Н. Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на Германия у нас, пред Economy.bg
От 2009 Матиас Хьопфнер е посланик на Германия у нас. Преди това е оглавявал мисията на страната в Канада. Дипломатическата му кариера започва през 1987. От 1989 до 1992 е първата му мисия зад граница в посолството в Индонезия като експерт по медиите и правните и консулските въпроси. От 1995 до 1997 е заместник на посланика в Триполи. От 2006 до 2009 е посланик в Канада. По образование е юрист.
Потърсихме посланик Хьопфнер за коментар по повод дебата в Германия относно т.нар. „имигранти по бедност” от България и Румъния, както и по други актуални въпроси.
Ваше Превъзходителство, как разчетохте Доклада на ЕК за напредъка на България? Как бихте коментирали мнението на посланика на Великобритания в София, че това е депресивно четиво?
Аз не клоня чак към депресия, но бих подкрепил моя колега – британския посланик, защото действително, когато четем доклада, сме малко разочаровани, че за този вече доста дълъг период от седем години не се отбеляза по-голям напредък, отколкото виждаме. В този смисъл аз напълно съм съгласен с колегата си. Ние бихме се радвали да има един по-значителен напредък, особено що се отнася до прилагането на едно по-добро правосъдие. Докладът много ясно каза това, че особено що се отнася до корупцията по високите етажи на властта, има необходимост от по-засилени действия.
Германия отново е управлявана от „голяма коалиция”. Можем ли да очакваме промени във външната политика на страната и по-конкретно в германо-българските отношения?
Основните координати на германската външна политика са определени. Това каза много ясно и федералният министър на външните работи Щайнмайер при встъпването си в длъжност през декември 2013. Към това спадат няколко непоклатими основни позиции, като например европейската интеграция, трансатлантическото партньорство и активната роля на Германия в ООН при оформянето на един глобален мирен ред. Това са непоклатими принципни позиции. Ние обаче се намираме в един променящ се свят и немската външна политика трябва да се адаптира към новите развития. Вземете например геополитическото значение на Китай и на целия Азиатско-тихоокеански район.
Ние виждаме, че ЕС в момента все още до голяма степен е зает със себе си и със своята собствена криза. Германия ще продължава да се ангажира с успешно преодоляване на кризата и за по-нататъшно засилване на ролята на ЕС на международната сцена.
Що се отнася до двустранните отношения между Германия и България, аз виждам една ясна приемственост. Нашите две страни в миналото вече са си сътрудничили изключително тясно и нищо няма да се промени в това. България би могла да играе все повече една важна роля в Балканския регион, в Дунавския регион, в Черноморския регион, което би увеличило още повече и нейната външнополитическа тежест в ЕС.
Първият голям спор в тази коалиция беше за т.нар. „имигранти по бедност” от България и Румъния. Оправдани ли са подобни опасения?
Не знам дали спорът беше голям, но дискусията беше наистина оживена. Всички граждани на Съюза и следователно всички български граждани по принцип имат правото да влизат на територията на другите страни-членки на ЕС, и да пребивават там дългосрочно. Това не може да се промени. По принцип важи следното: съществува правото на свободно движение в ЕС, но не съществува право на имигриране в национални социални системи в ЕС и при последната дискусия в Германия относно имигрантите от България и Румъния ставаше дума преди всичко за някои локални акценти, където възникна отчасти трудно положение. И темата там е как могат да бъдат ограничени злоупотребите.
На много немци обаче именно в хода на тази дискусия им стана ясно, че повечето граждани от България и Румъния са добре квалифицирани работници, които плащат в Германия данъци и социални осигуровки. Така например делът на българите в Германия, които имат по-висока степен на квалификация от завършено средно образование, възлиза на над една четвърт. Има данни, че те са около 40%. Нямам потвърждение за достоверността на тази цифра, но при всички случаи това е една стойност, която е далече над средното ниво и която ми напомня на цитираната често като образец статистика в страната на предишното ми назначение – Канада, където ние така с известна доза завист гледахме на този голям брой „post graduate” или завършили над средно образование работещи имигранти.
Всички български граждани могат да са уверени, че са добре дошли в Германия, ако спазват действащите закони и ако са готови да се интегрират в обществото като граждани на ЕС.
Имате ли данни колко българи живеят в Германия и колко са се установили в страната от 1-ви януари?
На последния въпрос не мога да отговоря точно защото все още не е публикувана статистиката по този въпрос, но по моя информация, а тя се основава на данните от немския Централен регистър на чужденците, в Германия днес живеят около 145 хиляди български граждани. Въпреки че все още не е налична достатъчно статистическа информация, моето мнение е, че не се е стигнало до значително увеличаване на броя им от началото на годината досега.
Има ли доказателства за злоупотреби със социални помощи от страна на българи в Германия?
Със сигурност има случаи, където има доказателства за такова нещо и за съжаление съществуват също така и локални мрежи, на които не бива да гледаме с безразличие. Но ако погледнем като цяло, делът на безработните сред трудоспособните българи в Германия в средата на 2013 е бил около 7.4%. Делът на безработните сред живеещите в Германия чужденци е около два пъти по-голям, т.е. той е около 15%. С други думи делът на безработните българи в никакъв случай не е толкова голям. А делът на безработните спрямо цялото население в Германия е 7.7%.
В някои общини обаче има увеличена безработица, а в някои от тези общини живеят и много безработни български граждани. Например делът на безработните в Дуисбург възлиза на 33%, а в Берлин – на 25%. Такива общини са принудени да понесат едно много по-голямо бреме, най-вече по отношение на ситуацията с жилищата, здравеопазването и образованието, като същевременно те разполагат със сравнително малко средства за това.
С други думи на определени места наистина има проблем, с който трябва да се преборим, но това не е само проблем на българските имигранти. Това, че съществува проблем с бедността, не означава непременно, че се злоупотребява със социалните плащания. Някои практики на злоупотреба не тръгват от самите имигранти, а от хора, които се опитват да използват тяхното затруднено положение. И тук последната дискусия показа също, че ние като германско общество би трябвало да се вгледаме по-добре и да вземем засилени мерки срещу подобни феномени.
Ще въведе ли Германия забрана за повторно влизане в страната на българи при злоупотреби със социални помощи, за каквото настояват от Християнсоциалния съюз (ХСС)?
Германската индустриално-търговска камара наскоро съобщи, че с оглед на будещото тревога демографско развитие на страната през следващите години Германия ще има нужда от около 1.5 млн. квалифицирани работници от чужбина, за да осигури икономическия растеж и да стабилизира социалната система. Както вече казах, никой не иска да има злоупотреба с германската социална мрежа, но в момента в дискусията става дума преди всичко за една регламентирана миграция на квалифицирани работници в Германия и аз мисля, че дискусията през следващите седмици все повече ще се концентрира върху тази тема. И още веднъж да кажа, случаите на злоупотреба не може и не бива да останат без последствия.
Печели ли Германия от миграцията на българи в страната?
Както вече казах, германската икономика има много голяма полза от миграцията на квалифицирани работници от България и делът им е относително висок. За България обаче това е нож с две остриета. В крайна сметка, и България като Германия има демографски проблем и едва ли може да се лиши от добре обучените си млади хора.
В България сте от четири години. Как се промени страната ни за този период?
Да, аз наистина виждам някои съществени промени. Най-важната промяна в положителна посока е израстването на едно все по-живо и активно гражданско общество. Много българи вече не си мълчат, както преди, и не се оттеглят в личния си живот, а днес те дръзват да излязат на улицата и да участват активно в политическия дискурс. Това може би води до известни неудобства за институциите и за правителството, но в крайна сметка това е едно положително развитие. И за да направя препратка към предишния въпрос, именно тези квалифицирани българи, които са били в Германия, е добре да се връщат в България и така да допринасят за просперитета на страната си.
Съвсем явни са и други положителни промени, например в инфраструктурата. Ако пътуването с автомобил до Бургас в годината на пристигането ми преди четири години беше все още доста трудно, днес вече то е много удобно. Или вземете много успешния проект на метрото в София.
За съжаление обаче в други сектори нещата не са се променили в толкова положителна посока. Например в медийния сектор според мен те по-скоро са се променили към по-лошо. Могат да се наблюдават проблеми, като концентрацията на собственост в малки групи или феноменът на автоцензурата сред журналистите, или феноменът на платените репортажи. Тези недостатъци отразява и Индексът на свободата на пресата на „Репортери без граници”. България тук е паднала на 87-мо място в света, което е последното място сред всички държави членки на ЕС. Но положителното и тук е, че едно ново критично гражданско общество вече следи по-подробно, по-точно решенията в медийната политика, и иска активно да бъдат извършени промени. Това са според мен окуражаващи знаци. Ние като посолство се опитваме да подкрепяме този дебат и да го подпомагаме, както например наскоро с една среща, която проведохме между германски, австрийски и български експерти по темата за правните предпоставки за медийно разнообразие.
Защо за немското посолство е важно да подкрепи този дебат?
Темата за гражданското общество, която е много интересна за нас, е много тясно свързана с темата за медиите. Едно гражданско общество, за да се развива нормално, се нуждае от независими, качествени и обективни медии. Едното не може без другото. И за развитието на България като стабилна страна, която е младши член на ЕС, това е много важно. Защото демократичните системи са всъщност и една медийна демокрация, т.е. ролята на медиите е много важна за мониторинга, който гражданското общество би трябвало да упражнява върху развитието на демокрацията.
Но нека да кажа нещо и за двустранните отношения между България и Германия. Дълги години се работеше върху замяната на парцелите на посолствата. Това беше един доста голям проблем, върху който трябваше да работим и благодарение на съвместните усилия доведохме до успешен завършек това начинание.
Освен това разширяването на немското училище в София през последните четири години също е един голям успех. Наскоро училището получи и сертификат за отлично немско училище в чужбина, което е голямо постижение, защото то беше създадено през 2008 и малко училища успяват за толкова кратък период да получат този сертификат. От друга страна с подписването на Спогодбата за немското училище в София между Германия и България, училището вече има и правна основа, върху която да работи. Това отново е един голям успех.
Освен това сътрудничеството с 23-те училища в цялата страна, които предлагат изпити за придобиване на немска езикова диплома и които предлагат учебни занятия на немски език, е много интензивно и успешно и това всъщност е един от крайъгълните камъни за развитието на нашите двустранни отношения и за приятелството между нашите страни.
Бихте ли посъветвали немска компания да инвестира в България през 2014?
2014 би трябвало да бъде за инвеститорите една по-добра година от 2013. Експортът леко се увеличава. Държавата започва да възстановява ДДС по-надеждно, а и вътрешното търсене вероятно леко ще нарасне. Секторите туризъм и аутсорсинг вероятно ще отчетат лек ръст. За аутсорсинга в областта на комуникационните и информационните технологии например до 2017 експертите очакват пазарен ръст от около 6.7% на година. А ако България положи повече усилия, вероятно ще може да получи и повече средства от ЕС, ако успее да отстрани наблюдаваните слабости например при процедурите за възлагане на обществени поръчки.
Ако немски инвеститори се обърнат към нас за съвет, ние, разбира се, ще им обърнем внимание на тази среда тук и преди всичко ще ги посъветваме, преди да вземат решение за инвестиция, да проучат много интензивно както силните, така и слабите страни на България като инвестиционна дестинация. При това трябва да се вземат предвид най-вече три въпроса: ориентираната към конкуренция среда, надеждното правосъдие и ефективната администрация.
България естествено се конкурира с много страни, които също са привлекателни с изгодните нива на трудовите възнаграждения или ниските данъци, които обаче отчасти са насочили по-голямо внимание върху отстраняването на слабостите в правосъдната система и администрацията. С други думи, който иска повече инвеститори в България, трябва да положи усилия за ускоряване на конкретни подобрения в правосъдната система и администрацията. Това е нещо, за което сигнализира и актуалният доклад за напредъка на България, изготвен от Европейската комисия.
През последните години се наблюдаваше отлив на немски инвестиции в България. На какво се дължи това според Вас?
Аз всъщност не виждам такава тенденция и в бъдеще. Вземете например Quarzwerke, който съвсем наскоро придобиха акции в „Каолин”. Наистина, през 2010 и 2011 имаше тенденция на спад в инвестициите от 18.3% и респективно 6.5%. В тази фаза някои големи немски инвеститори напуснаха страната. Това стана отчасти и заради причините, които вече споменах при предишния въпрос. Но оттогава отново вече се бележи тенденция на увеличаване на инвестициите.
Могат ли да се очакват нови немски инвестиции тази година?
Аз мисля, че редица немски фирми тепърва ще се ангажират в България или ще разширяват досегашния си ангажимент тук. Планираните инвестиции в инфраструктурата, в енергетиката, в минното дело вероятно при всички случаи ще доведат и до по-голямо търсене в областта на машиностроенето. Доставчиците на части за автомобили също имат потенциал за развитие и ще разширяват мощностите си. Друг пазарен потенциал за немски предприятия аз виждам и в химическия сектор и в индустрията на минерални масла. В областта на технологиите за опазване на околната среда също има възможност за развитие, защото е необходимо да се навакса в тази сфера, и това ще отвори шанс за немски предприятия, които вероятно интензивно ще кандидатстват за съфинансиране от ЕС по проекти в областта на отпадъчните води и третирането на отпадъците. Също така в областта на телеметрията за спешната и спасителната медицина в България има необходимост от наваксване и това ще отвори някои възможности. При всички случаи има едно широко поле и принципен интерес за инвестиции.
Германия вече не издава гаранции на немски компании за инвестиции в България. Защо?
Имате право. Действително имаме едно състояние, достойно за съжаление и което трябва възможно най-бързо да бъде променено. И това е спирането на гаранциите от страна на германската държава. Свързано е с един случай на щета, в който германският данъкоплатец трябваше да заплати сума, ако не ме лъже паметта, от около 2 млн. евро. Този въпрос трябва да се реши на междуправителствено ниво. Българското правителство трябва да вземе позиция и да излезе с някакво решение за въвеждане на някакви правила. Едва след това тези гаранции за защита на инвестициите ще продължат да бъдат издавани от федералното правителство.
Има и един друг случай на настъпили щети в областта на гаранциите за експортно кредитиране, където обаче в последно време аз виждам раздвижване и се надявам, че съвсем скоро ще бъде разрешен случаят.
Спира ли това потенциалните немски инвеститори у нас?
Не мога да дам конкретен отговор. При всички случаи това не е добре. И е важно този въпрос да бъде изяснен, защото това е възможно да навреди на доверието, което бъдещите инвеститори биха имали в България като инвестиционна дестинация.
Как тези въпроси могат да намерят решение?
Чрез по-интензивни двустранни разговори на правителствено ниво. Тук трябва да бъде сключено едно споразумение за плащане.
Много немски компании у нас се оплакват от недостиг на квалифицирани кадри. Може ли дуалната система на обучение да реши този въпрос?
Ние вярваме, че професионалното обучение в по-голяма степен би трябвало да се ориентира към потребностите на предприятията. Затова е важно работодателите да бъдат включени още повече в обучението. Това е, което наричаме дуална система в Германия. Тя наистина е допринасяла за успеха на германската икономика в трудни времена и се е доказала и в други, не само немскоговорящи страни, като Австрия и Швейцария.
Аз се радвам, че българското правителство иска да си сътрудничи с трите немскоговорящи страни и да използва този добър опит. На първо време говорим за пилотни проекти. България наблюдава опасната тенденция, че поради емиграцията и липсата на обучение трудоспособното население продължава да намалява и по този начин намалява и потенциалът за икономическо развитие. А дуалното обучение противодейства на тази тенденция и по-специално на младежката безработица.
Готова ли е България за членство в Шенген?
Погледнато от техническа гледна точка, България е готова за пълноправно членство в Шенген. Нашите експерти също потвърждават, че необходимото осигуряване на външните граници на Шенген от страна на България функционира. Решението за пълноправното членство в Шенген обаче в крайна сметка трябва да бъде взето единодушно в Европейския съвет, а това е един политически орган. Единодушно решение едва ли ще може да бъде постигнато без оглед на ситуацията в областите правосъдие и вътрешен ред, защото тези области оказват влияния и върху техническите критерии. Докладът по механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия още веднъж настойчиво осветли за съжаление все още съществуващите тук проблеми.
Планирани ли са високопоставени посещения от страна на Германия у нас или обратно тази година?
Германското правителство съвсем наскоро се сформира след изборите и след доста продължителните преговори за формиране на коалиция. Така че планирането на високопоставени посещения в двете посоки все още не е приключено. В момента ми е известно само, че президентът Плевнелиев ще посети Мюнхен в началото на февруари и там ще участва в Мюнхенската конференция по сигурността. Като добър приятел на Германия по време на посещението си той ще има и други разговори.
Интервю: Детелина Калфова
