Как САЩ могат да повишат растежа на икономиката си с 9%, еврозоната – с 13%, а Япония – с 16%? Отговорът е прост. Или поне според списание Economist, което изследва икономическия потенциал на жените.
Доказано е, че съществува пряка връзка между инвестициите в развитието на жените и икономическия растеж и политическата стабилност на една страна. Навлизането на дамите на пазара на труда е допринесло съществено за увеличаване на икономическото благосъстояние на редица държави.
Според изследване на института McKinsey работещите жени са допринесли за ръст от 25% на БВП на САЩ през последните четири десетилетия. Ако се елиминира, диспропорцията между работната заетост на мъжете и жените БВП в страната ще се увеличи с 9%, изчислили са от Goldman Sachs. За еврозоната този процент е 13, а за Япония – 16, отбелязва Economist.
Друг плюс от включването на жените в пазара на труда е, че икономиките получават допълнителна работна сила за кратко време и на сравнително по-ниска цена, отколкото ако тя трябваше бъде внасяна от чужбина. Освен това, въпреки че повечето страни имат законодателство, което насърчава равното заплащане между мъже и жени, много често дамите излизат доста по-евтино на работодателите си.
В допълнение на това тези допълнителни работници харчат пари, плащат данъци и така стимулират икономиката. Друг положителен ефект е, че работещите жени могат да компенсират намаляването на работната сила поради застаряването на населението.
Въпреки всички тези плюсове в много страни работещите мъже изпреварват значително работещите дами, посочва Economist. В развитите страни 83% от мъжете в работоспособна възраст са на пазара на труда в сравнение с 64% от жените. В някои части на югоизточна Европа едва половината от дамите работят. Най-голям е процентът на работещите жени в скандинавските страни.
Друг проблем е неравенството в заплащането на мъжете и жените за един и същ тип свършена работа. В развитите страни разликата достига средно 18%, подчертава Economist.
Освен това жените трудно получават достъп до ръководни позиции, независимо от професията. Различни изследвания сочат, че жените, които заемат директорски постове в корпоративния сектор, са едва около 15-16%. Жените-изпълнителни директори в бордовете на 500-те най-големи компании в САЩ според класацията “Fortune 500” са едва 3%. Това е факт, въпреки че според проучванията разнообразието в корпоративните бордове допринася за печалбата на компаниите.
Съзнавайки потенциала на дамите, властите в много европейски страни решиха да въведат задължителни квоти за жени, които трябва да заемат директорски постове. Подобна мярка за първи път прие Норвегия. През 2003 скандинавската страна гласува закон, според който 40% от директорските места в местните компании трябва да бъдат заети от жени. Примерът на Норвегия последваха и други европейски държави като Испания и Франция. В Германия идеята все още се обсъжда. Подобни призиви се чуха и от еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг.
И наистина, ако дамите получат по-голям шанс да разкрият потенциала си, те ще могат да окажат сериозна подкрепа за развитието на буксуващата световна икономика.
Вижте какво мисли по темата главният оперативен директор на Facebook, Шерил Сандбърг:
Един от главните разработчици на BgGPT и докторант в INSAIT разказва пред Economy.bg за възможностите на българския изкуствен интелект и как бизнесът може да го ползва