сряда, 26 юни 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6110 прочитания

    България има огромен потенциал да се превърне във водещ технологичен и иновационен център в региона

    Васил Терзиев, съосновател и изпълнителен директор на Telerik, a Progress company, пред Economy.bg
    07 декември 2015, 10:19 a+ a- a

    Преди около година една от най-успешните български софтуерни компании беше придобита от американската Progress. Това беше една от най-големите сделки в българската корпоративна история за фирма, създадена и развита изцяло от българи. Сделката беше и една от най-големите в Централна и Източна Европа.

    Каква е равносметката година по-късно, Economy.bg попита един от съоснователите на компанията – Васил Терзиев, в първата част на интервюто ни. Във втората част коментираме потенциала и предизвикателствата в предприемаческата среда у нас, както и необходимостта да се изучава програмиране от ранна детска възраст.

    Васил Терзиев е съосновател и изпълнителен директор на Telerik, където играе ключова роля за успешното разрастване на Telerik от стартираща компания в България през 2002 до един от водещите световни доставчици на софтуерни решения за бизнеса, с 9 офиса в 7 държави и над 130 хил. клиенти, включително 450 от 500-те организации в списъка Fortune 500. След придобиването на Telerik от Progress Software през 2014 Терзиев пое поста главен директор „Иновации” в Progress.
    Той има бакалавърска степен по „Бизнес администрация“ от Американския университет в България. Преди да създаде Telerik, той заема различни позиции в компании от високотехнологичния и инвестиционния сектор, както и сектора на недвижимите имоти.

    Свързани новини

    Васил, как оценявате стартъп екосистемата в България? Какъв потенциал има и какво й пречи да го реализира?
    Предприемаческата екосистема се разви значително през последните осем-десет години. Вече има изградена много активна и динамична стартъп общност, която насърчава споделянето на знания и добри практики. Редовно се организират събития и обучителни програми, които подпомагат свободното споделяне на идеи, развитието на уменията и натрупването на опит.
    Много важна роля за развитието на екосистемата, разбира се, имат фондовете за рискови инвестиции като, Eleven и Launchub, както и предприемаческите организации – Start It Smart и StartUP, които са основна движеща сила на тази култура у нас.
    Много съм щастлив да видя, че в следствие на обединените ни усилия все повече млади хора решават да реализират идеите си в България. И ако преди 13 години ние бяхме сред малкото компании, които се стремят към успех на глобалния пазар, то днес все повече стартиращи бизнеси тук отправят поглед към международните пазари.
    Страната ни има огромен потенциал да се превърне във водещ технологичен и иновационен център в региона с много успешни компании на международната сцена. За целта е необходимо предприемаческата общност да се насърчава и подпомага както от бизнеса, така и от държавата. Необходимо е също и малко повече да си повярваме, че можем да постигнем големи успехи, и да осъзнаем, че предизвикателствата не бива да ни отказват, а да ни мотивират още повече.

    Казвате, че разликата между успяващите и неуспяващите държави, компании и организации е, че докато вторите постоянно се извиняват, то първите действат и не се предават. От лидера ли зависи в коя категория ще бъде организацията?
    Успехът на една държава зависи от отношението, мирогледа и действията на хората, които са част от нея. Същото важи с пълна сила и за компаниите и техните служители. Затова е важно всеки един човек да отделя по-малко време на това да се оплаква или да търси оправдания в професионален или в личен план и вместо това да си постави цел, да фокусира усилията си и да действа.
    Всяко начинание, което ни развива и предоставя възможност да достигнем нови хоризонти, е осеяно с трудности и предизвикателства. Ако се откажем още при първата пречка, няма как да бъдем успешни. Затова е необходимо да излезем извън зоната си на комфорт и най-вече да поемем активна роля. Много често хората избират просто да недоволстват от нещата, които не одобряват, вместо да бъдат активната страна и да ги променят.
    И въпреки че мениджмънтът и лидерите имат важната задача да дават пример с действията си и да насърчават останалите да не се отказват въпреки трудностите, всеки човек трябва за себе си да възприеме този начин на мислене. Ако започнем да поемаме инициативата и да подобряваме това, което е в наш контрол, колкото и малко да изглежда то първоначално, ще видим как с времето можем да постигнем огромен успех. С всяка стъпка ще се доближаваме все повече до компанията, която искаме да изградим, или държавата, в която мечтаем да живеем.

    Споделяте, че е важно човек да инвестира времето си в неща, които може да контролира. Това ли ни пречи на нас българите – че всеки се опитва да решава чужди проблеми?
    Не бих могъл да генерализирам, че това е типично българска черта. Вярвам обаче, че ако всеки от нас се мобилизира и промени нещата, които са в негов контрол, това ще ни помогне заедно да изградим една по-благоприятна среда за живот и много по-успешна държава.

    Какво за Вас е успех? Кое е мерилото Ви за успех?
    За успеха на един човек бих могъл да съдя по това, което е изградил и оставил след себе си – дали е направил нещо добро за хората около него, за служителите и за обществото като цяло. Това може да стане по много начини – като помагаме за създаването на една приятелска и вдъхновяваща работна среда, предоставяме шанс за кариерно развитие и добър стандарт на живот на служителите и техните семейства, споделяме придобитите знания и опит със следващото поколение и подкрепяме значими социални каузи. Важното е да даваме обратно на обществото и да предаваме нататък добрината. Истински успелият човек е този, който споделя своите успехи с всички останали и дава своя принос за подобряването и развитието на обществото.

    Подчертавате, че ИТ секторът е един от малкото, където хората и фирмите са задружни. На това ли се дължи успехът му у нас?
    Много са факторите, които допринасят за успеха на ИТ сектора у нас. От една страна солидните основи и познания в сферата на информатиката и информационните технологии, положени още през 80-те години, а от друга – навлизането на редица международни компании, които носят със себе си глобален опит и утвърдени световни практики. Разбира се, към тях трябва да добавим и сплотеността на технологичния сектор като една от ключовите предпоставки за бързото развитие на индустрията.
    Като споделят опит и знания, ИТ компаниите допринасят за успеха на цялата екосистема, което влияе благоприятно на бизнеса и спомага за развитието на българската икономика. Адресирането на едно от най-големите предизвикателства в сектора – липсата на достатъчно и добре подготвени кадри, е пример как мислейки за благополучието на средата, можем да постигнем много повече, отколкото следвайки единствено собствените си интереси и цели. Например чрез безплатното обучение по програмиране, което предоставяме в „Академията на Телерик”, ние подготвяме кадри за цялата индустрия. С нарастването броя на ИТ специалистите в страната се увеличава човешкият капитал в компаниите, който разполага с необходимите знания и умения, за да създаде следващите технологични иновации и от своя страна да допринесе за развитието на сектора и средата тук.

    Конкуренцията за кадри не пречи ли на задружността на сектора?
    Това е една здравословна конкуренция, която създава предпоставка за компаниите да бъдат още по-ангажирани и отговорни към своите служители – да предоставят не само отлични условия на труда, но и възможност за постоянно развитие на уменията, работа по интересни и значими проекти.
    От друга страна, в отговор на липсата на кадри в България през последните няколко години се появиха редица образователни инициативи, инициирани или подпомагани от ИТ компаниите. Когато създадохме „Академията на Телерик” през 2009, тя нямаше аналог. Днес вече съществуват десетки програми, които предлагат обучение в сферата на софтуерното инженерство. С част от инициативите си партнираме – обменяме опит, подкрепяме отделни събития и участваме като лектори и ментори в тях.
    Смятам, че като теглим чертата днес целият сектор и всяка компания поотделно са по-добре, заради сплотеността на индустрията и въпреки естествената конкуренция между компаниите за кадри.

    Защо е важно децата да учат програмиране и коя е най-добрата възраст да се започне?
    Докато езикът на бизнеса днес все още е английски, иновациите се пишат с код. Ето защо наличието на добри дигитални умения е ключова предпоставка за това децата да бъдат подготвени за професиите на бъдещето и конкурентноспособни на глобалния пазар на труда. Затова според мен е важно децата да се запознаят с основите на програмирането и логиката, която стои зад него, още в началното училище. Подобно на говоримите езици, езиците за програмиране се усвояват много по-естествено, когато учениците растат с тях. Ако започнем още сега да обучаваме най-малките как да работят с данни, да ги интегрират в приложения и да развиват умения за решаване на различни задачи, само след 10 години ще имаме поколение, напълно подготвено за иновациите на бъдещето.
    Това е и мисията на националната образователна програма за деца на възраст от 10 до 13 г. – „Детска академия на Телерик”. Като осигуряваме безплатно обучение по информатика и разработка на игри на най-малките представители, целим да събудим интереса им към програмирането, да им помогнем да бъдат не просто консуматори, а изобретатели и създатели. От старта на инициатива досега близо 3 хил. деца от цялата страна са преминали през нашите обучения, а през октомври нова група от 440 деца се включиха в инициативата.

    Великобритания стана първата страна в света, която въведе в учебната програма програмиране за 5-годишни деца. В същото време много от технологичните лидери, включително и покойният Стив Джобс, се опитват да ограничат времето, което децата им прекарват в използване на мобилни устройства. Кой подход е по-добър?
    Компютрите и мобилните устройства са вече естествена част от живота на младите хора. Няма как да вървим срещу времето и изкуствено да ги отделим от тях, защото това ще ги направи неспособни да успеят в днешната динамично развиваща се технологична среда.
    Като предоставяме на децата уменията и инструментите, с които те се учат да програмират, ние всъщност създаваме едно интелигентно и находчиво поколение, готово да посреща предизвикателствата на бъдещето и да създава иновации.
    Разбира се, като с всяко друго нещо и тук трябва да се стараем да постигнем баланс. Трябва да осигурим възможност за хармонично съвместяване на времето, прекарано пред компютъра, социализирането с приятели, уроците, игрите и спорта.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 часа
    Агенцията по вписванията ще работи извънредно в събота
    Очаква се в следващите 4 дни да бъдат внесени над 50 000 заявления за ГФО
    преди 7 часа
    МОСВ: Да се спре вносът на дизелови автомобили, които не покриват Евро 4
    Вижте какви мерки предвижда проект на Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 – 2030г.
    преди 8 часа
    Тереза Мей ще предаде поста на министър-председател на Великобритания на 24 юли
    Наследникът ѝ няма да трябва да се изправи пред парламента преди септември
    преди 12 часа
    България има потенциал да се превърне в ключов играч на AI пазара
    Към момента специалистите по изкуствен интелект в страната са около 500