С близо 20% ръст 2015 е една от най-успешните за аутсорсинг индустрията

Стефан Бумов е изпълнителен директор на „Софика Груп” и председател на Българската аутсорсинг асоциация (БАА).  Асоциацията обединява и представлява интересите на компаниите, предоставящи аутсорсинг услуги в България, а целта й е да комуникира ползите от аутсоринга с широката общественост, да поощрява конкурентността в бизнес сектора и да създава благоприятна среда за привличане на чуждестранни инвестиции в сектора.

Асоциацията обединява компании от всички сфери на аутсорсинг индустрията - фирми, предлагащи услуги, свързани с BPO, ITO, KPO, LPO, HRO и други. 

Каква беше годината за една от най-динамично развиващите се индустрии през последните години у нас, разговаряхме със Стефан Бумов.

Г-н Бумов, изпращаме 2015. Каква е равносметката - каква беше годината за аутсорсинг индустрията?
2015 е може би една от най-успешните за българската аутсорсинг индустрия. Не само поради факта, че индустрията традиционно вече бележи двуцифрен ръст на оборотите и броя на заетите, но също така признанията, които ние получихме като държава и дестинация. 

Колко важна е аутсорсинг индустрията за икономиката на България?
Към момента по-значимите компании, които са основно експортно ориентирани, надхвърлят 180, според проучването на Българската аутсорсинг асоциация. Характерно за индустрията е не толкова големият брой компании, а това, че всички те са голям работодател. Всички те осигуряват стотици, а някои дори вече хиляди работни места.  Нашето проучване показва, че към юни месец заетите в индустрията надхвърлят 35 000 хиляди. Очакванията ни са към края на годината това число да се доближи до 40 000. А като важност за икономиката на страната – основен индикатор е приносът на индустрията към БВП. По наши оценки към днешна дата индустрията генерира 3% от БВП. Предвижданията ни са, че ако се запази ръстът, с който се развива индустрията и привличаме нови инвеститори в сектора, този процент би могъл да стигне 5 процента в следващите три до пет години.

Оптимистичен ли сте? Мислите ли, че доброто развитие на аутсорсинг индустрията ще продължи и в следващите години?
Интересът към България и възможностите, които страната ни дава за чуждите инвеститори и компании да се развиват в сектора, са изключително добри. И става все по-голям. Един от фактите в тази посока са наградите, които спечелихме за дестинация на годината на Европейските аутсорсинг награди и на Националната аутсорсинг асоциация на Великобритания (NOA), която обединява всички клиенти и доставчици във Великобритания.

 
От тази гледна точка интерес има и това е предпоставка тенденция за ръст да се запази. Разбира се, в много голяма степен това зависи от някои външни фактори, като например общата икономическа рамка в страната, стабилността и в политически и икономически план, данъчната политика. Това са фактори, които в момента са благоприятни, но една евентуална промяна в някои от тях би се отразила негативно на цялата индустрия. И не на последно място, възможността да привличаме специалисти отвън, където има недостиг, или скоростта, с която се очаква да наемаме хора за определен бизнес, не е достатъчна да бъде поета от вътрешния пазар. 

През октомври бяха приети промени  в режима на издаване на „синя карта” – достатъчни ли са те според вас?
На първо място, искам да адмирирам тази стъпка, която нашето правителство предприе. Безспорно това е нещо, за което всички компании в бранша много дълги години преговаряме с различи инстанции, тъй като темата не е до едно министерство или една държавна институция. От тази гледна точка това е много позитивна стъпка. Безспорно обаче тя все пак е твърде недостатъчна, за да има реален отзвук върху цялата индустрия. Тук искам да кажа и още нещо, че ако ние искаме да развиваме тази индустрия в по-дългосрочен хоризонт, определено ключов момент би било доколко ще успеем да развиваме образованието си, така че то да отговаря на съвременните бизнес нужди. Колкото по-квалифицирани кадри имаме, толкова повече възможности  ще имаме за по-сложни задачи. А от по-сложните задачите има две основни последствия  - заплащането е по-високо и конкуренцията е по-малка, тъй като в цял свят хората с определени знания са недостатъчни. За дългия път е важно какво ние ще предприемем по отношение на образованието в страната.

Безспорно годината беше ключова и наградите, които споменахте са важно признание, което носи и престиж на страната ни. Но с какво ги спечелихме? Веднага ще има някои, които биха казали, че сме предпочитана дестинация, защото в България заплатите са ниски?

Нашите заплати не са ниски. Ако сравним средното ниво на заплащане в бранша спрямо средното ниво на заплащане в държавата, то е в полза на аутсорсинг компаниите.  Това прави сектора атрактивен за млади хора с добро образование, които започват работа при нас. На това се дължи и част от успеха  - ние имаме добри, квалифицирани кадри. Което не се случва точно по този начин в други държави, които се борят за същия приз, който спечелихме миналата година.

Това е наше конкурентно предимство. От друга страна фактът, че сме част от ЕС и нашето законодателство е хармонизирано, е също изключително важен елемент, когато даден инвеститор или клиент решава къде да премести част от своята дейност или обслужването на определени процеси.  От тази гледна точка България безспорно печели в сравнение с някои дестинации, които са извън рамките на ЕС. Не на последно място, дори бих казал,  основно конкурентно предимство като дестинация за такъв тип услуги, е възможността да се намерят хора, които говорят много различни езици. Има държави, в които много лесно могат да се намерят голям брой хора, говорещи един, два или три езика. Но общо взето са ограничени до тези възможности. Докато при нас палитрата е изключително голяма. За пример мога да дам моята компания, където ние обслужваме клиенти на 25 езика и работят хора от над 20 различни националности. От една страна, имаме българи, които говорят на достатъчно добро нови различни чужди езици,  които не се изчерпват само с европейските, и от друга, бъдейки част от ЕС,  ние имаме възможността да привличаме млади хора от Европа, където въпросът със „сините карти” не стои. Така че това са основните ни конкурентни предимства. Цената отдавна не е основен критерий за избор, когато даден клиент прави преценка къде да стартира бизнес.  Ние никога няма да бъдем на нивата, на които тези услуги се предлагат в Индия. Но в момента Индия е дестинация, която изобщо не се развива. Все повече английски компании, които традиционно преди години изнасяха част от бизнеса си към Индия, търсят други възможности. За САЩ може да се потвърди същото. Така че ние имаме своето място на картата и то не е свързано само с цена.  

За аутсорсинг вече се говори много и имиджът на индустрията се променя, но нека да кажем все пак какъв тип дейности се изнасят в България?
Има дейности, които са свързани с обработка на финансова информация, където се изискват знания и умения във финансовата сфера. В ИТ се изнасят както дейности по поддръжка на различни технологични среди, така и разработка на софтуер, поддръжка на инфраструктура, която се изнася. Палитрата е много голяма. Не на последно място всякакви дейности, които са свързани с обслужване на клиенти, за нуждите на различни индустрии. Има дейности, които са свързани с обработка на огромен обем статистическа информация, където се изискват хора с добри математически умения. На практика няма ограничения, всяка сфера на икономиката има отражение в аутсорсинг индустрията в днешно време. 

Споменахте възнагражденията. Има ли ръст на възнагражденията в последната година?
Мога да говоря за моята компания и това, което сме коментирали с други колеги от бранша. Нямаме точна цифра, но има раздвижване на заплатите. То е обусловено безспорно от увеличеното търсене и разрастването на бизнеса. Според мен е в рамките на нормалното и е напълно закономерен процес, тъй като заплатите в индустрията за последните 5-6 години нямаха много голямо движение.

Какви са средните нива на възнаграждения в индустрията? Да кажем стартова заплата за човек без много опит?
Много зависи какъв език владее човекът и се стигне дотам, че имаме ИТ инженери, които вземат по няколко хиляди евро и те са много по-близко до нивата в Западна Европа. Но да кажем, че за София най-нископлатената дейност, с поне един чужд език, за сравнително по-проста работа, няма заплата под 1000 лева. Всичко е нагоре. И колкото по-сложна става работата и броят езици, които човек владее, толкова и заплатата върви нагоре. Четирицифрено е числото при всички случаи. И това за най-ниските позиции.

Какви възможности за кариерно развитие дава една такава динамична и бързорастяща индустрия?
Компаниите в аутсорсинг бизнеса са ниски като структура и няма много йерархични нива. Това е така, защото ние не можем да си позволим да имаме прекалено много административен персонал. И на практика цялата тази армия от хора се управлява от много малко на брой служители. Това, от една страна, е ограничаващо. Но от друга страна, младите хора имат възможност да добият квалификация, която на практика никоя друга индустрия не може да им даде. Започвайки работа в някоя от нашите фирми, те имат възможност да работят за някои от технологичните гиганти в света или най-добрите компании в собствената си индустрия, било то в автомобилостроенето или финансовия сектор например. Това, без да емигрираш, няма как да го постигнеш. Чрез компаниите от нашия бранш на практика се допират до този световен бизнес. Така че това е едното нещо, което те получават - опитът. От друга страна, повечето фирмите в бранша вече са мултинационални и добрите ни хора, имат възможността да постигнат своята реализация в бизнеса и излизайки извън от рамките на локалното представителство.

Компаниите от вашия сектор неведнъж са споделяли, че начинът за разрастване е извън София. Оправдават ли се очакванията ви за развитие извън София? 
Да, това вече се случва. Има няколко града в България, в които местната власт разпозна възможността, която индустрията дава за разкриване на нови работни места.  В Пловдив безспорно е най-развита индустрията - като брой фирми и заети. Те като че ли бяха сред първите, които проявиха инициатива и като местна власт, но не само. Там сме говорили с университетите, с всички обществени играчи, които са част от екосистемата. Например строителите, защото с тях трябва да работим по темата как се осигуряват офиси, тъй като ние наемаме само клас А офиси, които отговарят на най-високите стандарти. Там цялата тази общност, с която имаме допирни точки, за да стартираме бизнес и да го развиваме, повярва. Комбинацията се оказа сполучлива и даде резултат респективно.  И другите градове поемат по този път.  Това вече се случва в Бургас. В известна степен, във Велико Търново.  Успяхме да докажем, че в тази идея има потенциал. И той все още не е развит на максимум. 

И очаквате този процес да продължи, като още компании отварят офиси извън София?
Да. Аз смятам, че ще продължи – да. 

Очаквате ли нови компании следващата година да стъпят в България?
Очаквам, да. Дали през нови договори с компании, които вече са тук позиционирани на пазара, или чрез откриване на нови офиси, но аз очаквам все повече компании. Най-вече от технологичния сектор. Всичко, което е свързано с интернет среда. Там корпоративната култура е много по-гъвкава. Тези компании търсят най-добрите възможности днес и сега, а не лежат на исторически правила и догми, като да кажем някои индустрии с дългогодишна история, като финансовия сектор. Пример за подобна компания е Uber, които направиха два центъра тук – един собствен и един чрез друга фирма, която ги обслужва. Такъв тип иновативни фирми все повече се насочват към България.

Естествено зависи от техните планове, но може ли пазарът на труда да поеме нови компании? Защото сме ставали свидетели на компании, които заявят едни работни места, които на практика не могат да попълнят?
Ограничение е винаги скоростта, с която един бизнес може да нарасне тук. По данни на асоциацията капацитетът на нашия пазар е почти двоен на това, което имаме. Аз мисля, че един от ограничаващите фактори безспорно продължава да бъде липсата на разбиране какво точно предлагаме като алтернатива. Ето да вземем за пример Бургас. Там една от нашите компании направи масирано влизане – с няколкостотин човека. Когато разговарях с кмета на Бургас, който също сериозно подкрепя тази инициатива,  и се оказа, че ние сме много силен притегателен център за хора, които са заети в сферата на туризма.  Хора, които владеят два западни езика и работят на рецепция на хотел за 500 лева, което е на практика неадекватно. Т.е. има едни хора, които дори не знаят, че могат да намерят работа при нас и то за доста по-добри средства и в много по-добра среда. При това не сезонно. Така че продължавам да бъда оптимист. Безспорно ние трябва да търсим и възможността да сме по-гъвкави от гледна точка на законодателната рамка за привличането и на чужденци.  Това ни помага да привличаме по-бързо повече хора. 

Какви са вашите очаквания за следващата година?
За тази година прогнозата ни е, че индустрията ще порасне с приблизително малко под 20%. Аз смятам, че този темп ще се запази и за догодина. Не виждаме на хоризонта някаква сериозна промяна на икономическа, политическа ситуация, която може да доведе до влошаване на общия фон, така че аз съм оптимист за 2016. По данни на асоциацията капацитетът на нашия пазар е почти двоен на това, което имаме. Нашата оценка е, че около 80 000 са хората, които могат да вършат такава работа и могат да бъдат адресирани като потенциални служители. 

Потенциалът на нашата държава е 80 000. Какво е необходимо, за да успеете да привлечете тези млади хора към индустрията?
Това е нашата оценка, да.  Трябва да продължим да популяризираме възможностите пред тези млади хора да започнат работа с нас. Трябва да сме активни в комуникацията, да търсим диалог, да обясняваме какво правим, какво може да се случи с човек, ако работи между 3 и 5 години с нас, за да ги привлечем тези хора.