Хампарцумян: Банковият пазар е доста фрагментиран и е много вероятно в бъдеще да се наложат консолидации

Възстанови ли се българската банкова система след миналогодишната криза, какво ще покажат резултатите от стрес теста, какви са икономическите перспективите за 2016 на фона на глобалните и вътрешните предизвикателства, ще станем ли свидетели на Uber-изация и при банките – по тези въпроси Economy.bg разговаря с Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк”.

Левон Хампарцумян е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк от 2001. В периода април 2005 – април 2008 и април 2011 - април 2015 е председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Той е дипломиран инженер-химик и професионалният му опит е свързан с ръководни позиции в PriceWaterHouse Coopers и Earnst&Young. В периода 1999 – 2001 е бил последователно заместник-министър на икономиката и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.

Г-н Хампарцумян, как изглежда българският банков сектор към днешна дата?
Изглежда относително спокоен в сравнение с миналата година. В подготовка е за прегледа на качеството на активите. Това ще е може би едно от по-сериозните предизвикателства догодина. Мисля, че годината беше достатъчно добра. Разбира се, с естествените предизвикателства в бизнеса. Ние няма как да сме по-добре от клиентите си. Зависим от това, колко добро е състоянието на българската икономика, колко уверени са потребителите в бъдещето си. Опитваме се да направим най-доброто в обстоятелствата, в които работим.

Европейската комисия посочи в скорошен доклад, че банковият сектор в България все още се нуждае от преструктуриране. Какъв е Вашият коментар?
След тежката криза в периода 2008-2010 банковият бизнес и финансовото посредничество като цяло ще претърпят едно по-сериозно преструктуриране. Това е феномен, който е наличен и в останалата част на света. Тук, разбира се, имаме специфични проблеми, които трябва да се решават по български начин в европейски контекст. Решаването на българските проблеми трябва да става по български начин, базирано на европейски принципи. Няма някакъв универсален европейски модел.

Кой е българският начин?
Българският начин е разумно и ефективно адаптиране на международните стандарти. Нашият банков пазар е доста фрагментиран и е много вероятно по чисто икономически причини в бъдеще да се наложи да се случат консолидации. От друга страна, доста голямо предизвикателство в средносрочен план отправят небанковите финансови институции, които ще стават все по-разнообразни и ще взимат пазарни дялове в определен тип финансови услуги.

Какви са очакванията Ви за резултата от стрес теста на българската банкова система догодина?
Това трябва да попитате БНБ, защото те имат много по-добър и детайлен поглед върху системата. Що се отнася до „УниКредит Булбанк”, ние сме минавали пълен преглед на качеството на активите. Имаме и проверка на лизинговото дружество като част от Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка. Така че ние сме една от банките на пазара, които знаем за какво стана дума и сме доста добре подготвени.

За пръв път в историята си БНБ въведе отрицателни лихви за банките. Как това ще се отрази на банките и на клиентите им?
Клиентите ще станат свидетели на една тенденция, която и в момента е валидна – намаляване на лихвите по депозити и по кредити. За банките отражението е, че ще трябва да търсят начин да предлагат по-качествени и по-търсени услуги, за да може да компенсират частично намаляването на лихвения доход. В по-фундаментален план отрицателната лихва има смисъла да стимулира банките да бъдат по-активни в кредитирането. Но това, че банките имат ликвидност, не означава, че трябва да я раздават на всеки срещнат. Нужно е едно по-внимателно преценяване на риска на всеки клиент. Самите клиенти също са по-предпазливи в един следкризисен период, като тук говоря както за физически лица, така и за корпоративните клиенти. В тези условия ще трябва да се научим да „плуваме” и с отрицателни лихви на БНБ.

Какъв сигнал беше това, че БНБ за пръв път прибягна до този инструмент?
Никакъв. БНБ просто следва тенденции, които са валидни за еврозоната. Сигнал, че ние индиректно сме зависими от това, което се случва в еврозоната. Това всъщност е добър сигнал.

Какви рискове за икономиката на България крие нестабилната външнополитическа обстановка?
Разнообразни и трудно преценими на този етап. От друга страна, ние сме живели близо до много голям конфликт и през 90-те години на ХХ в. Ако не правим локални щуротии, няма да ни се отрази много. Но ще трябва да се съобразяваме с реалностите около нас.

Кои са вътрешните източници на уязвимост?
Вътрешните уязвимости са темповете на растеж на икономиката. Те са добри по западноевропейските стандарти. За ниската база, от която растем обаче те са недостатъчни, за да се усети по-масов потребителски или корпоративен ентусиазъм за инвестиции и потребление.
Друга уязвимост са необходимите реформи. Да, те може да са болезнени за тези, които ги правят, но колкото повече се отлагат, толкова по-трудни стават за приложение. Министърът на финансите се опитва с инструментите, с които разполага, да направи нещо, но няма сериозна подкрепа от администрацията и на парламента. Така трудно може да се случат реформи. Това само отлага проблемите и нищо не решава.
Необходимо е създаването на по-ефективна среда в публичната администрация. Разходите може и да се увеличават, но трябва да отиват там, където може да са ефективни и да носят публични ползи. Поправянето на средата не е въпрос на еднократен акт на правителство или на парламент. Трябва да има системни, дългосрочни и устойчиви усилия в тази посока.

Коментирате пред студенти, че на България са й нужни лидери с политически суицидни наклонности, готови да осъществят реформи. Има ли според Вас такива държавници у нас?
Да се надяваме, че ще се намерят. Тези политици, които имат волята или са принудени от външни обстоятелства да направят реформи, обикновено губят огромен политически капитал и биват низвергнати в политически план, но свършват една много добра работа за държавата.
Мога да ви дам пример с Иван Костов, който имаше и волята, и беше принуден от външните обстоятелства да направи необходимите реформи. Обърна курса на страната, който предопредели пътя ни към присъединяване към Европейски съюз и НАТО, но самият той загуби огромен политически капитал и днес две трети от българското население смята, че той е някакъв страшен злодей. Това обективно погледнато не е вярно, но в политиката е така.
Скоро бях на вечеря с Лешек Балцерович (бел. ред. бивш финансов министър на Полша и управител на централната банка, наричан „баща на полското икономическо чудо”), който каза, че е написал книга - „Политиката”. По думите му в политиката пропагандата е всичко. Тя е инструментът, с който можеш да имаш политически успехи. Попитах го за каква пропаганда говори, когато ние в България имаме 1.5 млн. души с много ниско ниво на образование, как пропагандата може да стигне до тях. Той каза: „Ще им показвате картинки”. С други думи, способността на модерните политици, защото днес политиката е 50% медийно присъствие, способността на политиците да „продават” идеите за промени и реформи на мнозинството е ключова за успеха на тези реформи.

Споменахте Полша. Страната е сочена за един от отличниците в ЕС. Какво можем да научим от тях?
Не само от Полша. Можем да научим много от по-развитите страни от бившия комунистически блок. Те имаха предпоставките и късмета да направят необходимите промени.

На нас какво ни липсва, за да постигнем същото?
На нас нищо не ни липсва. Липсва ни по-скоро обществена активност и публичен натиск нещата да се случват в един по-добър план. Ако трябва да търсим външни причини, югославските войни през 90-те години физически ни изолираха от развитието на Централна Европа и създадоха условия огромни потоци черни пари от контрабанда да отидат в грешните ръце. Тези пари отидоха в грешните ръце и те все още влияят върху икономиката и върху публичните системи на администрацията. Това беше едно от нещата, които ни спъна. Това е и в основата на не много надеждно работещите правоохранителна и съдебна системи.

С други думи това не е въпрос на политическа воля?
Не, трябва и политическа воля, но само с воля няма нищо да стане, ако няма обществена подкрепа и обществен натиск тези реформи да се случат. Нужна е също и готовност в обществото да приеме някои негативни ефекти от реформите. Както като правите ремонт в апартамента – принуждавате се за няколко седмици или месеци да живеете в доста некомфортни условия, но след това имате нещо по-хубаво отпреди.

Какви са очакванията Ви за икономическите перспективи на България през 2016?
Надявам се, ако няма някакви външни икономически шокове, годината да е малко по-добра от 2015. Има предпоставки за това.

Кои са тези предпоставки?
Имаме относително прагматично правителство. Има определени позитивни процеси в пазарите, в които изнасяме. Има оживление в икономиката на България – 2% не е толкова, колкото бихме искали, но е много по-добре, отколкото нула или минус. Въпросът е дали да съхраним тази инерция, или да я развием.
Чудеса не очаквам. Но колкото по-предсказузема бизнес среда имаме, колкото по-уверено се чувстват предприемачите у нас, толкова по-успешни бихме били следващата година.
Не можем да държим отговорни правителствата за успеха или неуспеха в икономиката. Те са само една част от матрицата, която трябва да се нареди по подходящ начин. По същия начин няма как да сме благодарни за всичко, което сме постигнали като нация, като предприемчивост и икономика. Малко преувеличаваме ролята на хората, които сме избрали да ни управляват за добро и за лошо. Те трябва да си заемат тази позиция в общественото съзнание, която е част от обществения договор. Събираме в една шапка пари, даваме ги на едни хора, които сме избрали, да ги използват за общото благо. Колкото повече се приближим до този модел, толкова по-успешни ще бъдем.

Как виждате бъдещето на банките в ерата на автоматизацията на труда?
Ще има дигитализация на една голяма част от услугите, които предлагаме. Това предполага системи, които ще работят 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата. Ще има разнообразни канали за предлагане на една и съща услуга. Ще има мобилни услуги. Ще станем свидетели на един цифров свят, в който човешкият фактор ще продължи да играе изключително важна роля. Да си представим някакъв роботизиран модел на банка е твърде рано. Но дигитализацията на нашите услуги ще настъпи много по-бързо, отколкото ние си представяме днес.

В какъв план?
Този тип услуги в момента са много малък процент от целия микс. Технологиите съществуват, но няма водеща технология. Когато някоя от тях се окаже популярна и търсена от клиентите, обикновено растежът е експоненциален.

Бившият изпълнителен директор на Barcleys предупреди за „Uber-изация” на банковия сектор. Как приемате тази тенденция?
Не виждам Uber като заплаха. Uber е възможност. Такава е и технологията, която използват биткойните.
Като фундаментални принципи и начин на работа, приложени върху конвенционалните парични системи, технологията би могла да бъде един много интересен инструмент за контролиране на риска. Това, което Uber прави, е да дава обратна връзка в реално време от клиентите. Сравнете Uber с качеството на таксиметровата услуга, която днес имаме. Тези неща се балансират. Те съществуват и няма как да бъдат спрени.

Не Ви притеснява тази тенденция?
Не, напротив. Ние трябва да вземем най-доброто от конвенционалните начини на банкиране и да ги съчетаем по най-ефективния и удобен за клиентите начин с това, което идва. Спирането на технологичния прогрес е безсмислено и невъзможно.