петък, 23 октомври 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    9569 прочитания

    Има оживление сред немските инвеститори въпреки трудната политическа обстановка у нас

    Кои сектори привличат немския бизнес в България – д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, пред Economy.bg
    19 януари 2017, 11:20 a+ a- a

    Пореден рекорд при търговията и слаб ръст при немските инвестиции. Така накратко може да се обобщи 2016 за българо-германските икономически отношения. Каква ще е 2017 и ще успеем ли да привличем нови немски инвеститори в България, попитахме д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара.

    Каква беше 2016 за българо-германските икономически отношения?

    Г-н Василев, каква е равносметката за българо-германските икономически отношения за изминалата година?
    Като цяло смятам, че равносметката е положителна. Все още данните са предавателни. Стокообменът за първите 10 месеца на 2016 възлиза на около 5.4 млрд. евро. Все още нямаме данни за ноември и декември, но ако той е средно по 500 млн. евро, то тогава прогнозираме пореден рекорд, който би бил в рамките на 6.5-6.7 млрд. евро. Това, сравнено с последния рекорд, който беше 6.3 млрд. евро, е положително.
    Друго, което прави впечатление, е, че българският износ се е развил по-добре, отколкото вносът от Германия. Не знам дали вносът от Германия ще навакса това, което е било през 2015, защото се отчита известно забавяне там.

    Но все още имаме дефицит?
    Да, търговският дефицит ще остане.

    На какво се дължи това положително развитие при износа?
    Това се дължи на общата тенденция в страната. За последните 10 месеца се забелязва ръст на българския износ към различни дестинации, като една от тях е Западна Европа и по-специално Германия. Явно има оживление в търговията.
    По отношение на немските инвестиции смятам, че тенденцията също е положителна. По данни на БНБ имаме 195 млн. евро инвестиции от Холандия за първите 10 месеца на 2016, около 135 млн. евро инвестиции от Германия и на трето място с около 131 млн. евро е Люксембург. Германия е на второ място в момента. Това е положително, защото имахме две години на отлив на немски инвестиции. Едната година той беше в размер на 240 млн. евро, а следващата – 45 млн. евро.
    През 2016 консултирахме немски инвеститори, които все още не са взели решение, дали да влязат в България. Страната ни има и плюсове, и минуси. Показваме ги в нашата ежегодна анкета. Тази от 2016 препотвърди тенденцията от последните години – 84% от запитаните споделиха, че биха повторили инвестицията си у нас.

    Да очакваме ли нови немски инвестиции?

    От кои сектори са компаниите, които са се консултирали с вас за евентуални инвестиции у нас?
    Едната от компаниите е от сектор, който се развива много успешно, а именно –производство на автомобилни части. Друга компания е от аутсорсинга. Има и по-малки фирми от ИТ сектора. Може би с това сме атрактивни в момента, но като цяло бизнес средата в България не е чак толкова лоша. Отчетен беше 3.6% прираст на БВП. Освен това сме привлекателни с ниската цена на работната ръка, независимо че липсват кадри в определени браншове. България е интересна дестинация. Още повече, че Азия става все по-трудна дестинация. Ние имаме предимството да сме член на ЕС, а и чисто географски сме по-близо до Германия.

    Какви колебания имат споменатите от Вас компании по отношение на инвестициите у нас? Какво ги възпира?
    Колебанията са на централите. Те проучват и други пазари. Съседните на нас.

    Кой е факторът, който би натежал за избора на България?
    Критериите да се вземе едно инвестиционно решение са не само цената на труда и плоският данък у нас.

    От консултациите с вас какво ви е направило впечатление, че е важно за тях?
    Комплексно е. Те си имат критерии. Нашата задача е да бъдем посредник.

    Разширяват ли инвестициите си присъстващите у нас немски компании?

    Сред присъстващите у нас вече немски компании има ли такива, които ще разширят инвестициите си?
    Да, има. Една от тях е Liebherr. Инвестицията им тук е огромна. България е едно от най-атрактивните места за концерна Liebherr по отношение на производството на хладилници. На три места в света той произвежда хладилници. Производството в България първоначално беше най-малкото, постепенно се разрасна и сега компанията откри още един център. По производство дружеството в България в момента изпреварва това в Австрия, та дори и компанията майка в Германия.
    Друг положителен пример са „Пирин-Текс“ – производител на текстил и облекла. Такъв пример са и Lufthansa Technik, които също постоянно се разрастват. Разширяват се и Festo. За тях нямаше криза. Те постоянно увеличаваха производството. Разкриха нов център, назначават допълнително хора.

    Кои отрасли у нас са най-интересни за германския бизнес освен споменатите от Вас производство на автомобилни части?
    Аутсорсингът, ИКТ секторът, както и традиционните – машиностроене, лека промишленост, химическа промишленост.

    Как влияе политическата несигурност у нас на инвеститорския интерес от Германия?

    Как политическата нестабилност у нас се отразява на немските инвеститори?
    Доколкото тя се усеща, не е добре. От анкетата се вижда, че това пречи. Определено политическата нестабилност е пречка за чуждите инвеститори. Следи се и вероятно се отчита това, което се случи с КТБ. Лошите новини също се разпространяват.

    Какви други минуси на средата у нас споделят с вас немските инвеститори в анкетата?

    Нов арбитражен съд към ГБИТК ще урежда споровете между фирмите бързо и с по-малко разходи. Той бе създаден през май 2016 в София като алтернатива на държавните съдилища. Въз основа на договорена арбитражна клауза страните могат да достигнат до окончателно решаване на спора в рамките на една инстанция. Уреждането на спорове пред Постоянния арбитражен съд се предоставя не само на фирми членове на ГБИТК. За арбитри могат да бъдат назначавани експерти, избрани от самите страни. Мястото на процеса и езика, на който той ще бъде проведен, се определя от страните. Президент на Постоянния арбитражен съд е проф. д-р Мариан Пашке.

    Другите минуси са съдебната реформа, която куца, буксува или не се случва изобщо. За нея се говори, но не се случва. Административното неефективно управление, т.е. тромавата данъчна администрация, която непрекъснато обещава, че ще има т.нар. услуга one-stop shop, или обслужване на едно гише. Това също са пречки. Инфраструктурата също се споменава, независимо че напредваме, строейки пътища и др. обекти, но тя не е такава, каквото те очакват. Един немски инвеститор очаква, че когато си вложи парите, той ще намери готови инфраструктурни решения. Имаме различни примери, при които те построяват завод, но после им казват, че трябва да си построят и пътя дотам или някаква пречиствателна станция, или имат проблеми с тока и т.н.
    Но това, което става в Пловдив, е много интересно – Тракия индустриална зона. Покрай BHTC в Божурище също идват други компании, които виждат, че нещата могат да се развиват. Направихме миналата година първа копка на завода на баварската фирма Multivac. Има оживление въпреки трудната политическа обстановка.

    Имаше водени разговори с автомобилопроизводител от Германия, който да открие завод у нас. Имаме ли шанс да привлечем такава инвестиция?
    Разговори непрекъснато се водят, но те са по-скоро в желанията на политиците. Те непременно искат тук да се случи производството на немска марка автомобили. В бъдеще това може и да се случи, но засега поне не знаем да има такива индикации.

    Какви са пречките пред утвърждаването на дуалното обучение у нас?

    Имате инициатива за насърчаване на дуалното обучение у нас. На какъв етап е тя?
    Имаме пилотни проекти във Финансово-стопанската гимназия, където 5-6 немски фирми обучават по професията „фирмен мениджър“. В професионалната гимназия „Джон Атанасов“ 3 фирми - наши членове, обучават по професията „механик“. Отделен проект имаме с фирма „Каолин“ във Ветово. Планираме още да доразвием тези проекти. Засега фокусът беше повече върху търговските професии, но важни са и техническите професии.

    Какво споделят компаниите, с които работите по тази инициатива?
    Болшинството намират инициативата за много интересна. Повечето от тях изпитват остър недостиг на квалифицирана работна ръка. Малко дълъг им се струва периодът на обучение. В Германия той продължава 2-3 години, а тук им се ще, ако може, да се случи по-бързо. По тази причина в Пловдив не можахме да се разберем с една професионална гимназия. Освен това българските фирми са малко по-предпазливи. Проблеми има и от страна на родителите, които искат децата им непременно да отидат в университет. Тази нова форма още не е така разпространена у нас. Учителите не знаят точно какво се случва, а директорите, ако изрично нямат разрешение от Министерството на образованието, трудно поемат инициатива сами. Има доста подводни камъни. За нас това е важна тема и ще продължим да работим по нея.

    За поредна година връчвате Наградата на Германската икономика. Какви постижения ще бъдат отличени?
    За постижения като разширяване на производство, създаване на нови работни места. Наградите се връчват отново в три категории: голямо предприятие, малки и средни предприятия, отворена категория (проекти, организации, социална ангажираност). Интересът е голям. Наградите се връчват на 26-и януари.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 часа
    Заетостта в нощните заведения се намалява наполовина
    В тях на открито и закрито вече ще се допуска по един човек на 2 квадратни метра
    преди 11 часа
    Клиничното проучване на ваксината на AstraZeneca продължава
    Проучванията в Бразилия и Великобритания са възстановени, очаква се скоро това да се случи и в САЩ
    преди 11 часа
    Турски инвеститори в туризма с интерес към СПА и голф индустрията у нас
    Предлагам балканските страни да останем отворени помежду си. Да не се затваряме и въвеждаме карантина, заяви министърът на туризма Марияна Николова пред най-големите туристически сдружения в Турция
    преди 11 часа
    преди 11 часа
    ЕК: Наказателна процедура за България, ако не спре "златните паспорти"
    Тези схеми крият рискове за сигурността, за корупция и за пране на пари, подчерта еврокомисарят за правосъдието Дидие Рейндерс