ЕП поиска увеличаване на вноските на страните в дългосрочния бюджет

Европейският парламент (EП) представи позицията си относно дългосрочния бюджет на ЕС, който трябва да финансира нови приоритети и да компенсира евентуалните липси в резултат на Брекзит.

Следващата многогодишна финансова рамка, както е известен бюджетът на ЕС, ще започне след 2020 и ще важи за поне пет години. Тя ще заработи след оттеглянето на Великобритания, което се очаква да отвори дупка от 14 млрд. евро.

Бюджетът трябва да увеличи значително размера на две ключови програми - за изследвания и „Еразъм+“. Това би следвало да помогне в борбата с младежката безработица и би подкрепило малкия бизнес.

Евродепутатите подкрепиха увеличаване на вноските на страните в дългосрочния бюджет от 1% от брутния национален доход на всяка страна на 1,3%. Те препоръчаха и въвеждането на нови източници на приходи, които могат да спестят средства на държавите.

В резолюцията се посочва кошница от различни възможни нови източници на средства - например, корпоративен данък, екологични данъци, данък върху финансовите транзакции на европейско ниво и специално облагане на компаниите в дигиталния сектор.

Новите собствени ресурси трябва да:

• доведат до значително намаляване (целящо 40%) на дела на преките вноски на база БНД и следователно до икономии за бюджетите на държавите членки, като едновременно с това премахнат логиката за „справедлива възвращаемост“, която води до „игра с нулев резултат“ между нетните платци и нетните получатели;

• премахнат всички отстъпки и корекции, от които се възползват само някои държави членки;

• запълнят „дупката, причинена от Брекзит“, без да увеличават общата данъчна тежест за европейските данъкоплатци.

Очаква се Европейската комисия да излезе с официалното си предложение на 2 май. Съветът трябва да вземе окончателно решение с единодушие, след като получи съгласието на Парламента.