четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    20301 прочитания

    Дошло е времето на „втората вълна“ аутсорсинг центрове у нас

    Кои са градовете с потенциал за растеж и с каква скорост расте индустрията – Станимир Николов, председател на Българската аутсорсинг асоциация, пред Economy.bg
    08 юни 2017, 13:35 a+ a- a

     

    Почти двоен ръст на аутсорсинг индустрията у нас до 2020 залагат от Българската аутсорсинг асоциация (БАА). Пред Economy.bg нейният нов председател Станимир Николов посочи, че целта е приносът на сектора на изнесени бизнес услуги към икономиката на страната да достигне 10% от БВП след три години при над 4.5% от БВП за 2016. Значителен ръст и на заетите в бранша предвиждат от БАА. От 45 хил. в момента те се очаква да достигнат до 60-70 хил. към 2020.
    Какви са предизвикателствата пред аутсорсинга у нас, какви са възможностите за преодоляването им, какво е бъдещето на сектора в ерата на автоматизацията и кои градове у нас имат потенциал за развитие на сектора с изнесени бизнес услуги – тези въпроси отправихме към Станимир Николов, председател на БАА.
    От март тази година Николов е председател на Българската аутсорсинг асоциация. Той е с 20-годишен опит в аутсорсинг бизнеса на мениджърско ниво. Директор е на софтуерна компания ЕПАМ Системс България.
    Кои са най-добрите в аутсорсинг и ИТ сектора у нас ще стане известно на официална церемония в град Бургас на 16 юни. Българската аутсорсинг асоциация и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) организират Innovation, Technology & Sourcing Awards 2017. Събитието за първи път обединява силите и експертизата на две от най-големите технологични асоциации в България. Целта му е да отличи изключителните постижения на българските фирми от ИТ сектора и сектора на изнесените услуги, инвеститорите и местните власти за водещи добри практики, високи бизнес постижения и създаване на благоприятна бизнес среда за растежа на индустрията.

    С каква скорост се развива аутсорсинга у нас и как растат заплатите?

    Станимир, как се развива аутсорсинг индустрията у нас? Какъв ръст отчитате?
    Аутсорсинг индустрията вече заема много голям процент от БВП на страната и продължава да расте. За 2016 ръстът е над 4.5%. Целта ни е до 2020 той да достигне почти 10% от БВП.

    Не е ли доста амбициозна целта само за 3 години да се достигне почти двоен ръст? Амбициозно е, но когато говорим за БВП, това е създадена стойност. Колкото по-големи стават компаниите, толкова повече расте и потенциалът в тази сфера. Със сигурност има параметри, които биха въздействали върху тази цел, но тя не е непостижима.

    Колко са заетите в сектора? Колко прогнозирате, че ще достигнат те до 2020?
    В момента според статистическите данни заетите в този сектор са около 40 -45 хил. души. До 2020 може да се достигне до 60-70 хил. заети. Това много зависи от пазара на труда у нас и дали той ще може да отговори на нуждите на компаниите.

    Каква е средната месечна работна заплата в сектора?
    Този сектор е много разнороден. Свързан е с аутсорсване на бизнес процеси и с технологично аутсорсване. В тези два бранша заплатите варират много. Много зависи от компанията, от индустрията, от това какъв опит има човек. Не мисля, че има една усреднена заплата за този вид индустрия. Със сигурност е над средната работна заплата за държавата. Възнагражденията са едни от най-добрите в България. Заплатите със сигурност растат.

    Какъв е ръстът?
    Средно между 5-10% на година растат заплатите в този сектор.

    Какъв е потенциалът и какви са предизвикателствата пред сектора?

    Казахте, че има потенциал за двоен ръст до 2020 на сектора. Какви са предизвикателствата пред реализирането на този потенциал?
    Основното предизвикателство е пазарът на труда. Всички си говорим за това, че липсват кадри, как тези кадри да бъдат обучени и да бъдат привлечени. Кадрите са основният фактор, който влияе върху растежа.

    Как може да се реши този проблем?
    Ние работим по много канали за решаването на този проблем. Заедно с БАСКОМ се опитваме професия „Приложен програмист“ да влезе от септември в средните училища. Имаме различни инициативи с университетите и с различните градове, правим релокации.

    Споменахте релокации. Как плановете на правителството за облекчаване на режима за наемане на чужди служители може да помогне за решаването на проблема с недостига на кадри?
    Колкото по-улеснен е този процес, толкова по-лесно ще е за компаниите да го осъществят. Тази тема вече е на фокус в правителството. Имаше положителни промени миналата и предходната година по темата, но има още много проблеми, на които да се обърне внимание. Например какво се случва със семействата на хората, които се релокират. Там има още работа. Но да, улесненията помогнаха това да бъде по-атрактивен канал за компаниите да привличат кадри.

    От кои страни най-често има чужди служители?
    Не мисля, че има някаква тенденция. По-скоро говорим за хора от страни, за които да живеят в ЕС е важно.

    Предишните години тенденциите бяха за релокации от Русия и Украйна. Запазват ли се?
    Запазват се. Може би по-скоро това са тенденциите за ИТ бранша, а за BPO бранша това зависи от езиците, към които има интерес. Ако им трябват хора с определени езици, не мисля, че биха се спрели пред това откъде е човекът.

    Как България може да стане още по-привлекателна дестинация за аутсорсинг?

    Колко привлекателна дестинация за аутсорсинг е България?
    За аутсорсинг индустрията България е атрактивна като данъци и като регулации. За компаниите, които тепърва оглеждат България като аутсорсинг дестинация, е важно да е ясно: как ще се развива пазарът на труда и как ще се развива ситуацията геополитически.

    Къде може да има подобрения, за да станем още по-привлекателна дестинация за аутсорсинг?
    Поне засега ние вече имаме зададена политическа стабилност, което е много важен фактор. За компаниите, когато правят дю дилиджънс анализ, е много важна работата между индустрията и университетите. Това, какво прави правителството, за да подпомага този вид индустрия, също е въпрос, задаван много често, когато една компания стъпва на пазара. Има вече опит и ноу-хау на пазара. Има хора, които могат да бъдат привлечени, когато една нова компания стъпва на пазара. Така че има много положителни фактори. Но липсват малки акценти, които да изчистят цялата картина.

    В какви посоки?
    Да имаме по-прозрачен план какво да очаква една компания, когато стъпи на пазара тук – не само от икономическа, но и от политическа гледна точка. Работим вече с определени градове и с агенциите от тези градове, които да подпомагат влизането на компаниите. Има първи стъпки в тази посока. Нещата, които трябва да се случат, не са критични. Вървим в правилната посока.

    Евтината работна ръка беше фактор за стъпването на много аутсорсинг компании у нас. Каква е ситуацията днес?
    Това беше отдавна.

    Може ли ръстът на заплатите да отблъсне заинтересовани компании?
    Със сигурност и заплатите са фактор, но мисля, че компаниите отдавна сме далеч от това, че България е дестинация с евтина работна ръка. По-скоро ние, като индустрия, наблягаме върху това, че тук има качество. Хората имат умения и способности, които са ценени. Ние никога няма да имаме обем както други държави, затова трябва да се фокусираме върху качеството.

    Може ли да очакваме нови компании, които да открият офиси у нас?
    Има начални разговори с различни компании от различни сфери, които имат нужда от информация и от данни. Ние им ги предоставяме и те си правят своите анализи.

    Сред тези, които са вече на пазара, има ли такива, които имат планове за разрастване?
    Всичките търсят служители. Има постоянно разрастване.

    Има ли бъдеще аутсорсинга в ерата на автоматизацията?

    Какво е бъдещето на аутсорсинга в ерата на автоматизацията?
    Обикновено аутсорсингът еволюира като тип услуги и дейности. Преди много години е започнал като определени семпли дейности, докато в момента той се е разраснал в изключително комплексни процеси и затова се казва оптимизация на бизнес процеси или трансформация на бизнес процеси. Със сигурност една част от това може да бъде автоматизирана, но не всичко. Аз виждам автоматизацията като помощник за това да бъдат спестени ресурсите, които и без това не могат да бъдат осигурени, отколкото да бъде спирачка или заместител на аутсорсинг дейността. По-скоро ще я допълни.

    Къде може да се позиционира България, така че да е успешна в ерата на автоматизацията по отношение на атусорсинг индустрията?
    Може да се позиционира с качество и иновативни идеи, по-добра синергия и партньорство между технологичните компании и типичните аутсорсинг компании. Защото автоматизацията се базира на това, което технологичните компании могат да предложат, а би навлязло в сферата, където по-скоро типичните аутсорсинг компании действат. Затова има партньорство на тази база, което ще донесе добри резултати.

    Кои градове у нас имат потенциал за развитие на сектора с изнесени бизнес услуги?

    Тази година наградите на БАА и БАСКОМ ще бъдат раздадени в Бургас. Защо се спряхте на него? Какъв е потенциалът на Бургас и кои са другите градове, освен София, с добри перспективи за растеж на аутсорсинг индустрията?
    Всеки град, който може да предложи добре образовани хора, инфраструктура, необходимите офисни площи и необходимата свързаност с интернет, може да бъде интересен в тази област. Бургас е избран, защото градът изяви амбиция да бъде център за аутсорсинг услуги в бъдеще. С кмета на Бургас – г-н Николов, сме водили разговори на тази тема. Има подкрепа от страна на общината и от администрацията на града. Според данните има и ресурси, така че защо Бургас да не бъде също дестинация за аутсорсинг услуги, както успяха да го направят други градове.
    Винаги в една държава всичко се фокусира върху столицата и най-големия град, но след това има нужда от разместване на пластовете заради нуждата от по-голям растеж и от оптимизации, които с помощта на други локации биха могли да се случат. За тази индустрия е необходим обем. Големите градове в България, където има университети, биха могли да бъдат такава опция. На следващ етап идват по-големите градове като Бургас, Варна. За Пловдив вече знаем, че има потенциал. Като трета вълна може би ще дойдат по-малки градове, които също имат някаква визия за това, че този вид услуги може да се предлагат от тях. Били сме на роудшоу в Русе и Благоевград. Ще последват и по-малките, но сега мисля, че е дошло времето на градовете от т.нар. „втора вълна“, които имат интерес и потенциал.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 4 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 6 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 7 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 9 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк