Успехът на бранда е гарантиран, когато взаимодейства с мен като Рафи Албо, а не като с поредния клиент

Рафи Албо е основател на израелската компания SEGMARKETING, която вече 13 години работи в сферата на маркетинга, мобилната добавена реалност, лоялния маркетинг и персонализираната комуникация. Компанията комбинира печатни и софтуерни технологии, с които да докосне емоциите на потребителите.
Албо е работил е със световни брандове, като Domino's Pizza, кредитните карти Visa, модния бранд Mango, автомобилната марка Mitsubishi. Той е известен лектор в маркетингови и рекламни събития в цял свят.

Рафи Албо беше в София за участие в рекламното изложение COPI’s. По време на семинара си той демонстрира как рекламните материали могат да „оживеят” чрез технологията Augmented Reality (АR – добавена реалност).

Попитахме г-н Албо как българските компании могат да използват персонализирания маркетинг и приложенията с добавена реалност и какъв бюджет е нужен за това.

Г-н Албо, кой е WOW факторът днес в маркетинга?
WOW факторът в маркетинга днес могат да бъдат много неща. В миналото беше някаква голяма идея, но днес той се състои в много малки иновативни идеи от различни сектори. Не смятам, че има само един WOW фактор в маркетинга. Технологиите дават толкова много възможности, така че имаме много малки WOW фактори.

Защо смятате, че персонализираният маркетинг (Me Marketing) е game changer?
Защото всички ние сме човешки същества. Този тип маркетинг се връща към базисните концепции. Показва, че когато се взаимодейства с човек по уникален и емоционален за него начин, когато чувствам, че се отнасят към мен като индивид, като Рафи Албо, а не като клиент №1000002, то тогава той променя всичко. И можете да видите доказателства за това в много рекламни кампании.

Как компаниите могат да го използват, за да постигнат ръст на печалбите си?
Проектът на Coca Cola с имената е много добър пример, как много базисни идеи на Me Marketing-а, като например просто да поставиш имената на клиентите върху бутилките, доведе до ръст на пазарния дял на компанията. Кампанията беше реализирана в 36 страни през последните две години и доказа, че работи. Данните сочат, че компанията наистина увеличи сериозно пазарния си дял в резултат на тази конкретна кампания. А тя дори не е чист One-to-One маркетинг. Представете си какъв би бил ефектът, ако кампанията е по-персонализирана.

От какво зависи успехът на маркетинга, използващ AR (augmented reality – добавена реалност)?
Augmented Reality e технология, използвана в маркетинга. Смятам, че добавената реалност трябва да се използва основно при създаването на преживявания, при създаването на продукти с добавена стойност, а също и в образованието, и по-малко в рекламата. Защото реклама, „оживяваща” в хартия, е по-скоро ефектен трик, използван много пъти, но който не работи в действителност. Но да разработиш продукти, подсилени чрез мобилните телефони и таблетите, за да създадеш изживяване, като пъзела, който показах по-рано, или книжката за оцветяване, това е невероятно.

Колко голям е пазарът на AR маркетинга?
Нямам конкретни данни. Присъствах на форум за добавената реалност преди няколко месеца в САЩ. Участваха над 1000 души, докато миналата година участниците бяха едва около 150. Така че интересът се увеличава. Компаниите се развиват. Има доста придобивания в сектора. Заради развитието на технологиите готовността за използване на добавената реалност е по-голяма и пазарът наистина расте. Виждате множество разработени приложения в тази посока.

Какви са тенденциите в AR маркетинга?
Смятам, че той все още не е разработен достатъчно. Все още е незрял. Има толкова много хора по света, които никога през живота си не са взаимодействали с добавената реалност или пък са имали досег с нещо, което е било направено неточно и то не ги е привлякло. По отношение на тенденциите смятам, че добавената реалност би намерила място например при мебелите, при недвижимите имоти. Можете например да видите как би изглеждал в къщата ви дивана в магазина. Технологията намира все повече място и сред продуктите за деца. Виждате я например в книжките за оцветяване, стикерите, книгите, пъзелите и т.н. Смятам, че тази тенденция ще продължи да се развива. Разнообразните носими устройства, като умните очила, също смятам, че добре ще се свържат с технологията за добавена реалност.

В презентацията си споменахте използването на много приложения, изискващи споделянето на лична информация. Хората няма ли да се притеснят за данните си, когато ползват тези приложения? Вие например споделихте снимки на децата си от Facebook.
Днес хората споделят всичко. В днешния свят, ако си притеснен за данните си, по-добре си остани вкъщи, спри да използваш Google или кредитната си карта, спри да гледаш телевизия или да слушаш радио в интернет. Не виждам проблем в това.
Освен това, когато споделяте нещо в рамките на дадена кампания, когато потребителите споделят снимки на децата си, обикновено марката гарантира, че ще използва съдържанието само за конкретния продукт, който ще бъде персонализиран, след което съдържанието ще бъде изтрито. Това е въпрос на доверие между марката и потребителите. Ако й нямаш доверие, няма да участваш в кампанията.

Как българските компании могат да използват One-to-One маркетинга?
Колкото по-малък е пазарът, по-добре можете да го използвате. България е сравнително малък пазар. Обикновено всяка компания има десетки, дори стотици хиляди клиенти. Ако те сегментират клиентите си и отделят основната част от клиентите, които им носят най-голяма печалба, те ще получат малки сегменти, които са много подходящи за One-to-One маркетинг и за всички негови приложения, които показах по-рано. Защото той е насочен към най-добрите клиенти. Затова смятам, че възприемането на този тип маркетинг би било много естествено за малки пазари като българския. Ето, аз съм от Израел, където използваме доста тази техника. А Израел е много малък пазар.

Каква според Вас е причината One-to-One маркетингът да е сравнително непознат у нас?
За всяка нова технология, всяка нова концепция, трябва да подготвиш пазара. Така че днешното събитие беше много важно, за да обучи маркетинг специалистите тук да видят какво може да се постигне чрез него. Показахме много кампании и концепции от цял свят. След като пазарът е подготвен, креативните хора ще започнат да правят пилотни проекти и да се надяваме, че ще се окаже работещ модел за тях. Защото технологията все още е нова навсякъде по света. Все още е в началото си.

Имат ли нужда компаниите от големи бюджети за използването на тази технология?
За One-to-One маркетинг нямаш нужда от големи бюджети, защото става дума за персонализиран маркетинг. Така че ако в базата си данни имаш 5000 клиенти, ще имаш нужда от бюджет за тях. Вероятно ще похарчиш до 10 000 евро за кампанията. С други думи ще похарчиш по 2 евро на клиент, което е добре. Но наистина зависи от кампанията, съдържанието, идеята, концепцията, които искаш да реализираш.
При допълнената реалност може да похарчиш 1000 или 5000 евро. Зависи от това какво иска брандът.