сряда, 19 юни 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    26803 прочитания

    Какви ще са професиите на бъдещето?

    Даниел Съскинд, съавтор на книгата The Future of the Professions, пред Economy.bg
    12 ноември 2015, 11:16 a+ a- a

    Средно на 10 000 работници днес в света се падат 66 робота, установява ново проучване на инвестиционната банка Bank of America Merrill Lynch, цитирано от Guardian. В силно автоматизирания японски автомобилен сектор съотношението роботи - хора е 10 000 на 1 520. Освен ръчен труд, като сглобяване на машинни части, „умните” машини вече застрашават и сектори, традиционно считани за прерогатив на хората. С развитието на изкуствения интелект компютрите стават все по-добри в „мисленето” и в преценката, което позволява реализирането на различни аналитични задачи.
    „Инвазията на роботите” напоследък е доста коментирана тема, провокираща полярни позиции. Много експерти се опитват да установят доколко заплахата е реална.

    В опит да хвърлят нова светлина по темата британците Ричард Съскинд (баща) и Даниел Съскинд (син) пишат книгата The Future of the Professions ("Бъдещето на професиите").
    Дълги години Ричард Съскинд работи в областта на изкуствения интелект и правото, изследвайки как технологиите се отразяват на юристите. След множество лекции пред юристи през годините често му се случва да бъде заговорен от лекари, учители или архитекти, които коментират, че идеите му са еднакво приложими и за техните професии. Така се ражда идеята за книга. Съскинд я обсъжда със сина си преди пет години, когато Даниел работи в стратегическото звено към британския премиер на "Даунинг стрийт" 10 – опит, който му позволява да получи добър поглед върху различните професии. В момента Даниел е икономист в Oxford University. Според баща и син Съскинд различните професии са изправени пред общи предизвикателства. Затова, макар в книгата фокусът да е върху лекарите, правистите, учителите, счетоводителите, консултантите по мениджмънт, архитектите, според авторите твърденията им са валидни и за другите професии.

    Авторитетни издания като Economist, Financial Times, Guardian, Sunday Times и др. представят на страниците си книгата The Future of the Professions.

    Economy.bg се свърза с Даниел Съскинд, за да ни разкаже ще изчезнат ли професиите.

    Свързани новини

    Даниел, книгата ви се казва The Future of the Professions. Какво е бъдещето на професиите? Ще станат ли хората излишни скоро?
    Считаме, че има два сценария за бъдещето на професиите. Първият е познатият ни вариант на работа днес. При него професионалистите продължават да работят както преди, но използвайки технологиите, за да модернизират и оптимизират традиционния начин на работа. Например лекарите използват Skype, за да консултират пациентите, учителите използват онлайн платформи в клас, архитектите използват компютърни системи и софтуер за дизайн. Това е първият сценарий за бъдещето.
    Вторият обаче предполага едно доста по-различно бъдеще. Тук говорим за все по-мощни системи, които не само модернизират старите начини на работа на професионалистите, но и изцяло заместват работата на традиционните професионалисти. Засега считаме, че тези два сценария ще се развиват паралелно, но в определен момент очакваме, че вторият сценарий ще започне да доминира. В книгата доказваме, че той ще доведе до устойчиво разрушаване на традиционните професии. Това не означава, че няма да има работа за хората. В средносрочен план технологиите ще доведат до упадък на традиционните професионални роли – традиционните професии на лекар, учител, счетоводител, адвокат, и ще създадат нов набор от роли, които често разчитат на много различни способности.

    Какви нови роли ще възникнат и кога?
    Не твърдим, че работата, която вършат лекарите, учителите и другите професионалисти, ще изчезне. По-скоро идеята ни е, че много различен тип хора ще могат да вършат тази работа, като дори може вече да не изисква хора.
    В книгата ние сме идентифицирали 12 нови роли, които ще съществуват в бъдеще. Според нас ще има т.нар. „парапрофесионалисти” (para-professionals), т.е. не експерти или специалисти като традиционните. С помощта на новите системи и машини тези хора ще могат да изпълняват задачи, които иначе не биха могли. Например медицинска сестра, снабдена със супер компютъра IBM Watson, ще може да върши работата на традиционните лекари. По същия начин младши адвокат със система за автоматизирано съставяне на документи може да замести традиционния адвокат. Това са все примери за парапрофесионалисти.
    Друга бъдеща роля би била тази на emphatiser (емоционален гид). Засега това е слабо звено при машините, въпреки че в дългосрочен план те може би ще овладеят и тези способности. Ще има много нови функции, свързани с емпатията. Ще има хората, които ще се специализират в междуличностните контакти и личното отношение. Ще има и друг набор от роли около огромния бум на данни. Такива са например data scientist (хората, които ще търсят смисъл в огромното количество данни).
    На работата вече няма да се гледа като на неделима, монолитна сложна маса от дейности. Вместо това тя може да се разбие на индивидуални задачи. Много от тях се оказват не толкова комплексни и могат да бъдат осъществявани от не толкова квалифицирани хора с помощта на различни системи или машини. Да вземем за пример младши адвокатите. Те прекарват много време в преглеждане, съставяне или търсене на документи. Всяка една от тези задачи днес може да бъде изпълнявана от машини. Когато работата се разбие така на различни задачи, ще е нужен човек, който да следи как се развива целият процес. Ще възникне роля, наречена process analyst (човекът, който ще следи как се осъществява процесът). Подобно нещо вече се наблюдава в архитектурата. Концепцията за BIM проектиране (Building Information Modeling, или Строително-информационно моделиране) е много популярна днес. Тя позволява и подпомага разделението на труда между архитектите, консултантите и инженерите.

    Аз съм журналист, а Вие – икономист. Трябва ли да се страхуваме, че скоро можем да бъдем заместени от машини?
    Краткият отговор е не. Но трябва да сме подготвени, че нещата, които правим като журналисти и икономисти, ще се променят много през следващите 10-20 години. Може би след 100 години ще бъдем заместени, но не сега. Засега най-важната промяна би била в типа задачи, които ще вършим.
    Погрешно възприемаме работата като едно цяло. Да, Вие сте журналист, а аз –икономист, но понятието работа не е много точно, защото ни кара да мислим, че правим едно нещо като икономист или журналист. Но ако се замислите, ние осъществяваме множество различни задачи. Някои от тези задачи могат да се правят по по-различен начин – или от различни хора, или от системи. Например Associated Press използва днес алгоритъм, за да създава 15 пъти повече статии от традиционния журналист. Но има определен тип журналистически материали, които алгоритмът не може да напише. Това, което технологиите правят, е не да унищожат напълно работата ни, а по-скоро променят типа задачи, които вършим. Освен това те позволяват други хора да вършат голяма част от нещата, които традиционно експерти в дадена област можеха да правят.

    Ще има ли достатъчно „роли” за всички хора в бъдеще, или ще станем свидетели на технологична безработица?
    В средносрочен план технологиите предизвикват упадък на традиционните професионални роли. Ако се запитаме какво хората могат да правят, можем да видим три неща: те могат да вършат неща с ръцете си – ръчен труд, могат да вършат неща с главите си – когнитивни способности, могат да правят неща със сърцата си –емоционални и емпатични способности. Човешкият труд има и морално измерение. Ние не само вършим дадена работа, но и сме отговорни за нещата, които правим.
    Когато разгледаме трите типа способности на хората, виждаме, че машините стават все по-компетентни. Те могат да копират едно към едно голяма част от човешките способности. Това е валидно независимо дали става дума за роботи, заместващи ръчния труд, или за системи, анализиращи данни, или за т.нар. affective computing –машини, които в момента могат да различават много по-точно от хората фалшива от истинска усмивка, да преценяват по-точно от хората кога някой лъже или не в съда.
    Ясно е, че в дългосрочен план ще има по-малко търсене на традиционни професионалисти. Според нас най-добрите ще се задържат най-дълго. Това са хората, можещи да вършат тези задачи, които машините не могат.
    Има и задачи, които машините ще могат, но ние не бихме искали да вършат. Идеята, че машина може да прецени кога да спре животоподдържаща система, ме кара да се чувствам некомфортно. По същия начин не ми допада идеята, че машина може да отсъди доживотен затвор. Затова считаме, че е нужен обществен дебат по този въпрос.
    Има и друг момент. В момента много хора не могат да се доберат до експертиза в определени професии. Това, което машините и системите предлагат, е много по-голям достъп до източника на експертиза, която преди беше заключена само в главите на професионалистите или погребана в техните книги.
    Нека ви дам пример. Всяка година в eBay 60 млн. спорове се разрешават онлайн чрез използването на платформа за е-медиация без участието на адвокати. Това са 40 пъти повече от гражданските дела в цялата британска съдебна система. Това са спорове, които без подобна система вероятно щяха да останат неразрешени, защото повечето от тези 60 млн. души нямаше да могат да си позволят топ адвокати, които да разрешат споровете им в eBay. Миналата година 48 млн. американци вместо професионалисти използваха софтуер, който да им подготви данъчните декларации.

    Какви биха били социалните импликации от навлизането на машините на пазара на труда?
    От социална гледна точка използването на тези системи и машини поне засега изглежда има положителен ефект. Те позволяват по-добър достъп до експертиза в образованието, здравеопазването, правната система, бизнеса.
    В дългосрочен план значението на машините ще расте, докато това на труда ще намалява. Най-значимият социален въпрос е кой притежава и контролира тези машини. Затова отново трябва да има публичен дебат.

    Много хора обаче считат темата за много нерелевантна в настоящата ситуация. За тях това е проблем от далечното бъдеще, който не ги засяга днес. Какво бихте им казали?
    Дори и технологиите да не унищожават работни места в момента, то те трансформират начина, по който работим. Вижте само какви са способностите на тези машини и системите. Най-малко вероятното бъдеще е нищо да не се промени. Грешка е да се смята, че работата през 21 век ще изглежда като работата през 20 век. Риск е също да се игнорират възможностите, които машините предлагат. Дори и да не вярвате, че в далечно бъдеще тези системи ще изместят хората от работните им места, те трансформират работата, която вършим, и е важно да се помисли над това.

    Какъв съвет бихте дали на младите хора? Каква квалификация и умения би било добре да придобият, за да успеят във все по-автоматизиращия се свят?
    Най-напред, би трябвало да се захванат с неща, които машините не могат да правят. Да развият креативните си способности, уменията си за междуличностно общуване, емоционалната си интелигентност.

    Трябва ли да има задачи или роли, които трябва да бъдат запазени ексклузивно за хората?
    Има задачи, които машините могат, но ще е по-добре да не да правят. Има задачи, които хората ще се чувстват некомфортно да бъдат осъществявани от машини. Рано или късно трябва да има дебат, за да се поставят лимитите, преди машините да станат твърде способни.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 5 часа
    Близо 120 младежи ще започнат стаж тази година в А1
    От създаването на инициативата през 2004 година досега на стаж в А1 са преминали близо 1500 стажанти
    преди 8 часа
    преди 13 часа
    Публичните финанси на България губят 3 млрд. лв. годишно заради недекларираната заетост
    Най-високите нива на използване на подобни практики са открити в секторите селско стопанство, туризъм и строителство
    преди 13 часа
    Nvidia стана най-ценната компания в света
    С пазарна капитализация над $3,3 трилиона, тя надмина Microsoft и Apple
    преди 14 часа
    За първи път: Соларната енергия е повече от петролната
    7 китайски компании за соларна инфраструктура изпреварват енергийните резерви на 7-те най-големи петролни компании