неделя, 19 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    16481 прочитания

    Голяма турска компания вдига завод за фарове край Пловдив, R&D център открива 4000 работни места в Сoфия Tex Πapĸ

    Инвестиции от над половин милиард евро в аутомотив сектора у нас чакаме тази и следващата година. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България, пред Economy.bg
    23 май 2018, 10:51 a+ a- a

    Инвестиции в размер на над половин милиард евро в аутомотив сектора у нас се очакват тази и следващата година. Това обяви пред Economy.bg Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България. По думите му много голяма турска компания предстои да обяви инвестицията си в региона около Пловдив. Фирмата се занимава с производството на фарове и стопове за автомобили.
    Друга голяма инвестиция ще е тази на немската компания Leoni, която ще изгради голям завод за асемблиране на кабелни снопове за автомобилната индустрия в Плевен. Това ще е най-голямата инвестиция в региона на Плевен, а може би и най-голямата в Северна България. При първия етап от инвестицията ще бъдат открити между 4000 и 5000 работни места. Мащабни разширения планират и други компании от сектора, като Melexis, Festo, Etem и Sensata. „Не е изключено догодина да станем свидетели на решение за откриване на трети завод на Sensata у нас“, отбеляза Станиславов. В края на годината пък се очаква да се възстанови производството на хибридни автомобили в Ловеч.
    R&D център, cвъpзaн c aвтoмoбилнaтa индycтpия, щe oтвopи 4000 нoви paбoтни мecтa за висококвалифицирани специалисти в Coфия. Toй щe e paзпoлoжeн в Coфия Tex Πapĸ, като се очаква проектът да стартира още тази година.

    Повече за развитието на сектора и плановете на компании за нови инвестиции научете от интервюто ни с Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България.

    150 компании работят в аутомотив сектора, оборотът им е около 2.5 млрд. евро, заетите са около 45 хил. души, заплатите са 20% - 30% над средните

    Г-н Станиславов, колко са членовете в момента на Аутомотив Клъстера?
    Броят на членовете е много динамичен. Всеки месец приемаме нови компании. Последните значими компании, които приехме, са РАИС и българското поделение на Deutsche Telekom. Предстоят да влязат още няколко нови интересни фирми. Не мога да ви кажа точна цифра, но предполагам, че са над 80. Иначе общо компаниите, които работят в автомобилния бранш у нас в момента, по наши данни са между 140 и 150, като не всички от тях имат 100% автомобилно производство.

    Какво основно произвеждат те и колко са заетите в сектора?
    Според последната статистика заетите в сектора са около 45 хил. души. Има много компании, които се занимават с кабелни снопове, електронно оборудване, автомобилни платки, електронни компоненти, сензори, тапицерии, различни елементи от интериора на автомобила, шумоизолации. За щастие, виждаме добър тренд към компании, които се занимават с производството на по-сложни механични детайли, били те от алуминий, стомана или други материали, и разбира се, мехатронни елементи, т.е. цели компоненти, готови за вграждане.

    На колко се оценява аутомотив пазарът у нас?
    Общо оборотът на компаниите, които ние отчитаме като автомобилни, е около 2.5 млрд. евро в момента. Това според нас е близо 5% от БВП на страната.

    Какви са средните заплати в сектора?
    Много зависи дали ще се занимавате със сглобяването на кабели, с шиенето на тапицерия, или с високотехнологични електронни устройства и сензори. Обикновено автомобилните компании предлагат по-добро от средното за съответния регион заплащане. То варира между 20% и 30% над средното.

    Къде се произвеждат автомобилни части у нас?

    В кои градове е съсредоточено основно производството в сектора?
    Трябва да отбележим, че в края на годината очакваме да се възстанови производството в Ловеч, т.е. ще можем да говорим не само за производство на компоненти, но и за производство на автомобили. Там заводът премина през две трудни години и сега е на път да възстанови производството с хибридни автомобили.
    Къде се произвеждат компонентите за автомобили? Пловдив продължава да е на 1-во място. Интересът към града не отслабва, въпреки изключително острата конкуренция за кадри. Второто място, където се произвеждат автомобилни компоненти с изключително голям успех, е районът около София и по-специално зоната около Ботевград – традиционно място за автомобилна електроника. В момента 4 или 5 от 10-те най-големи инвестиции се случват в района около София.
    Паралелно с това наблюдаваме тренда компании все повече да се интересуват от Северна България. Причините за това са много. Няколко големи инвестиции бяха обявени за региона и очакваме до края на годината да бъдат анонсирани още. Центровете, в които се случва или предстои да се случи това, са: Русе, Плевен – инвестицията там вече е официално обявена, Шумен – една изключително професионално направена индустриална зона. Не на последно място бих споменал Видин, където на практика проектът на Автомобилния клъстер за създаване на индустриална зона вече дава резултати и там се случват първите инвестиции. Има автомобилни производства и в райони като Враца.

    Какво е важно за инвеститора, когато избира къде да построи завод?

    Кои са основните фактори, които влияят на инвеститорите при избора на локация?
    Зависи в кой сегмент на автомобилната индустрия е инвеститорът. Производството на кабелни снопове и производството на механични или мехатронни елементи имат малко общо. В единия случай основният акцент за производителя е наличието на квалифицирана работна ръка, взаимодействието с университети и технически училища, т.е. възможността той да намери достатъчно на брой квалифицирани хора. Обикновено при по-високотехнологичните производства това е водещият фактор.
    При производството на кабели този фактор не е толкова важен, там от значение е наличието на работна ръка въобще, тъй като хората биха могли с минимално обучение да се влеят в това производство.
    Двата типа инвеститори имат своето място в България. Вторият тип инвеститори играят социална роля, тъй като те ангажират и хора с по-ниска квалификация, които постепенно се вливат в пазара на труда.
    На първо място един инвеститор би искал да види съществуваща индустриална зона с необходимата инфраструктура, с доставчици или поддоставчици на услуги наоколо. Това е нещо, което на повечето места в България липсва.
    На следващо място е връзката с университети и доколко гъвкави са те. Това е нова тема, тъй като самите училища или технически университети започват да се делят на такива, които са по-гъвкави, готови са да приемат програми за обучение на кадри, да се модернизират, и такива, които по-трудно се променят.
    Автомобилната индустрия се променя с дни и часове и все повече се превръща в електронна и ИТ индустрия. Количеството на електронните компоненти в автомобила расте постоянно. Цената им също. До 1-2 години вероятно цената на електрониката в един автомобил ще бъде най-скъпото нещо в колата. Автомобилната индустрия се променя много по-бързо, отколкото би могла да се промени образователната система. Затова компаниите и ние, в Автомобилния клъстер, помагаме на техническите училища и университети да променят своята програма на обучение и да имат достъп до най-модерната техника.
    В клъстера имаме много добро сътрудничество с Техническия университет „Ангел Кънчев“ в Русе. Те направиха филиал във Видин, където се обучават над 200 студенти в специалност „Мехатроника“. Подобен тип сътрудничество вече успяхме да установим и с Университета „Асен Златаров“ в Бургас. Там също планираме създаването на голяма индустриална зона, свързана с автомобилната индустрия. Университетът в града постепенно променя своя фокус от химия към роботика.

    Новите инвестиции: къде и колко

    Споменахте, че се подготвят няколко нови инвестиции. Кои са инвеститорите и в кои региони те ще изграждат заводи?
    Melexis в момента стартира програма за сериозно разширяване на своето производство на автомобилни чипове и създаване на много голям R&D отдел. Общо инвестицията, която компанията ще направи през тази и следващата година, е 75 млн. евро.
    Другата компания, която се готви за масирано разширение, е Festo – европейският лидер по автоматизация, който произвежда много сензори, използвани в индустрията. Все още нямаме точна цифра на стойността на разширението при компанията, но със сигурност производствените им мощности ще бъдат удвоени и ние предполагаме, че за тази цел инвестицията ще бъде от поне 100 млн. евро.
    Следващата компания, която планира много по-голям R&D отдел, е Sensata. Не е изключено догодина да станем свидетели на решение за откриване на трети завод на Sensata у нас.
    В София Etem, която произвежда алуминиеви профили, се развива изключително успешно. Фирмата планира масирано разширение с нови високотехнологични производства. Те имат няколко патента, които в момента се радват на изключителен интерес в автомобилната индустрия. Единият е за алуминиеви crash box кутии, които са много важни за безопасността на автомобилите. Другият патент е за алуминиеви кутии за батерии за електрически автомобили – нещо, което тепърва ще предизвика огромен интерес. Няма точна цифра за вложенията им, но се предполага, че става дума за инвестиция от над 100 млн. евро.
    В Пловдив предстои установяването на една много голяма турска компания, която се занимава с производството на фарове и стопове за автомобили. Не е редно да споделяме повече подробности, докато не бъде официално анонсирано нейното име, но решението вече е взето.
    Не на последно място е немската компания Leoni, която ще изгради голям завод за асемблиране на кабелни снопове и производство на кабели за автомобилната индустрия в Плевен. Това ще е наистина една значителна инвестиция, със сигурност най-голямата в региона на Плевен, а може би и най-голямата в Северна България. Тази инвестиция ще се осъществи на няколко етапа. При първия етап ще бъдат открити между 4000 и 5000 работни места.

    Има ли капацитет регионът да поеме такава инвестиция? Все пак говорим за 5000 работни места.
    Мисля, че за няколко години те ще открият дори повече работни места. Leoni правиха дълго проучване от около 2 години, преди да вземат това решение. Те ще предложат много добра алтернатива на хората с относително ниска квалификация. Смятам, че няма да имат проблем с наемането на такъв тип персонал. По-скоро ще е интересно как ще се справят с намирането на висококвалифицираните специалисти. Инвестициите на тези няколко предприятия през тази и следващата година ще надхвърлят значително сумата от половин милиард евро.

    R&D център в Coфия Tex Πapĸ щe oтвopи 4000 нoви paбoтни мecтa за висококвалифицирани специалисти

    Обявихте преди дни, че предстои откриването на R&D център в София Тех Парк.
    Предстои стартирането на проект за R&D център в София Тех Парк.

    Какви ще са целите му?
    Целите му са да създаде условия на всички онези компании, които искат да правят автомобилно R&D. За разлика от ИТ компаниите, при които е достатъчен един лъскав офис, тук има нужда от лаборатории, тестови и тренинг центрове.

    Кога реално очаквате той да започне работа?
    Идеята на проекта е да стартира още тази година. В момента сме в активни разговори с новото ръководство в София Тех Парк. Паралелно водим разговори с компании, които желаят да участват. Целта ни е този център освен много добро място с акцент върху автомобилна електроника и автономни автомобили да бъде и посредникът, който ще позволи в България да дойдат нови инвеститори и да се случат инвестиции в посока технологии за автономни коли.

    Има ли инвеститорски интерес в тази посока?
    Има, очакваме мисия с цел проучване на пазара в следващите седмици. Компанията наистина е много голяма и известна. Освен нея има интерес от още поне няколко други фирми. В момента в зародиш има поне 3 центъра за автономни автомобили в България и в зависимост от размера на компанията в тях има между 20 и 100 човека, които работят по тази тема.

    Колко работни места ще бъдат разкрити и за какви специалисти? С какво и къде ще са ангажирани те?
    Говорим за София Тех Парк. Това е място, което в момента коментираме с новото ръководство на парка. Има вече избрано такова място. Броят на работните места до голяма степен ще зависи от компаниите, които ще влязат в този R&D център, но по наша груба оценка спрямо размера на сградата, която планираме, и получените писма за намерение считаме, че този център ще може да приюти около 4000 висококвалифицирани специалисти. Става дума предимно за автомобилна електроника, за системи за автономно шофиране и безопасност.

    Готови ли са компаниите и кадрите у нас за автономията на автомобилите?
    И да, и не. От една страна, ако искате да се занимавате с такива технологии на Балканите, България вероятно е едно от малкото места, в които има такава възможност. Това се дължи на много добре развитата ИТ индустрия у нас. От друга страна, това е нещо, което нито един университет и техническо училище в момента не преподават. Но ако сравним България с Румъния, която има доста по-добре развита автомобилна индустрия, то вероятно страната ни превъзхожда северната ни съседка, поне по тази тема – автономни автомобили.

    Какво пречи на България да привлече голям автомобилопроизводител - ще разберете във втора част на интервюто ни с Любомир Станиславов!

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 дни
    БНБ: Чуждите инвестиции у нас със спад от 81% за година
    Най-големите вложения в страната за януари-март 2024 са от Австрия, Италия и Гърция
    преди 2 дни
    „Струма“ стана първата магистрала у нас с хеликоптерна площадка
    Хеликоптерът ще стига за 30 минути от София до тунел „Железница“
    преди 2 дни
    ЕК започна ново разследване срещу Meta
    Процедурата е заради пристрастяващите ефекти на социалните медии върху децата
    преди 2 дни
    "Булгаргаз" ще съди "Газпром" за 400 млн. евро
    Искът е заради спрените руски газови доставки
    преди 2 дни
    Проекти за близо 3 млрд. лева са реализирани у нас с парите от ЕС за транспорт за 6 години
    Със средствата са изградени 12 нови метро станции, 70 км нови пътища, 28 км рехабилитирани жп линии и 5 реновирани жп гари