Крис Хадфийлд: Космическите разходки промениха представата ми за живота

Снимка: NASA

Крис Хадфийлд е първият канадец, излизал в открития космос. Осъществил е три космически полета. Бил е командир на Международната космическа станция (МКС). Последната му мисия в космоса приключва през май 2013, когато той обявява, че се пенсионира.
Именно последната му мисия като командир на МКС го превръща в интернет звезда. Снимайки видеозаписи с любопитни моменти от живота в безтегловност, провеждайки чат сесии на живо в социалните медии, записвайки и изпълнявайки музикални парчета, Хадфийлд прави своеобразно риалити шоу за живота в Космоса. Освен че вдъхновява хората, той ги и забавлява. Разяснява какво става със сълзите, когато плачеш в безтегловност, как се бръснеш и подстригваш в Космоса, как се спи там. Снима първото музикално видео в Космоса. Автор е на книгата An Astronaut's Guide to Life on Earth.

Свързахме се Крис Хадфийлд по Skype, за да ни разкаже как изглежда Земята от Космоса, ще участва ли в евентуална мисия до Марс, ще станат ли космическите разходки общодостъпни.

Г-н Хадфийлд, как изглежда животът на Земята от Космоса?
Изглежда хубав, напълно различен на различните места. Но в същността си той е един и същ. Обикаляйки половината Земя за 45 минути, виждаш, че хората навсякъде се устройват и избират да живеят по един и същ начин. Това е много обединяващо.

Какво е усещането да погледнеш света от Космоса?
Да видиш света от Космоса е нещо почти магическо. Да можеш да видиш цялата планета като едно необятно място и в същото време като една малка сфера с кълбо от въздух около нея. Всички ние обитаваме тази планета заедно. Всички ние дишаме от едно и също кълбо въздух. Добиваш усещане за необятността на Земята. А също и че ние не сме просто пасажери, а екипажът на този кораб, наречен Земя, което те кара да осъзнаеш отговорността си за него.

Колко време прекарахте “отвън”? Какво научихте от това изживяване?
Правил съм две космически разходки, т.е. бил съм извън космическия кораб два пъти, или общо 15 часа. Смятам, че това промени гледната ми точка. Защото вместо да гледам от Земята нагоре към Вселената, аз бях във Вселената със Земята. А това променя перспективата – вече не гледаш на нея като необятна майка Земя, а просто като още една малка планета, малка звезда. А когато се разхождаш „навън”, усещаш на практика различната перспектива. Защото виждаш Земята като нещо, с което се носите заедно из Вселената. Това е доста е смиряващо.

Как изглеждат нашите земни грижи, страхове и радости от космическа перспектива?
Ние сме просто хора. Не сме перфектни. Понякога се справяме много добре, понякога грешим. Добиваш усещане за стабилност, когато си бил в Космоса и си погледнал света оттам. Имам около 2600 обиколки на Земята. От тази перспектива можеш да видиш по-реално всички притеснения, страхове и радости. Времевият спектър ти дава усещане за стабилност. Много е лесно да се притесниш за неща, които се случват в момента. Но ако си обикалял Земята достатъчно пъти, времевото измерение променя начина на възприемане на радостите, страховете и притесненията.

Имаше ли момент по време на Вашите космически разходки, когато изпитвахте страх? Как се справихте?
Разходката в Космоса е опасна. Скафандърът е просто балон с дрехи, който те пази. По време на първата ми разходка се получи замърсяване, което достигна до очите ми и ме ослепи. Имаше определено ниво на опасност. Питате ме дали да съм бил уплашен. Невинаги има пряка връзка между опасността и страха. Само защото има опасност, не означава, че трябва да се страхуваш. По-скоро трябва да направиш необходимото в този момент.
Преди около две седмици имах лекция в рамките на TED конференцията. В нея говоря за разликата между страха и опасността. Определено беше по-опасно да се разхождам сляп „навън”, както стана при първото ми излизане. Но за щастие, благодарение на многото тренировки и подготовка, аз не се уплаших. По-скоро се фокусирах върху това, какво трябва да направя. В крайна сметка очите ми се изчистиха, можех да виждам и да довърша разходката. Важно е обаче да съзнаваш разликата между опасността и слепия страх и по възможност да се опиташ да действаш адекватно, а не уплашено.

Какво е чувството да осъществиш най-голямата си мечта? Какво се крие зад нея?
Имам много мечти като всички хора. Но като дете мечтаех да стана астронавт. Бях вдъхновен от първите хора, стъпили на Луната. Да осъществя най-голямата си мечта, беше шанс да стана астронавт и да летя в Космоса. Имах късмета да го направя три пъти. Летях на три различни космически кораба, бях и командир на Международната космическа станция. Така че имах огромен късмет.

Какво бихте казали на хората, които лесно се отказват от мечтите си заради страх от провал?
Страхът е нещо естествено. Той те пази. Но до голяма степен страхът е химическа реакция. Тялото ви просто реагира. Има неща, от които трябва да се страхуваш, като например от разярен слон или при непосредствена заплаха за живота ти. Но често в живота си правим неща, водени от страха си, което ни лишава от много възможности. Най-лесно е да кажеш: „Не мога да направя това, защото ме е страх”. Но така затваряш вратата на възможностите. Защо те е страх всъщност? Коя е реалната опасност? Кое е истинското нещо, от което те е страх? И как това се отразява на възможностите в живота ти? Смятам, че си струва да помислим върху това. Може да става дума за връзка или за смяна на работа, за учене, за изпит, за страх да се научиш да караш кола и т.н. Запитай се какво не си позволяваш да направиш. Вземи осъзнато решение. Не позволявай на страха да диктува живота ти!

А Вие от какво се страхувате?
Страхувам се от различни неща, които се случват на любимите ми хора. Страхувам се за децата си. Постарах се те да придобият добри умения и добра преценка, но в един момент те трябва да поемат нещата в свои ръце. Това, от което най-много се страхувам, е да не се случи нещо лошо със семейството ми.

Какво означава за нас като човешка раса способността ни да летим в Космоса? Изследователските мисии в Космоса са естествено продължение на пътуванията и проучванията, които човечеството е осъществило във всички посоки. Отнело е около 70 хил. години, за да започнем да живеем по всички точки на Земята. Първоначално сме пътували с коне, после с лодки, с коли, с влакове, със самолети. Но това естествено изучаване на Земята е отнело време. Винаги сме вземали най-доброто от технологиите, което ни е позволявало да видим нещо ново, да пътуваме до ново място. Добър пример е Антарктида. Преди 100 години беше невъзможно да отидеш там, а сега има хора, които живеят на Южния полюс. Пътуването до Космоса не е по-различно. То е просто продължение на това изучаване. Хубавото на това проучване е, че отваря нови възможности за нас и ни дава идея къде се намираме. Пътуването в Космоса може би е още по-голяма крачка, защото отваря пред нас цяла вселена с възможности. Дава ни възможност да разберем света по начин, по който иначе не бихме могли да го направим.

Кой според Вас ще е следващият етап от това проучване? Може би космически туризъм?
Смятам, че пътуването в Космоса ще продължи така, както пътуването и проучването се е развивало исторически във всички сфери. Първоначално е опасно и трудно. Опасно е, ако си първият човек, който преминава Алпите, или първият човек, който плава в океана. Сложно е и обикновено изисква голяма организация, в повечето случаи - държавна, която да направи възможно подобно проучване. Но веднъж след като сме натрупали достатъчно опит, намираме начини да направим пътуването по-безопасно и съответно по-евтино. И в крайна сметка то става общодостъпно. И това се случва навсякъде. Така стоят нещата и с пътуването в космоса. В момента сме на етапа, когато все още е много опасно и сложно. Може би тепърва започва да става възможно и за частни лица, които могат да си платят за много, много кратки полети до космоса. Но това е важен преход. Това е ранен етап на преход от държавно космическо проучване към частно такова. Това е естествен процес. Първият човек, който го прави, е Ричард Брансън с Virgin Galactic. И той се надява да осъществи първия туристически космически полет по-късно тази година. Така че ще видим.

Бихте ли участвали в мисия до Марс?
Да, но при определени условия. В момента няма космически кораб за Марс. Така че това е хипотетичен въпрос. Има и други фактори. Колко бързо ще се стигне до там? Какво ще правим, като стигнем там? Колко дълго ще останем? С кого ще отидем? Това са ключови въпроси. Лесно е да кажеш: „Да, ще участвам в мисия до Марс”. Но когато няма кораб, който да ни закара там, то това е просто хипотетична възможност. Детайлите са от значение в случая. В момента това е просто мечта.

Снимали сте първото музикално видео в Космоса. Каква беше мотивацията Ви?
Аз бях астронавт 21 години. Опитах се да споделя изживяването по всички възможни начини, използвайки всички възможни средства. Говорил съм в хиляди училища, снимал съм видеоклипове, писал съм статии, давал съм интервюта. Аз съм и музикант. В космическата станция написах и записах цяло CD с оригинална музика. Направих проект в рамките, на който пях на милиони деца на живо от Космоса, а те се присъединиха с гласовете си от различни точки на Земята. Направих и видео кавър версия на хита на Дейвид Бауи Space Oddity. Но всичко беше част от желанието ми да отпразнуваме и разберем това човешко изживяване.

Какви са предизвикателствата пред Вас в момента?
Предизвикателствата са лични, като някои от тях са огромни. Не съм закусвал още. Трябва да се опитам да остана продуктивен. Искам да продължа да бъда полезен член на обществото. Да предизвикам себе си, да намеря щастие и удовлетвореност от това, което правя. И има много начини да направя това. Работя над много проекти. Професор съм в университета Ватерло, Канада. Работя с телевизионна компания. Консултирам аерокосмическата индустрия. Работя над няколко нови книги, включително книга със снимки от Космоса, както и детска книжка.

Ако имахте възможност да изпратите послание до 9-годишното дете с мечта да стане космонавт, какво би било то? А ако Вашето бъдещо АЗ можеше да Ви пише в момента, какво смятате, че щеше да Ви каже?
Смятам, че съветът би бил един и същ. И той е: ти си резултат на собствените си решения. Превръщаш се в това, което ще станеш, чрез решенията, които вземаш всеки ден. Така че помисли за посоката в живота си. Избери накъде искаш да поемеш и вземи всички малки решения, които ще тласнат живота ти в тази посока. Върви уверено в тази посока. Осъзнай, че всички тези малки решения заедно ще имат като резултат невероятно житейско преживяване и невероятни открития. Така че бъди уверен при вземането на тези решения. Удивително е къде може да те отведе животът.

Интервю: Детелина Калфова