Джефри Алдаз е вицепрезидент „Аутсорсинг услуги” в Ingram Micro. Той стартира центъра на компанията в България през 2012 и в Манила (Филипини) през 2007. В Ingram Micro Алдаз е заемал различни позиции, сред които директор „Стратегическо развитие и изпълнение”.
Ingram Micro e водещ дистрибутор на технологични продукти и услуги. Заема 76-то място в класацията на най-големите американски компании Fortune 500 за 2013. Има офиси или представители в 40 страни по света и над 15 000 служители.
В България Ingram Micro стъпи през 2012. Миналата година компанията получи отличието „Инвеститор на годината 2012”. В момента в центъра в София работят 350 души.
Разговаряхме с г-н Алдаз за плановете на Ingram Microза развитие на центъра в България.
Доволни ли са Ingram Micro от инвестицията си у нас?
Г-н Алдаз, Ingram Micro присъства в България от 2012. Отговори ли инвестицията на очакванията ви? Ние започнахме работа през 2012, но голяма част от шестмесечието преди това прекарахме, проучвайки 40 различни града в Европа. Избрахме четири финалиста, като София беше един от тях. При окончателния избор ние се водихме от няколко фактора, като: пазар на труда, сътрудничество с властите, образование, наличие на добре подготвени технически кадри. Досега сме наели 350 служители и всичките ни очаквания по отношение на наличието и качеството на кадрите и по отношение на сътрудничество с властите тук се изпълниха. Така че за нас това се оказа много успешна стъпка.
Каква беше мотивацията ви да откриете център в България? В аутсорсинг отдела на Ingram Micro ние предлагаме back-office и front-office обслужване за всяка от 42-те страни в света, с които работим. Имаме голямо оперативно звено във Филипините, където работят над 800 души, които обслужват клиенти най-вече на английски. Това, което установихме, когато мигрирахме към Европа, беше, че се нуждаем от обслужване на повече езици. Така една от основните причини за избора на София беше, че имаме нужда от хора, говорещи френски, италиански, испански, немски, холандски и дори някои скандинавски езици. Пазарът тук предлагаше добра комбинация между технически и езикови умения. Това беше сред основните ни мотиви да стъпим на този пазар.
Какви са плановете на Ingram Micro за развитие на центъра в България?
Каква е визията ви за развитие на българския център? Ние сме тук повече от две години, като постоянно се разрастваме. Очакванията ни са да започнем да се разширяваме във функционална и техническа посока. Стартирахме с основно негласово back-office обслужване, което мисля, че се поизчерпа вече в Европа. Стратегията ни ще се развива в две посоки: едната е да започнем да разширяваме възможностите ни за техническо и функционално обслужване, а другата ще е да разширим обхвата на географското ни обслужване. Вече разглеждаме София като потенциален поддържащ център за страните, които в момента се обслужват в Манила, (Филипини), както и да предлагаме услуги за Латинска Америка на испански и португалски.
Планирате ли да разширите екипа в София? Да, наскоро дори наехме още офиси. Ще продължим да се разрастваме през следващите 24 месеца.
Колко нови служители планирате да наемете? Нямаме точна бройка. Но вижте за последните две години ние започнахме от нулата и стигнахме до 350 души. Не е изключено да удвоим екипа си, ако продължим да растем със същия темп.
Планирате ли да увеличете инвестицията си в България? Както споменах, наехме допълнителни офиси. Постоянно търсим нови възможности, и то не само в София, но и в страната. Така че инвестицията ни ще продължи.
Какъв е потенциала на България като аутсорсинг дестинация?
Как оценявате потенциала на България като аутсорсинг дестинация? София беше една от локациите, сред които избирахме през 2011. Бяхме приятно изненадани от това, което видяхме тук. Посетих може би 30 или 40 страни, проучвайки къде да открием център.
Страни в Европа ли проучвахте? Проучихме по-сериозно 12 страни в Европа и се спряхме на 4 града. Това бяха Краков (Полша), Букурещ, Лисабон и София. При първоначалния анализ София ни се стори твърде малка като големина на пазара и като наличие на подходящи кадри. Но когато дойдохме тук, властите много активно ни сътрудничеха. Мисля, че културата на работа тук до голяма степен съвпадна с това, което търсехме по отношение на баланс между технически умения и добро клиентско обслужване. Едно от нещата, които харесвам, е, че кандидатите, с които правим интервюта, са много амбициозни. Младите хора на този пазар искат да растат, да учат, да работят за мултинационални компании, да опитват нови и различни неща и да могат да пътуват и работят в динамични среди, което за нас е много важно. Защото такъв пазар на труда търсихме. По отношение на опасението ни за големината на пазара - през 2011 имаше само няколко големи компании, работещи в този сектор. Появиха се още няколко компании след това. Ако погледнете пазари като Индия, Филипините или Китай, едно от нещата, което се случва с времето, е, че се стига до момент на насищане. Ако развитието не е съобразно растежа на пазара, може да стане опасно. Например пазарът да не „произвежда” достатъчно кадри с добро владеене на езици. Или пък ако се появи нова компания на пазара и заплатите започнат да растат до ниво, на което става трудно да останеш на пазара. Това са някои от притесненията ни, за които внимавахме тук. Има и други аспекти – това не са неща, с които не можем да се справим, а такива, които продължаваме да наблюдаваме тук. Вероятно заради това, че пазарът е по-малък в сравнение например с Краков или Манила, която разполага с 600 хил. души с умения да работят в този сектор, или Бангалор (Индия) с над 1 млн. души. Докато на пазара тук можем да говорим за 15-20 хил. души с умения за работа в BPO (аутсорсинг на бизнес процесите) или Shared Services Centers (SSC). Това е нещо, което трябва да наблюдаваме. Докато правителството ни съдейства, образователната система подготвя подходящи кадри и инфраструктурата се развива, ние ще продължим да работим тук и да се разрастваме. Ако трябва да обобщя - едно от основните ни опасения е за големината на пазара и как той ще продължи да се развива през следващите пет години.
Сътрудничите ли си с местни университети? Да, партнираме си с местни университети по отношение на стажантски програми. Сътрудничим си и с властите, за да сме сигурни, че разбираме динамиката и промените в законите, касаещи пазара на труда. Работим и с местни асоциации от сектора, за да сме сигурни, че разбираме тенденциите на пазара.
За тенденциите и бъдещето на аутсорсинг индустрията
Какви са настоящите тенденции в аутсорсинг индустрията? Когато дойдохме в София през 2011 и започнахме работа през 2012, мисля, че активността тук беше предимно фокусирана върху ITO (аутсорсинг на IT операции) и изнасяне на финансови операции. Напоследък се наблюдава като тенденция, че има няколко езика, обслужването на които расте агресивно. Тепърва се развива обслужването и на френски и италиански. Другата тенденция е изнасянето на финансови дейности. Преди фокусът беше върху техническите умения. Виждаме, че секторът на аутсорсинг на IT операции вече е доста добре развит. Той ще продължи да расте. Тепърва предстои да видим как ще се развие аутсорсингът на финансови операции, особено със стъпването на нови компании на пазара. Интересно е да се види колко бързо те могат да реагират, да се адаптират и да работят заедно, защото дори и да се конкурираме на този пазар, ние трябва да си сътрудничим, за да гарантираме, че няма да разрушим напълно екосистемата за всички.
Как виждате бъдещето на аутсорсинга? Виждал съм пазари, където нямаш контрол, като в някои градове в Индия. Там текучеството (attrition) излезе от контрол и компаниите започнаха да излизат от пазара. Северна Ирландия е пример в това отношение. През 1999-2001 в Дъблин имаше бум на аутсорсинга. Пазарът надрасна потенциала си и компаниите започнаха да напускат, защото стана много скъпо. Това е едно от нещата, което наблюдаваме да не стане в България. Университети, власти и аутсорсинг индустрия трябва да обединят усилия, за да не се допусне това да се случи тук. Смятам, че има достатъчно налични кадри и средата е достатъчно добра, така че ако пазарът се развива по правилния начин, за всеки ще има място и всеки може да постигне успех. Но това определено е нещо, което следим внимателно.
Австрийските инвестиции в България са около 5 млрд. евро, притежавате специализирано ноу-хау, което се оценява от австрийските компании – Герд Бомер, регионален мениджър за Югоизточна Европа и Централна Азия в Австрийската стопанска камара,пред Economy.bg