Надуй ми балон!

Кога секретарката се превърна в офис мениджър? А как 7-звездните хотели станаха новите 5-звездни? Списание Economist обръща внимание на раздуването на различни стандарти за лукс или за големина, които неусетно обезценяват живота ни.

Изданието дава за пример как през последните години производителите на облекла умишлено са намалили размера на дрехите, тъй като смятат, че жените са по-склонни да си купят нова дрешка, ако по-лесно се поберат в по-малък размер. Economist нарича този феномен „size inflation”.

Така, ако през 70-те години на ХХ век британките са носили панталони размер 18, днес те влизат спокойно в размер 14. Това не се дължи на някакво драстично и масово отслабване през годините, а на "стъкмистика" от страна на производителите на дрехи.

Подобна е тенденцията в САЩ и в други европейски страни. Но когато три от четири американки или три от пет британки са с наднормено тегло, тази политика на модните фирми намалява стимулите на дамите да ограничат храната, отбелязва изданието.

Подобен тип „инфлация” се наблюдава и при храните. Пиците са „нормални”, „големи” и „много големи”. Кафетата на Starbucks са „tall”, “grande” и “venti”. Изглежда „малък” е забранена дума, отбелязва Economist.

Такива тенденции се срещат и в хотелиерството. Ако допреди години 5-звездните хотели бяха максимума за лукс, днес за това претендират 7-звездните хотели. Вместо „стандартни”, много хотели вече предлагат стаи „deluxe”.

Така е и при повечето авиокомпании. Вече няма „икономична класа”. Вместо това British Airways предлагат „World Traveller”, а Air France „Voyageur”.

И докато тези маркетингови трикове са безобидни, други имат сериозни икономически последици, подчертава Economist. Такъв пример е обезценяването в образованието.

Тенденцията е еднакви академични постижения да получават по-високи оценки през годините. Във Великобритания процентът на добрите ученици, получили отлични оценки, се е увеличил от 9% до 27% през последните 25 години. Изследванията обаче показват, че децата не са станали по-умни. Проучване на Durham University сочи, че днешните най-високи оценки са еквивалентни на средните оценки през 80-те години на ХХ век.

Това изкуствено завишаване на оценките кара учениците да се чувстват по-добре, но пък е несправедливо спрямо по-умните деца. Техните оценки са обезценени спрямо тези на по-средните ученици. Това е и проблем за работодателите, които по-трудно могат да намерят най-добрите кандидати.

Самите работодатели също изкривяват пазара на труда с помпозните наименования на длъжности. През последните години тази тенденция се засили заради финансовата криза. На компаниите им излиза по-евтино да „напомпат” наименованията на позициите, отколкото да увеличат заплатите на служителите си.

Така фирмите са залети от мениджъри и директори. Director of First Impressions например е рецепционист, а зад Chief Revenue Protection Officer пък се крие контрольор в градския транспорт, посочва Economist.

Извън забавната страна тези балони в обществото носят значителни икономически загуби, защото изкривяват реалността.