Оруел на работното място: изкуственият интелект обещава да ни направи по-продуктивни, но и да заличи личното ни пространство
Изкуственият интелект постепенно си пробива път в бизнеса. Компании от различни сектори го използват, за да предвидят какво ще е търсенето на продуктите или услугите им, а също в процеса на подбор и привличане на нови служители и при работата с клиенти. През 2017 бизнесът е похарчил 22 млрд. долара в свързани с изкуствен интелект сделки по сливания и придобивания – 26 пъти по-висока сума в сравнение с 2015. Според данни на McKinsey Global Institute, цитирани от Economist, само прилагането на AI в маркетинга, продажбите и веригите на доставки, може да създаде икономическа стойност от 2.7 трлн. долара през следващите 20 години.
AI на работното място
Потенциалът на AI очевидно е огромен. Големи са обаче и страховете, свързани с него. Експерти се надпреварват да изчисляват колко сериозен е рискът изкуственият интелект да унищожи работните ни места. Извън този дебат обаче остава една също много важна тема, а именно как тази технология ще трансформира работното място на бъдещето.
Списание Economist посвещава на темата специално издание. BBC също обръща сериозно внимание на рисковете от AI на работното място. И двете медии предупреждават, че с помощта на изкуствения интелект мениджърите могат да получат извънреден контрол върху подчинените си. Economist припомня, че Amazon вече е патентовал гривна, която проследява движенията на ръцете на работниците в складовете и с помощта на вибрации ще ги подтиква да бъдат по-ефективни на работа. Софтуерната компания Workday е дефинирала около 60 фактора, с помощта на които може да прогнозира кои служители искат да напуснат. Стартъпът Humanyze продава умни ID баджове, които проследяват движението на служителите из офиса и определя колко добре те си взаимодействат с колегите.
Следенето на работа не е нещо ново. BBC дава пример със служителите на Ford през 1914, които са били следени от специални инспектори дали са примерни граждани. Те посещавали изненадващо домовете на работниците, за да проверят дали домът им е чист и дали децата им посещават училище. Ако за някого възникнели съмнения, имало голям шанс той да се прости не само с повишението, но и с работата си. Тази Big Brother операция в компанията продължила 8 години. Но практиката работниците в заводите да се отчитат кога влизат и излизат е все още жива. Последните технологии значително улесниха работодателите в желанието им да контролират какво правят служителите в и извън офиса.
AI в офиса: ползи
Изкуственият интелект може да подобри производителността. Economist дава пример с Humanyze, която обединява данните от умните баджове с календарите и имейлите на служителите, за да прецени, дали помещенията и средата в офиса допринасят за екипната работа. Приложението Slack за комуникация в офиса помага на мениджърите да преценят колко бързо служителите изпълняват различни задачи.
Ползи от AI има и за служителите. Благодарение на напредъка в развитието на компютърното зрение компаниите могат да следят дали служителите носят необходимото защитно облекло, за да не пострада някой в производствените цехове. За други е важно, че могат да получат обратна връзка по отношение на работата им и препоръки как те биха могли да я подобрят. Стартъп компанията Cogito например е разработила AI-базиран софтуер, който прослушва разговорите на служителите от отдела за работа с клиенти и оценява нивото на емпатия, както и колко бързо и ефективно те успяват да разрешат различни казуси.
Изкуственият интелект също може да помогне да се определи точно кой заслужава повишение в длъжността и на заплатата.
AI в офиса: минуси
Изкуственият интелект си има и своята обратна страна. Например по-възрастните служители може да изпълняват задачите си по-бавно от по-младите си колеги. И има риск те да загубят работата си, когато изкуственият интелект оценява само тяхната производителност. Проблемът e, че не всички аспекти от работата могат да се измерят количествено, отбелязва BBC. Авторът на статията уместно посочва, че алгоритъмът едва ли ще отчете като работа питието му с източник на добра история.
Постоянното следене на работата по Оруелски ще повдигне доста въпроси, свързани с неприкосновеността на личното пространство и това къде е границата. И BBC правилно пита в заглавието на публикацията си „Колко трябва да знае шефът ти за теб?“ Много компании започват да следят колко време служителите прекарват в почивки. Софтуерната фирма Veriato отчита активността на служителите на компютрите им, за да прецени колко отдадени на работата си са те. Фирмите могат да използват AI, за да следят не само работната комуникация на служителите, но и профилите им в социалните мрежи, предупреждава Economist.
В заключение и Economist и BBC посочват, че трябва да се намери баланс между производителност и лично пространство при използването на изкуствен интелект на работното място. Събраните от служителите данни трябва да бъдат максимално анонимизирани. Освен това работниците трябва да бъдат наясно и да са съгласни с това какви данни се събират за тях в офиса. Това вероятно ще изисква нов тип договори между работодател и служител, подчертават и двете издания.
