Uber: Ще утроим инженерния център в България

Димитър Радуков, генерален мениджър на Uber България

От декември 2014 американската технологична компания Uber е на българския пазар. У нас тя предлага услугата за споделено пътуване UberX. През юни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкционира компанията за нелоялна конкуренция на таксиметрови превозвачи в София. От Uber обявиха, че ще обжалват решението.
(Два дни след инетрвюто Върховният административен съд потвърди незабавното изпълнение на решението на Комисията за защита на конкуренцията и постанови прекратяване на установената нелоялна конкуренция. От Uber коментираха, че Върховният административен съд тепърва трябва да се произнесе по същество по жалбата им срещу решението на КЗК. Компанията счита, че решението на КЗК нарушава законите на ЕС и затова е информирала Европейската комисия).

Economy.bg разговаря с Димитър Радуков, генерален мениджър на Uber България, за да разбере на какъв етап е процедурата по обжалването и какви са плановете на компанията за пазара у нас.

Димитър Радуков е генерален мениджър на Uber България от април 2015. Завършил е INSEAD. Преди завръщането си в България, с което застава начело на Uber, Радуков е работил на различни позиции в Лондон. Бил е част от екипа на консултантската компания Boston Consulting Group. Има опит като инвестиционен банкер с фокус върху сливанията и придобиванията. Има диплома и от Американския университет в България.

Г-н Радуков, Uber стъпи на българския пазар в края на миналата година. Какъв прогрес отчитате оттогава? Оправдаха ли се очакванията на компанията за пазара у нас?
Като цяло сме много доволни. Услугата се радва на голям интерес, а потребителите я ценят изключително високо. Наскоро излезе проучване на Асоциация „Активни потребители”, което ни сравнява с петте таксиметрови компании. Според проучването като тяхна алтернатива сме водещи както по качество, така и по цена. Нашата цел е да убедим повече хора да пробват услугата, защото след като веднъж са я пробвали, остават доволни и продължават да я ползват. Фокусът ни е върху намирането на нови клиенти, а не толкова върху активизирането на старите.

Как потребителите у нас приемат услугата? Колко пъти е свалено приложението?
Откакто сме стъпили на пазара, приложението е свалено над 30 хил. пъти. Смятам, че тепърва има поле за развитие и растеж на пазара.

Кога най-често се ползва услугата?
Пикът следва придвижването на хората из града – сутрин, когато хората отиват на работа, и вечер, когато се прибират и могат да споделят своето пътуване, както и петък и събота, когато по-младите излизат. Тогава има най-голямо търсене.

Каква е демографията на потребителите ви?
По-младите като цяло са нашата основна таргет група. Това е нормално, защото те са по-отворени към новите технологии. Свикнали са да ползват телефон, не се чувстват дискомфортно да си поръчват кола през телефона. От по-старите поколения също има по-авантюристично настроени, които са наши клиенти. Смятам, че този сегмент тепърва ще се разширява.

Какво правите, за да привлечете нови потребители?
Опитваме се да популяризираме услугата основно в социалните мрежи. Разчитаме и на препоръките от уста на уста. Нашите доволни клиенти са най-добрата реклама.

Колко шофьори имате? Достатъчни ли са, за да покриват търсенето?
Броят им е поверителна информация, но като цяло са достатъчни. От гледна точка на потребителите важно е не колко коли има в момента на улицата, а колко време ще им отнеме, за да дойдат при тях. В началото на дейността ни в България средното изчакване за кола беше около 15 мин., от един месец вече е под 5 мин., което е съществено постижение. Изключително доволен съм от него. Следващата ни цел е да паднем под 4 мин. Това е доказателство, че екосистемата се развива и се получават икономии от мащаба.

Има ли сред водачите таксиметрови шофьори? Какви са мотивите им да работят с Uber?
Настоящи няма, но има бивши таксиметрови шофьори. Те са малък брой. Това, което им харесва в Uber, е различният профил на клиентите. Интересно е, че клиентите имат високо мнение за шофьорите като цяло, но същото важи и за водачите. Шофьорите са много доволни от типа клиенти, които се качват. По-приветливи са, по-интересни разговори могат да се водят, по-възпитани са. Това привлича голяма част от шофьорите. За голяма част от тях това е вид разтоварване и начин да общуват с интересни хора.

Нощем тарифата същата ли е?
Тарифата е една през цялото денонощие.

Как привличате тогава повече шофьори нощем?
Нощем няма задръствания и така съответно пътуванията стават по-бързо. Има и хора, които се движат вечерно време и съответно могат да споделят своето пътуване с клиенти. Ако има критична маса и от двете страни, се получава стабилна и работеща екосистема.

Обявихте, че ще обжалвате решението на КЗК. На какъв етап е процедурата?
В момента го обжалваме. Съдът разглежда жалбата и изчакваме решението. Няма определен срок, в който той трябва да се произнесе. Очакваме положително за нас решение. Смятаме, че решението на КЗК беше безпрецедентно в Европа. Странно е орган, който би трябвало да защитава конкуренцията, да търси начин да я ограничава. В нито една държава няма такова решение от еквивалентния орган на КЗК. Напротив, редица от тях са се изказвали положително, тъй като внасяме допълнителна конкуренция на пазара, което е в полза на потребителите.

Европейският съюз започна проучване на услугата, която Uber предоставя. Как очаквате това проучване да се отрази на бизнеса ви?
Ние приветстваме това проучване на ЕС. То не е само за Uber, а за споделените пътувания като цяло. Проучването беше инициирано през пролетта. Причината за него е различното третиране на този тип услуги в различните държави членки. Европейската комисия търси едно решение за целия европейски пазар. Uber винаги е бил за регулациите на технологичните постижения на 21-ви век. Смятаме, че е нужна единна рамка за целия ЕС за услуги като споделеното пътуване.

Има ли страна в ЕС, където услугите на Uber са забранени?
Няма такава държава, в която Uber да е преустановил дейността си и да се е изтеглил от пазара. В повечето държави от ЕС предлагаме нашите услуги. В по-малките страни, като Малта и Кипър, все още не сме стъпили, защото за да е успешна услугата, имаме нужда от критична маса хора.

Каква е ситуацията във Франция и Германия?
Във Франция в момента се водят дела. Такава е ситуацията и в Германия. Нашите услуги обаче продължават да се предлагат. Европейската комисия започна разследване против Германия и Франция заради административните намеси срещу иновативни компании като Uber.

В Калифорния шофьори подадоха колективен иск срещу Uber с обвинение, че не ги е категоризирала като служители, а като самонаети работници. Как изходът от това дело ще се отрази на компанията?
Не съм запознат в детайли с този казус, защото отговарям за българския пазар.

Подобен казус може да възникне и у нас?
Не смятам, че тук може да възникне подобен казус. В България шофьорите ценят факта, че нямат шеф и работно време. В САЩ става дума за малка част от шофьорите – под 10%. Делото предстои. Съдът тепърва ще се произнесе относно колективния иск. Голямото мнозинство от шофьорите на Uber искат да са независими предприемачи. Те много ценят свободата да карат, когато и колкото си искат. В това отношение не смятам, че ще има особени промени.

Имахте планове след София да стъпите и в други български градове. На какъв етап е този проект?
В момента сме фокусирани изцяло върху София като най-голям град с най-голям брой млади хора. Смятаме, че това е най-перспективният пазар за нас в момента. Нямаме конкретни планове за други български градове.

Как се развива инженерният център?
Инженерният център се развива добре. Вече над 20 души работят в него. Те не разработват софтуер за България, а за Uber като цяло. Това е един от петте развойни центрове на компанията в света. В Източна Европа няма друг такъв. Центърът е един много добър шанс за ИТ талантите в България да работят върху върхови технологии, които ще се използват в целия свят.

Върху какви технологии работят инженерите ви?
Те разработват софтуера, който позволява приложението на Uber да работи. Това е едно от основополагащите звена в компанията. Без него тя не може да съществува.

Имате ли планове да разширите инженерния център?
Плановете са ни да утроим центъра в близките 12 месеца. Проблем не е бюджетът, а по-скоро дали ще успеем да намерим правилните хора достатъчно бързо. Смятаме, че работата при нас е значително по-интересна от предлаганата от повечето ИТ компании в България. В страната най-развит е аутсорсингът, докато тук става дума за разработка на софтуер, който ще се използва в 330 града по света.
Освен това предлагаме и атрактивно заплащане, тъй като за да привлечем добри специалисти, трябва да предлагаме и добри финансови условия.

Uber прави стъпки към навлизането в други сектори като доставките на храни и покупки. Сигнал за какво са тези опити на компанията?
Доколкото знам, тези експерименти са изключително успешни, най-вече в САЩ, но вече се навлиза и в други държави. Напълно естествено е след като има една екосистема, която може да превозва както хора, така и стоки, да се търсят допълнителни възможности за използването й. Това тепърва ще е поле за развитието на компанията.

Кога тези услуги може да станат достъпни и на пазара у нас?
В момента нямаме конкретни планове, но това не означава, че в бъдеще няма да решим да предлагаме и другите услуги на Uber, които се развиват в САЩ.

Участват ли българските специалисти в разработването на тези иновативни услуги?
Да, софтуерът, който поддържа споделените пътувания и доставките, реално е един и същ. Той просто е надстройка и съответно и българските инженери работят върху него.

Изпълнителният директор на компанията Травис Каланик намекна на конференция неотдавна за планове за разработване на автономни автомобили. Какво ще се случи тогава с шофьорите, които работят за вас в момента?
Това са дългосрочни разработки, чийто резултат ще е ясен далеч във времето. Разработката на автономни автомобили е наистина изключително интересна. От друга страна, е голямо предизвикателство, защото там надеждността трябва да е 100%. Разликата между 95%-ва и 100%-ва надеждност обаче е изключително голяма. Скокът от едното в другото е доста сложен. Дали тези разработки ще станат приложими, ще стане ясно след години.

Предизвикателство ли е да сте начело на компания, която тепърва се налага на местния пазар?
За мен е изключително интересно да съм част от екипа, който развива услугата в България. Смятам, че този тип услуги ще променят облика на големите градове. Те могат да намалят трафика и съответно замърсяването. Ние предлагаме услуга, която е надеждна, достъпна и сигурна. Считам, че тепърва ще има развитие на този тип услуги не само в България, но и по света.