Какво е значението на аутсорсинг индустрията за икономиката на България?

Илия Кръстев - член на УС на Българската аутсорсинг асоциация

Една от най-бързоразвиващите се и динамични индустрии в България - аутсорсингът - е носител на иновации, нови бизнес модели, непознати професии и знания. На 16 юни в Event Center Sofia за трета поредна година ще се съберат лидери в аутсорсинг сектора, изпълнителни директори и висши мениджъри, за да коментират как се променя средата, в която живеем и работим, и какво ще повлияе и трансформира аутсорсинг индустрията?  

Срещнахме се с Илия Кръстев - управител и съдружник на A Data Pro, който е  сред основателите на Българската аутсорсинг асоциация и член на УС, за да го попитаме какво е значението на аутсорсинг индустрията за икономиката на България и как секторът се промени през годините.

Г-н Кръстев, колко важна е аутсорсинг индустрията за икономиката на България?
Когато създадохме Българската аутсорсинг асоциация през 2012, една от целите, които си поставихме, беше да удвоим броя хора до 2015. Това се случи за около три години. В момента броят на хората, които работят в индустрията, са около 40 000. Приходите, които генерира индустрията за 2015, са над 1 милиард евро. През последните 10-15 години индустрията всяка година отчита двуцифрен ръст.

Последните 4-5 години той е около 14%. Това е сериозен ръст, ако се сравни с останалите индустрии в България. Така че можем да кажем, че това е индустрията, която се развива с най-бързи темпове.  И единствената потенциална спирачка на тази индустрия да се развива по същия начин е бързината, с която можем да наемаме и обучаваме служители в България. Нашите очаквания са следващите 3-4 години да се случи още едно удвояване на хората, които работят в индустрията, и към 2020 да имаме около 70-80 хиляди  заети в аутсорсинг сектора. Това означава, че значението за икономиката може да се изразява към 2018-2020 приблизително като 7-8% от БВП, ако продължи да се развива с тези темпове. 

Постижимо ли е това според Вас?
Съвсем постижимо е. Единственият фактор, който може да наруши този растеж, е темпът, с който компаниите наемат и обучават служители в България.  Фактът, че все повече хора след завършване на средно и висше образование напускат България, при това по-голямата част от тях са хора, които знаят езици и имат компютърни компетенции, е един от негативните фактори по отношение развитието на индустрията. Ние се опитваме да го компенсираме това чрез работа с университетите и все по-активното участие на компаниите. 

Непрекъснато се говори за проблема с кадрите. Това е основна спирачка за развитието на бизнеса и въпреки това всички компании в индустрията отчитат ръст както на приходите си, така и на наетите хора. Как го постигат?
Неособено лесно. 2015 спрямо 2014 имаме 18% ръст на броя хора в индустрията. За 2016 може би цифрите ще са подобни и към края на годината вече ще имаме около 45-46 хиляди души в индустрията. На пазара има доста сериозна конкуренция. Ако сравним пазара с това, което беше преди 10 години, то в момента има и много възможности хората да се реализират - не само в аутсорсинг индустрията.

България успя за последните 15 години да създаде и през аутсорсинг индустрията, много голям капацитет за мениджмънт позиции. Хора, които се занимават с управление на проекти, които могат да работят с интернационални клиенти и т.н. Това помогна и на останалия бизнес в България, тъй като такива хора в България почти нямаше. Друго нещо, което се случва, е, че голяма част от аутсорсинг компаниите привличат чуждестранни служители. Това е важно не само по отношение на затрудненията в приличане на служители понякога, а и защото по този начин се вкарва допълнителен ноу-хау. Тези два фактора са позитивни за развитието на индустрията и добавят допълнително качество в целия бизнес сектор. Благодарение на тях компаниите в България успяват да продължат да растат.  Освен това все повече компаниите инвестират много в обучения на служители. Докато преди имаше наличие на достатъчно хора, които можеш да наемеш и веднага да започнат да работят, сега това се компенсира със страшно много обучения. По този начин се компенсира и тази част, която липсва на пазара, като способности и подготовка. 

Миналата година бяха приети промени в режима за издаване на синя карта, нещо, за което бизнесът отдавна настоява. Имат ли обаче реално отражение за бизнеса тези промени? Издават ли се повече разрешителни и реално дойдоха ли повече хора да работят в България от чужбина, извън ЕС?
Не бих казал. А това е една от възможностите индустрията да продължи да бъде добре позиционирана в региона.  България може да предложи много добри възможности за хора от съседни държави, които да имат доста добро ниво на заплащане и начин на живот, в сравнение с това, което имат в момента. Всеки човек, който влиза в България като работник извън ЕС, трябва да мине през проверка на МВР също, отделно от проверката в социалното министерство, където има един набор от условия, за да се издаде такова разрешително. Това, което се промени в регулациите, е, че се съкрати срокът за пазарния тест, но следващият срок, който е през вътрешно министерство, се запазва същият. Това всъщност е и по-дългият период  от време, който е необходим за издаване на такова разрешително. В този смисъл не мисля, че промените в издаването на синя карта ще доведат до някакви преки резултати през годината. За миналата година имаше около 20-30 разрешителни общо.  Това е доста несъществено, а възможностите са много големи.  

Промени ли се имиджът на индустрията и става ли секторът по-привлекателен за кариера за младите хора?
Не мисля, че успяхме изцяло да променим имиджа на целия сектор. Продължава дори класическото популистко говорене в някои случаи, че това са пари, които изтичат в чужбина, експлоатация и подобен тип терминология, което е доста незряло меко казано. Аутсорсингът е индустрия, която в момента като нива на заплащане, е много над средните нива в България. Спокойно мога да кажа, че е сред топ 3 на индустриите, които инвестират най-много в обучение на хората. Според мен имиджът на индустрията се подобрява. Ние направихме много последните няколко години за това, но все още аз лично не съм доволен къде стоим като имидж в България. По отношение на международния ни имидж нещата са доста по-различни. Почти няма голяма международна компания, която да не проявява интерес да влезе в България и да  проучва възможностите. 

Вие казахте, че има възможност индустрията да се разшири. Как според вас може да се случи това? Чрез нови хора, които завършват и влизат в индустрията, или да се привлекат  хора от други индустрии?
За мен начините са няколко. Единият е именно чрез привличането на чужденци в България. Става въпрос за хора от Македония, Сърбия, Албания, Молдова също. От Украйна има доста сериозен интерес предвид и на ситуацията там. Другият начин е работата с университетите и имиджът на самата индустрия.

Все още има до някаква степен разбирането, че това е механична работа и е за 1-2 години, което е много далеч от реалността. Компаниите все повече развиват услуги, собствени продукти, увеличават добавената стойност, която предлагат. Индустрията не може да си позволи да използва ценен потенциал за нещо, което може да се автоматизира, и го прави. Ние последната година и половина направихме множество събития с университети с цел младите хора да са наясно какви са им възможностите в България. Започваме да работим и с училищата. Има и една голяма група от хора, които са по-възрастни, които в много случаи са изключени от трудовия пазар. За тях също имаме планове по отношение на това как те могат да се включат в пазара през обучения, консултации - как, кога, защо. Те са доста голяма група, която пазарът е отхвърлил, и може да се окаже, че са подходящи за част от дейностите, които се извършават в аутсорсинг индустрията. 

Страната ни получи миналата година признания в различни международни класации. Много хора обаче биха казали, че ние сме предпочитана дестинация за изнасяне на дейности заради евтината работна ръка.
Да, нормално е първосигнално да помислят така. И е факт, че ние сме в ЕС и сме страната с най-ниски разходи за труд в ЕС. Именно това, че сме част от ЕС, улеснява част от компаниите, които навлизат на пазара, по отношение на регулации и законодателство, което ние също спазваме. Другото е данъчната система. Фактор, който със сигурност не е за пренебрегване. Това, че сме с най-ниски данъци в ЕС, е една от причините компаниите да избират нас. Това обаче не е достатъчно, за да влезе един инвеститор и за да остане.

В момента има държави, които са в пъти по-евтини от нас. А ние успяваме да продължим да се развиваме като индустрия при увеличаващи се разходи и цени. Ние, като наличие на ресурси и хора в България, сме успели да развием сериозен брой хора в България, които могат да правят наистина един добър сървиз. Другото нещо е наличие на езици и компютърна компетентност. Това също са фактори, които карат интернационални компании да влизат в България. Освен това нашата индустрия работи изцяло на пазарен принцип. Винаги е била абсолютно чиста. Почти всички компании работят за износ. Нямат отношение с правителството, държавни поръчки и т.н. И за мен това също е един от факторите, който е помогнал на индустрията да се развива с такива темпове. 

Очаквате ли нови компании, които да стъпят у нас - да разкрият офиси, а не чрез проекти със съществуващи вече компании?
Постоянно се водят такива разговори. Ако трябва да съм честен, все по-малко ще са компаниите, които ще искат да влизат „на зелено“ и да стартират от нула. В България вече има достатъчно компании, които имат дългогодишен опит и успешна история,  често тези нови инвеститори предпочитат да влязат през такъв тип компании, вместо да започват от нулата. Последните години се случиха и множество закупувания на компании в България. Може би ще видим някаква консолидация на част от пазара.

Как се променя индустрията последните години?
Това е една индустрия, която се развива супер динамично не само в България, но в световен мащаб. Ние сме малък пазар и в крайна сметка не можем да се удвоим. Нашата индустрия се конкурира с цял свят. Има много евтини дестинации, като азиатските главно, но има доста сериозна конкуренция и в Европа. Например Полша и Украйна, Румъния също. Две са посоките, в които се развива индустрията. Едната е услугите да стават все по-комплексни, това отново са аутсорсинг услуги, но доста по-сложни. И другата посока – създаване на собствени продукти. Цената винаги е била фактор и ще продължи да бъде, не само за аутсорсинга, но и за всички бизнеси. Бизнесът се променя, развива се доста динамично и компаниите търсят партньори, с които да могат да са по-конкурентоспособни, по-бързи, да предлагат по-добра услуга и понякога цената отива на по-заден план, когато услугите, които предлагаш, могат да дадат предимство на клиента по отношение на неговите конкуренти. Все повече това е фактор, който е по-важен от цената.

Пловдив безспорно се наложи като център, който се развива изключително добре. Кои са другите градове, които имат потенциал?
Пловдив беше най-активният град по отношение на това как комуникира с компании, които търсят инвестиции в нови центрове и може да се използва като успешен пример. Дори направиха структура към общината и е доста впечатляващо това, което постигнаха. На практика голяма част от компаниите, които имат центрове в София, вече направиха такива и в Пловдив.

Бургас също през последната година-две се активизира и вече има компании, които отвориха центрове там и се наеха немалко хора. Същият е случаят с Варна. Там рискът е туризмът и е наистина важно да обясним на максимално много хора какъв е потенциалът, влизайки в индустрията. Защото мотивацията би била различна, ако човек знае, че за  три години при стъпаловидно развитие може да стигне една доста висока заплата, особено извън София. Интересна локация е Велико Търново. Там проблемът е логистичен - самото стигане до там, иначе потенциалът е доста сериозен. На практика градове, които са университетски центрове, имат потенциал. Русе е такъв център. Рискът там е по отношение на конкуренцията и кой ще дръпне хората - Русе от Румъния или Румъния от Русе. Но последните години все повече компании се опитват да излязат от София. По-бързо увеличаване на броя хора, достъп до повече хора, достъп до по-различни ресурси. Всичко това са фактори, които водят до диверсификация на локациите. Ние като асоциация също инвестираме много усилия в тази посока. Важно е, защото за да имаме нормална държава и нормална икономика, трябва да се диверсифицира концентрацията и хората да останат локално. 

Позитивното е, че вече се случва.
Случва се, да. Последните две-три години доста активно. Дори някои нови компании, които влизат в България, първите им центрове са извън София.

Какви са средните заплати в сектора?
Естествено те варират в зависимост от това дали са ИТ компании, кол центрове и т.н., но средната заплата в цялата индустрия е около 1 200 евро. Това са брутни заплати. Имаме средно увеличение на заплатите в индустрията между 8 и 10 процента последните няколко години и това вероятно ще продължава като тенденция. 

Непрекъснатият ръст на заплатите, ограниченият пазар, все по-трудното намиране на хора, за да се разрастват компаниите с желанието, което имат, няма ли да доведе до това, че някои от компаниите може да си тръгнат от България?
Абсолютно е възможно, но за мен това е тестът - индустрията и компаниите дали ще могат да тичат по-бързо, отколкото тичат статистиката и макрорамката. Това развитие на икономика, увеличаване на заплати и т.н. е нещо като топлия котлон, който те пари и знаеш, че трябва да предприемеш някакви действия. Въпросът е индустрията и компаниите по какъв начин ще се справят. Ние все по-малко ще можем да разчитаме на цена за сметка на качество, бързина и автоматизация. Което  всъщност може да доведе и до по-ниска цена, в сравнение с локации, които са по-евтини от нас, но доста по-нискоефективни от нас. Така че за мен това са възможности, през които в крайна сметка ефектът ще е положителен за цялата икономика. 

Българската аутсорсинг асоциация тази година за първи път организира награди. В коя категория конкуренцията е най-голяма?
Това е първата година, в която ние организираме такива награди. Целта ни е репетиционна и да се сравним къде сме ние спрямо международния пазар.  Цялото жури е международно и ще дадат абсолютно независима оценка на компаниите. Аз нямам достъп до това кой за кои награди е кандидатствал, но това, което имаме като обратна информация от журито, е, че за всички категории конкуренцията е доста оспорвана. Оценката до този момент е, че са наистина впечатлени от прогреса, който осъществяваме. Голяма част от компаниите инвестират много в автоматизация, в технологии, в по-специализирани услуги.  Ние се движим със сериозни темпове и по много от тези инициативи изпреварваме международния пазар.  Това е шансът ни да останем конкурентни, тъй като заплатите ще се увеличават и нашата индустрия няма проблем с това. 

През последните години индустрията отчита непрекъснат ръст. Считате ли, че 2016 ще е поредната година с нов ръст?
Да. Още сме в средата на годината, но предвид на данните до този момент и заявките на компаниите за нови работни места и т.н. мисля, че ще имаме поне миналогодишния ръст, и дори по-висок от миналогодишния.