петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    10242 прочитания

    И България трябва да се подготви за „Индустрия 4.0”

    Ралф Леман, директор „Производствени решения” в SAP, пред Economy.bg
    29 юни 2016, 09:49 a+ a- a

    Какви са възможностите и предизвикателствата на „Индустрия 4.0” за бизнеса глобално и у нас? Тези въпроси Economy.bg отправи към Ралф Леман – директор „Производствени решения” в SAP. Той беше един от участниците в икономическия форум „Индустрия 4.0”, организиран от Германо-Българската индустриално-търговска камара.
    Концепцията за „Индустрия 4.0“, т. нар. четвърта индустриална революция, представлява цялостното обвързване посредством съвременни дигитални технологии на процесите в едно предприятие, чрез които се създава стойност: от разработването, през производството и логистиката, до сервиза и изваждането от експлоатация.
    Сред водещите стимули за компаниите да дигитализират процесите са: увеличение на ефикасността, по-добро планиране и управление, както и увеличаване на продуктивността.

    Какъв е потенциалът и какви предизвикателства отправя "Индустриалният Интернет на Нещата"?

    Ралф, какво се крие зад термина „Индустрия 4.0”?
    Терминът „Индустрия 4.0” е много важен. Имахме няколко индустриални революции в миналото. Много клиенти все още са на етапа на третата индустриална революция, където ИТ участват в производството, т.е. имаме компютърно интегрирано производство. Сега с четвъртата индустриална революция имаме повече мрежи за взаимодействие и „умни” сензори, които са все по-интегрирани и създават повече данни. По-интересното е какво може да направим с тази информация.
    Друг важен термин са киберфизичните системи – системи, които могат автономно да решават, да взаимодействат със средата и да изпълняват поръчки в производствените помещения. Мисля, че никой в момента не може да каже, че е готов за „Индустрия 4.0”. Според мен може да се говори по-скоро за „пътуване” през различните индустриални революции и интегриране на ИТ средата. Все повече вървим към конвергенция между информационни и оперативни технологии.

    Какъв е потенциалът и предизвикателствата на Индустриалния интернет на нещата (IoT)?
    Потенциалът е огромен, но зависи от коя индустрия си. Все по-умни сензори се появяват в нашата индустриална IOT („Интернет на нещата”) среда. Ако се замислите как изведнъж стана възможно да взаимодействаме с всички тези сензори, машини и продукти. Това може да ни даде възможност да формулираме съвсем нови бизнес сценарии. Вместо да продават машини за компресиран въздух, нашите клиенти например вече могат да продават услугата компресиран въздух. Това е възможно, защото вече можеш да свържеш продукта им – компресора, дистанционно, можеш да видиш статуса му и да планираш кога да изпратиш инженер за извършване на ремонт. Важно е също, че можеш да анализираш консумацията на енергия. Всичко това дава възможност за формулирането на нови бизнес модели.
    Предизвикателствата също са огромни. Киберфизичните системи или като цяло всички „умни” системи имат нужда от сигурност. Според мен сигурността е ключова за концепцията за „Индустрия 4.0”. Предизвикателство е и за операторите на тези системи, защото изведнъж се оказа, че имаме техническите възможности да свържем умните „неща” с външен „облак”. И тук възниква въпросът за сигурността. Как може да се гарантира тя? Според мен бизнесът, опериращ в„Индустрия 4.0”, е много активен в постигането на повече киберсигурност.

    Кои сектори ще усетят най-силно ефекта на IoT и как ИТ и производство могат да си взаимодействат по-добре?

    Върху кои сектори IoT ще има най-голямо въздействие?
    Смятам, че това е междуотраслова тенденция. Определено ще има промени в сегмента за потребителски стоки, където „нещата” – хладилници, автомобили, телевизори, стават все по-умни, където можеш дистанционно да управляваш кафемашината си и т.н. Светът ни ще стане все по-свързан. Въпроси като лична сигурност и границите й ще стават все по-важни. Но най-големи промени ще има в потребителския сегмент и производството.

    Как пропастта между ИТ звената и производителите може да бъде преодоляна?
    Имаме много иновативни клиенти с вече установени през 2006/07/08 ИТ звена за производството. Това е абсолютно оптималната ситуация, която може да се наблюдава. Защото погледнато исторически, досега производствата бяха доста независими. Закупуването на системи за автоматизация не бяха тема. Но това вече се промени.
    Системите за производствена автоматизация винаги са били много хетерогенни, с много доставчици и много разновидности. Това създава голяма предизвикателство за свързването, има нужда от обща основа за свързване с „нещата”. Точно това прави SAP в тази област.
    Свързваме клиента с производството. Клиентът, който персонализира своя продукт, създава потребителска карта и така информацията може да постъпва в самото производство. Така че предизвикателство е не само свързването между ИТ и ОТ (производство), но и между ИТ и клиент.

    Как България може да се възползва от IoT?

    Как малки страни като България може да се възползват от IoT?
    Според мен няма значение дали става дума за малка, или голяма страна. Всяка страна трябва да обърне внимание на тази тема и да мотивира производителите си да дигитализират процесите си. Живеем в глобален свят, в който иновациите се случват много бързо. Инициативи като„Индустрия 4.0” освен в Германия може да намерите в Дания, във Франция, навсякъде. Изключително важно е и България да започне да се активизира в тази посока, за да може хората да си дадат сметка, че трябва да иновират и да започнат да въвеждат технологии в тази сфера. Можете да започнете с малки стъпки. Няма значение дали сте от малка или голяма страна, по-важно е в коя индустрия оперирате.

    Какви нови професии ще възникнат в резултат на автоматизацията?

    Какво е бъдещето на професиите в ерата на автоматизацията?
    Те се променят. Ще има нови професии.

    Какви?
    Анализатори на данни (Data scientists) например. Ние в SAP имаме колеги с нови, непознати досега професии. Създаваме все повече и повече данни. Предизвикателството е какво да правиш с тях, как да извлечеш знание от тях. Ще изчезнат професиите, свързани с интерфейса, които в миналото бяха като свързващо звено между ERP и OMS системите (outage management systems – системи за управление на авариите). Но има нови задачи, с които тези хора могат да се захванат.
    Определено има промяна. Но може би си спомняте, когато в началото на година се появи информация, че Mercedes замени големите роботи с хора за производството на автомобили S класа заради нуждата от по-голяма персонализация на автомобилите. Оказа се, че роботите не са достатъчно гъвкави за тази цел. Това беше забавна история, защото всички мислят, че роботите ще изместят хората от работните им места. Ще има професии, които ще изчезнат, но повечето професии просто ще се променят.

    Каква е ролята на SAP Bulgaria за реализирането на голбалната стратегия за дигитализация на SAP?
    В SAP ние имаме корпоративна глобална програма за дигитализация във всички сфери – от ритейл, през производство, до енергийни дружества и т.н. Тези инициативи се реализират на глобално ниво. SAP Bulgaria също е част от тази програма.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 59 минути
    IWG продължава да разширява присъствието си у нас
    Доставчикът на гъвкави работни пространства откри няколко нови локации в Пловдив
    преди 1 час
    БДЖ и Deutsche Bahn договориха доставка на 76 модернизирани вагона
    Първите 19 идват в средата на април, а до началото на лятото всички вагони ще бъдат включени в състава на БДЖ
    преди 2 часа
    БСК: От 2030 най-малко 30% от пластмасовите опаковки ще трябва да се рециклират
    Системи за връщане на бутилки и кенчета предвиждат регулации на ЕП
    преди 3 часа
    Mazda и Panasonic сключиха споразумение за доставка на батерии
    Panasonic Energy произвежда батерии и за Tesla
    преди 3 часа
    UBS продава активи на Credit Suisse на стойност $8 млрд.
    Сделката с Apollo е стартирала преди поглъщането на Credit Suisse от UBS