„Сирма Груп”: Обмисляме придобиване на компании от Балканския регион

Най-голямата българска софтуерна компания приключи преди дни първичното публично предлагане (IPO) на акции. „Сирма груп холдинг” успя да набере капитал от 11.5 млн. лв. от Българската фондова борса. IPO-то на софтуерния холдинг е най-голямото в историята на българския капиталов пазар след 2007 и второто на фирма от ИТ сектора у нас.
В холдинга, създаден през 1992, влизат 11 дъщерни компании, 3 асоциирани компании и 3 консорциума. Те разработват различни софтуерни решения, в области като: мобилни технологии, електронно управление (е-government), банкиране и застраховане, семантични технологии. Компаниите са активни на международни пазари, като САЩ, Канада, Бразилия, Великобритания, Карибите.

Economy.bg разговаря с Цветан Алексиев, изпълнителен директор на „Сирма Груп Холдинг”, за плановете на холдинга след излизането на борсата и за ИТ пазара у нас. 

Г-н Алексиев, преди дни приключи IPO-то на „Сирма Груп”. Оправдаха ли се очакванията ви?
Отчитаме като доста голям успех резултатите от IPO-то, особено като се има предвид моментното състояние на Българската фондова борса (БФБ). Ясно е, че обемите, които се търгуват, са сравнително малки и ликвидността е ниска. По време на срещите, които направихме с потенциални инвеститори, на нас ни стана ясна и психологическата обстановка. Има натрупано недоверие, тъй като през бума през 2007-2008, когато са се правили доста IPO-та, е имало случаи, когато парите са били откраднати, имало е заблудени акционери, компании, които са обещавали да се развиват по един начин, а тръгвали по друг, нямало е ръст на компаниите с IPO. Имаше натрупано недоверие към IPO-тата на нашата борса и това, че ние успяхме да съберем близо 11.5 млн. лв., може да се отчете като голям успех и като признак на доверие към нашата компания.

Защо при тази обстановка потърсихте финансиране от Българската фондова борса?
На първо място, въпреки че имаме доста голямо интернационално присъствие – имаме офиси в няколко държави по света, вкл. офиси в САЩ, Канада, Бразилия и Англия, ние сме българска компания. Най-логичното място, от което да започнем, беше Българската фондова борса. Тук сме доста добре познати. Индустрията ни познава. Ние сме най-голямата софтуерна група. Познати сме и на финансовия сектор, който се очакваше да инвестира. Така че това беше логичен старт. Разбира се, няма да се ограничим с нашата борса. Имаме планове и за последващо финансиране на по-голяма европейска борса, а към 2020-2021 да направим IPO на голяма световна борса.

Набраното финансиране достатъчно ли ще бъде за реализация на инвестиционните ви планове?
Нашите планове бяха гъвкави. Бяхме разработили няколко сценария – при минимален успех, т.е. при минимално количество средства, които да успеем да съберем, при среден и при максимален успех. Ще нагодим плановете си съобразно това, което успяхме да съберем на борсата, но нашите планове за по-бързо развитие са изпълними.

Как точно планирате да инвестирате набраните средства?
Набраните средства ще бъдат инвестирани в няколко посоки. „Сирма Груп” е холдинг с 11 дъщерни компании. Нашите компании са или продуктови, или такива, предлагащи услуги. Повечето от тях имат амбициите да се развиват на международните пазари. За да направим това и да увеличим дела си на чуждите пазари, на нас ни е нужен силен екип за маркетинг и продажби на тези пазари. Това изисква значителни финансови средства. Издържането на един офис, например в САЩ, наемането на търговци, маркетинг специалисти и хора с много добри технически умения е доста скъпо. Така че част от парите, които сме събрали, ще инвестираме в тази посока.
Друга част от средствата ще инвестираме в развитието на нашите продукти, за да станат те още по-добри и по-конкурентни. Сравнително малка част от финансирането сме предвидили за по-рискови проекти, свързани с развойна дейност в „горещи” високотехнологични области, като компютърно зрение, роботика, изкуствен интелект и т.н.
Имаме да решаваме и HR проблеми, които са свързани с трудното намиране на хора на българския пазар, което предполага откриване на офиси в други локации. Става дума офиси за развойна дейност, където напрежението на пазара на труда не е толкова голямо. Обмисляме това да стане в по-близките страни, като Украйна, Македония, Беларус.

Планирате експанзия към световните пазари, като започнете от САЩ. Това е ново и рядко явление за България. Как стана възможно то?
Всъщност дейността на „Сирма” започна от Северна Америка. Когато създадохме компанията преди години, започнахме с проекти в Канада. Тогава искахме да се занимаваме предимно с изкуствен интелект. Направихме няколко интересни проекта в тази област за канадското правителство, канадски институции и компании. След Канада първите ни проекти в други области бяха в САЩ. Така че имаме големи традиции на работа с американски фирми. Всичко, което изградихме като структура тук през годините, ние научихме от компаниите на американския пазар, с които работихме. Първите 10 години от развитието ни работихме изключително на северноамериканския пазар.

Опитът там ли ви помогна да реализирате успех тук?
Да, това ни помогна да се научим как трябва да се правят нещата по правилния начин. Опитът, който събрахме на този пазар, защото през 1992 бяхме една от първите софтуерни компании в България, го предадохме на останалите фирми на пазара у нас. Много от компаниите гледаха и се учиха от нас и по този начин цялата ИТ индустрия се разви до ниво, което я прави една от най-интересните в българската икономика.

Имахте планове за придобиване на други компании. Актуални ли са все още тези планове?
Да, все още имаме тези планове. За конкретни фирми не мога да говоря, но това са компании, които са в унисон с нашите цели и текущи бизнес направления.

Български компании ли са в полезрението ви?
Български и компании от региона. На този етап и с тези средства по-скоро гледаме към компании от Балканския полуостров.

От кои сектори?
От секторите, които ние развиваме, напр., „облачни” услуги, финансов сектор, инженерни решения и продуктови компании.

Какви продукти и услуги разработват компаниите, които влизат в холдинга?
Най-голямата компания в холдинга е „Сирма Солушънс”. Тя по същество е минихолдинг, ориентиран към разработването на услуги. Работи в няколко направления. Едно от тях е системна интеграция.
Друго направление е публичният сектор. Ние сме едни от основните доставчици на решения за публичната администрация. Имаме амбиции да станем един от основните играчи в изграждането на електронното управление на България, защото имаме много опит в тази посока. Вече сме изграждали електронно правителство в Канада.
Трето направление, в което работим, е разработване на софтуер по поръчка. Там основните ни клиенти са компании от САЩ и по-малко от Западна Европа.
В момента инвестираме в развитието на офиса ни в САЩ. Там наемаме още търговци, маркетинг специалисти и софтуерни инженери. Това ще ни позволи да позиционираме компанията в САЩ като консултантска, т.е. не поредната аутсорсинг компания, работеща с американски клиенти, а американска компания с ноу-хау в няколко основни области. Така ще можем да изпълняваме по-големи и по-скъпи проекти. В САЩ компанията ни се казва Sirma USA, която оперира и под името Panaton. Това е маркетинговата компания на „Сирма Солушънс”, която в момента трансформираме в американска ИТ консултантска компания. „Сирма Солушънс” има три компании, които работят във финансовия сектор. Това са Sirma BC, ISG и SNG, която е базирана в Лондон. Sirma BC и SNG работят по-скоро с банки. Sirma BC е един от основните партньори на Oracle за FlexCube. Това е основна банкова система, която ние сме внедрили в доста банки на Балканския полуостров. Другият ни пазар е Карибският басейн. SNG работи предимно с клиенти в Англия, а ISG е активна по-скоро в застрахователната сфера.

Какви са плановете ви за развитието на „Онтотекст”? Тя е най-иновативната компания в холдинга.
„Онтотекст” е една от най-интересните ни компании. Там разработваме семантични технологии. Основният продукт на „Онтотекст” се казва GraphDB. Това е нерелационна база данни. Има голям бум в момента в развитието на нерелационните бази данни, защото те позволяват търсене в информация, която не е много структурирана.
Много големи международни компании са клиенти на „Онтотекст”. Такива са BBC, CNN, Financial Times, Euromoney. Това са големи издателски компании, който използват софтуера, за да извличат максимално точна и релевантна информация от различни документи в дадена област, да намират смисъл в нея и да я предоставят на читателите си. Например цялата спортна секция на BBC по време на Олимпиадата в Лондон работеше, използвайки нашите семантични системи.

Какъв е потенциалът и бъдещето на семантиката?
Има много голям потенциал, защото в съвременния свят информацията расте експоненциално. Старите начини за търсене в тази информация стават все по-неефективни.Търсиш по някаква ключова думи и получаваш милиони резултати. Идеята на този вид семантични системи е да подпомогнат хората в търсенето и извличането на наистина ценната информация. Това започва да е проблем и софтуерът, който решава този проблем, ще бъде търсен в бъдеще. Той е приложим не само в уеб технологиите и при издателските компании. Имаме клиенти и във фармацевтичния сектор. Там проблемът, който решаваме, е, че когато се пуска ново лекарство на пазара, има десетки хиляди документи, свързани с това лекарство. Хората, които ги проучват, трябва да извлекат най-подходящата и точна информация от цялата база с неструктурирана информация, за да стане процесът на производство на дадено лекарство по-бърз и по-ефективен.

Как оценявате развитието на ИТ сектора у нас?
Всички виждаме, че ИТ секторът се развива доста добре. Софтуерната индустрия вече прави около 2% от БВП. По-голямата част от фирмите на пазара като че ли са чужди компании, които са си направили развойни центрове в България, възползвайки се от висококвалифицираните специалисти с добър английски у нас, както и от конкурентните нива на заплащане. Другата част са български компании, които правят аутсорсинг, т.е. работят за чужди клиенти. Третата група, която засега е все още малка, са продуктови компании. Те се опитват да направят някакъв интересен продукт и да продават на световния пазар.
Тук са и големите предизвикателства. Говори ли сме с много колеги, защото „Сирма Груп” е един от основателите на БАСКОМ (Българска асоциация на софтуерните компании), че българските компании трябва все повече да се ориентират от чисто аутсорсинг компании към по-високия сегмент – продуктовите компании, защото там е бизнесът с голяма добавена стойност. Освен това за аутсорсинг компаниите става все по-трудно на международните пазари, защото има много голям натиск от индийски, пакистански, виетнамски компании, които работят на доста по-ниски цени от нас. От друга страна, тук пазарът на труда доста се поизчерпа. Това доведе до значително увеличаване на заплатите в сектора. С други думи аутсорсингът ни става неконкурентен. Затова аутсорсинг компаниите трябва да се пренасочат или към някакви фокусирани услуги или да се ориентират към разработване на някакви продукти. И двете неща са свързани със значителни финансови средства. По тази причина очаквам, че и други софтуерни компании ще ни последват на борсата, защото нашият успех ще покаже, че това е възможен начин за събиране на средства. Другият начин е чрез фондове, който работят в България. За съжаление чуждите фондове не бързат да идват и да инвестират в България. Рискови сме им. Пазарът ни е малък. Освен това всички казват, че тук има политически риск.

Имате ли проблеми с намирането на подходящи специалисти?
Проблеми имат всички български софтуерни компании. От доста години говорим, че трябва да се промени образованието.

Представлява ли интерес за вас възможността за привличане на специалисти от трети страни чрез т.нар. „сини карти”?
Това е нещо, което искаме може би от 10 години. Надявам се най-накрая да се случи. Това би било добре за пазара. Това, което и ние и по-големите софтуерни компании правим, е да организираме по-мащабни стажантски програми, т.е. привличаме студенти с потенциал, плащаме им стажове при нас, постепенно ги развиваме и за няколко месеца успяваме да ги въвлечем в работата по реални проекти.

От кои трети страни бихте привлекли кадри?
Най-логично място в момента би било Украйна. Може би и Индия. Мисля, че би се отразило добре на ИТ пазара, ако се появят малко повече специалисти от други страни. Това би било добре и за българските програмисти, защото в момент, когато на пазара на труда няма достатъчно ресурси, хората губят мотивация да се развиват. Всеки знае, че работи или не, все ще си намери работа за 2000-3000 лв., което го устройва. Наблюдавам как липсата на конкуренция на трудовия пазар спира развитието на младите хора, които излизат от университета. Като знаеш, че всичко ти е сигурно, нямаш амбицията да се развиваш. Никога не е хубаво да няма конкуренция.

Интервю: Детелина Калфова