вдигането на ограниченията беше белязано от такъв остър дебат в някои страни?
    Да се обвиняват бедните хора или мигрантите за трудностите по време на икономическа криза не е нещо ново, но това не е отговорна политика. Считам, че би било по-отговорно да се отговори с факти на погрешните възприятия за имиграцията. Реалността е, че от свободното движение на работещи в рамките на ЕС печелят и двете страни. То е от полза както за отделните хора, така и за икономиката на ЕС като цяло.

    Оправдани ли са страховете от мигрантски наплив от българи и румънци в някои страни?
    Българи и румънци вече имаха неограничен достъп до трудовия пазар на 19 страни членки, които не приложиха преходни мерки или не го направиха за целия седемгодишен период. След присъединяването към ЕС те, разбира се, имаха възможност да пътуват и живеят във всички страни членки. В резултат повечето румънци и българи, които са възнамерявали да се установят в друга държава от ЕС, вече са го направили, като това е валидно особено за Испания и Италия (в момента около 1 милион румънци и българи живеят в Испания и Италия и повече от 1 милион в други страни членки). Затова е малко вероятно да станем свидетели на голям наплив на българи и румънци сега, когато ограниченията отпаднаха напълно.

    Какво бихте казали на хората в България и Румъния, планиращи да се възползват от правото да работят свободно в ЕС? А какво ще кажете на хората, страхуващи се, че имигрантите от България и Румъния ще ограничат възможностите им за работа?
    На хората, които искат да се преместят, бих казал, че решението си е тяхно, но че работата в чужбина може да предложи отлични възможности за придобиване на умения и работен опит. Комисията е ангажирана да гарантира, че всички граждани на ЕС могат да упражняват правото да работят и живеят във всяка страна членка, и действа за премахването на пречките пред мобилността. С такава цел е предложението на Комисията от април 2013 за подобряване на прилагането на правата за свободно движение на работниците, което се очаква да бъде прието съвсем скоро от Съвета на министрите на ЕС и Европейския парламент. Паневропейската служба по заетостта EURES също се модернизира, за да предлага повече вакантни места и да улесни намирането на работа в чужбина.
    На хората в приемащите страни бих казал, че няма доказателства работниците мигранти да отнемат работни места от работниците в приемащата страна – не е игра с нулев резултат. Напротив, като спомагат за по-доброто функциониране на икономиката на приемащата страна чрез приноса си за преодоляване на дефицитите в наличните умения и недостига на работна ръка, мигрантите работници допринасят за създаване на нови работни места в приемащата страна. Например потокът от работници от Чехия, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения и Словакия е допринесъл за ръст с 1.2% на БВП на Великобритания след разширяването на ЕС през 2004.
    Освен това изследванията нееднократно са показвали, че мигрантите работници от други държави членки са нетни вносители в държавния бюджет на страната домакин. Работниците от други държави членки често внасят повече в бюджета на приемащата страна във вид на данъци и социални осигуровки, отколкото получават във вид на обезщетения, тъй като те обикновено са по-млади и по-активни икономически, отколкото работната сила на приемащите държави.
    Въпреки това Комисията осъзнава възможното възникване на местни проблеми, породени от голям, внезапен приток на хора от други страни от ЕС в определен град или район. Например те могат да поставят под напрежение образованието, жилищното настаняване и социалните услуги. Решението е да се адресират тези конкретни проблеми, а не да се поставят бариери пред работниците.
    Страните членки могат да използват Европейския социален фонд (с годишен бюджет от над 10 млрд. евро), за да се справят с някои от тези местни проблеми. От 1 януари 2014 всяка страна членка следва да изразходва поне 20% от средствата по ЕСФ за насърчаване на социалното приобщаване и за борба с бедносттта.

    Каква е ролята на Европейската комисия за успокояване на страховете и на двете страни?
    През ноември миналата година Комисията предложи пет конкретни стъпки в подкрепа на свободното движение на хора, като същевременно подпомага страните членки да се възползват от предимствата на това право. Например чрез използването на средства от ЕСФ за социалното приобщаване, включително на по-бедни малцинства като ромите. Преди дни Комисията публикува и практически наръчник в помощ на страните членки за по-доброто прилагане на защитните мерки за предотвратяване на злоупотребите със социалните системи на приемащите страни.

    Можем ли да очакваме релокация на румънци и българи, понастоящем работещи в страни от ЕС, за които нямаше ограничения, към страните от ЕС, които от 1 януари свалиха ограниченията?
    Не очаквам подобна релокация в голям мащаб. Всъщност хората предпочитат да се установяват в страни, с които споделят културни или лингвистични прилики. Това е и една от причините за многото румънци, живеещи в Испания и Италия.

    Кризата в еврозоната ли насърчава миграцията в ЕС? Какво трябва да се направи в този смисъл?
    Сигурно е, че кризата и различията в нивата на просперитет и безработица са оказали ефект, карайки хората да започнат да търсят работа там, където има търсене. Скорошен доклад показа, че въпреки рекордната безработица в Европа 2 милиона работни места са били разкрити през първото тримесечие на 2013. Значителна част от тези вакантни места може да са в резултат на недостатъци на пазара на труда, които не могат да бъдат преодолени на местно ниво, така че трудовата мобилност е шанс не само за мигранта работник, но и за компанията, приемащата и изпращащата страни.
    Разбира се, важно е да се създават работни места и в страните по произход. Европейският социален фонд е предназначен да подпомага страните членки в борбата с безработицата и интегрирането на трудовия пазар на хора в неравностойно положение.
    Очевидно с повишаването на икономическото развитие в България и Румъния по-малко хора ще са изкушени да напуснат и повече биха се завърнали в родните си страни. Такъв беше случаят с полските работници например, които заминаха след 2004 за Великобритания и сега се връщат в Полша.
    Комисията работи и за справяне с икономическата и финансова криза, която задълбочи основните различия между страните членки, особено в еврозоната.

    Как имиграционният дебат в някои страни ще се отрази върху предстоящите избори за Европейски парламент?
    Някои политици в част от страните от ЕС изглежда искат да се фокусират върху страховете на хората и възприятията им относно мигрантите от други европейски държави, вместо да представят фактите или да се справят с проблемите на местно ниво. Това не е отговорна политика. Не трябва да позволяваме емоциите да надделеят над фактите.

    Трябва ли да бъде въведна общоевропейска минимална заплата и защо?
    Още през април 2012 Комисията препоръча въвеждането във всяка страна в ЕС на минимална заплата, покриваща всички сектори от икономиката. Въвеждането на адекватни нива на минимална заплата може да предотврати риска от бедност при трудова заетост и е важен фактор за гарантиране на прилично качество на труда. Въпреки това минималната заплата трябва да бъде определена според обстоятелствата във всяка страна членка и за предпочитане след консултации с представителите на профсъюзите и работодателите.

    Как оценявате усвояването на еврофондовете у нас? Наскоро заявихте, че България наваксва по-бързо от Румъния в това отношение.
    Вярно е, че усвояването на средствата по Европейския социален фонд имаше много слаб старт в България в първите три години след присъединяването към ЕС. Това се дължеше основно на недостатъчния административен капацитет на всички нива и необходимостта от развитие на стабилни системи за управление и контрол. Но от 2010 наблюдаваме постоянен напредък, който доведе до значително подобрение. Българските власти, отговорни за управлението на средствата, подготвиха планове за действие, които ускориха усвояването и сега Европейският социален фонд е ключов инструмент, подкрепящ заетостта, образованието, социалното приобщаване и политиките за административна реформа в страната. През декември 2013 97% от средствата по Европейският социален фонд бяха договорени, а извършените плащания възлизат на 53% от общия бюджет. Изчислено е, че средствата от ЕСФ са достигнали до всеки десети българин.
    Сега е важно да се запази административния капацитет на настоящите структури по изпълнение на ЕСФ, за да се гарантира гладкото затваряне на сегашния програмен период и успешния преход към новия.

    Как се справя България с изпълнението на Европейската гаранция за младежта?
    Достатъчни ли са предвидените мерки за справяне с младежката безработица в страната? България изпрати към Комисията плана си за изпълнение на Европейската гаранция за младежта в края на 2013. Този план в момента се оценява, като Комисията ще даде мнението си по него през следващите седмици.
    Заедно с плановете за изпълнение в момента страните членки подготвят програмите за планираното използване на средствата, отпуснати от Европейския социален фонд за периода 2014-2020. Важно е България да отдели значителна част от тези средства за изпълнението на Младежката гаранция.

    Как виждате ЕС след 10 години и мястото на България в него?
    Надявам се ЕС да е източник на просперитет и мир за всичките си страни членки, включително за България и съседите й.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 минути
    Стартира национална кампания за изследване на последиците при излекуваните от Covid-19
    Кардиолози ще извършват безплатни консултации, диагностика и лечение на пациенти, преболедували Covid-19
    преди 28 минути
    Жертвите на коронавируса надхвърлиха 1 млн. в световен мащаб
    Потвърдените случаи са вече над 33,3 млн. души
    преди 1 час
    216 са новите случаи на коронавирус в страната
    Общият брой лабораторно потвърдени инфекции е 20 271
    преди 16 часа
    Близо 550 хил. българи са посетили черноморските ни курорти през лятото
    Чуждестранните туристи у нас от началото на годината са около 1,1 млн.
    преди 17 часа
    FT: Европейски компании ще загубят 700 000 работни места при Брекзит без сделка
    Земеделските износители от България също ще пострадат, сочи ново проучване
    преди 17 часа
    Швейцария гласува против промени в свободата на придвижването в ЕС
    В страната се проведе референдум, запитващ обществото за условията за придвижване на европейски граждани