Иван Раденков е на 41 години, работил в сферата на човешките ресурси и мениджмънта на фирми като Ernst & Young, Paysafe, Matrix и cVidya networks. В момента развива семейната си фирма за тиймбилдиги „Палатката на Слона“. Завършил Бизнес администрация в Софийски университет и CPP(Certificate in Personnel Practice) към Chartered Institute of Personnel and Development - London. От 1995 свири в група „Тролите“, сега преименувана в „Неутрино Рейс“. Завършил курса на проф. Иван Терзиев по кино и тв режисура в НАТФИЗ. Пише за деца вече от шест години. Излезли от печат негови книги са поредицата за детектива Унки Марлюнки - 3 тома, (издателство "Сиела4), поредицата "Истории от Големия двор" -2 книжки (издателство "Сиела") и книгата мюзикъл "Котаракът Франт и загадъчния остров" (издателство "Ентусиаст"). Предстои да излезе от печат и най-новото попълнение към неговите истории - Вкусът на приключенията - десет лакоми истории. ("Ентусиаст"). Със съпругата си Мария се радват на двете си деца Явор и Филип на шест и три годинки.
За трансформацията от HR на големи компании до автор на детски книжки, как се прави добър тиймбилдинг и ползите от дългата творческа почивка, Economy.bg разговаря с Иван Раденков.
От HR до автор на детски книжки
Иван, колко дълъг беше пътят от HR в голяма компания до автор на детски книжки? Не беше много дълъг, защото започнах да пиша, докато работех като HR. Съчетавах времето да пиша книжка и да работя. Сега вече само пиша.
Кога желанието за писане на детски книжки надделя над желанието да ръководиш хора? Все още обичам да ръководя хора.
Кога беше повратната точка – да дадеш повече израз на писането? Мотивира ме фактът, че първите ми книжки бяха продадени и отзивът беше добър.
Те се случиха, докато работеше като HR? Докато работех, да. Така се мотивирах да пиша повече и повече. Хората около мен ме поощряваха в това начинание и така постепенно започнах повече да измествам фокуса към писането на книжки. Така че мотивацията е от околните.
Кой те вдъхнови да започнеш да пишеш? Децата и съпругата ми. Първата книга беше след раждането на първия ми син Явор. Когато се роди и вторият, започнах да бълвам книги.
Бащинството: на какво Иван учи децата си и какво той научава от тях
Как те промени бащинството? Станах по-отговорен. Защото самият факт, че пиша детски книги, говори, че съм си едно непораснало дете. Наистина е така. Но сега съм като едно дете, което има някакви отговорности. И ако мога да се самоопределя, сега съм като по-големия си син Явор, който е по-голям брат. Хем е дете, хем прави страшни глупости и пакости, но когато се налага, се стяга и отговаря за малкия Филип, развежда го, преобува го, помага му. И аз съм така – някъде на възраст 6 и половина.
Защо е важно бащата да присъства и да участва в отглеждането на децата? Аз лично изпитвам нужда да съм си до детето. Това е мое право и желание. Самото дете има нужда от два фактора в живота си – майката може да му даде повече емоционална интелигентност и повече топлина, докато бащата може да го научи на основните житейски мъдрости или на някакви физически дейности.
Ти какво учиш от тях? Научих, че животът наистина е една голяма игра и човек трябва да приема нещата с мъдрост. Това им проповядвам вкъщи.
Как се създават успешни детски книжки?
Колко книги си написал до момента и планираш ли нови? Засега имам 6 издадени книги. Последната е „Котаракът Франт и загадъчния остров“. Това е книга мюзикъл, защото съдържа диск с 14 авторски композиции на моята група „Неутрино Рейс“, на група „Авигея“ и на Надежда Митева – една страхотна млада авторка. Илюстрациите са на проф. Виктор Паунов. Книжката е така замислена, че в нея има и пиеска. Когато децата от едно читалище, училище или детска градина решат да си я закупят, те могат да я прочетат и сами да изиграят пиеската, да си пуснат песничките, които са с караоке версии и да ги изпеят на сцената.
Това ли е формулата за успешна детска книжка в днешно време – да е много интерактивна? Така ли се задържа вниманието на децата днес? Не го правя, за да задържам вниманието на децата, а просто, защото така ми е приятно. Смятам, че така книжката е по-пълна, по-интересна. Имаше възможност да се получи мюзикъл и го направих. Интересите ми са в много насоки – в музиката, в театъра, в детските книги. Разбира се, сигурно ще има някакъв пазарен ефект. Новият проект е кулинарна книга с 10 разказа за лакоми животинки. Детска книжка е. Само детски книжки пиша. Не смея да отида в по-висшата лига. Ще бъдат 10 разказчета. Те са готови и илюстрациите са готови. Трябва да излезе през ноември. Ще разказва различни малки сюжетчета, които ще накарат малките читатели да придобият желание за ядене, не от типа: „Яжте, защото, иначе ….“, а по-приключенско и загадъчно.
Каква е рецептата за добър тиймбилдниг?
Имате и фирма за тиймбилдниг. Каква е рецептата за добър тиймбилдниг? Пишеш, че залагаш на връщане към детството и конкуренцията. Защо те са важни? Защото в детството сме много по-естествени и можем да бъдем себе си, да открием неща, които сме позабравили и сме оставили настрани. Няма нужда човек да ги създава в себе си, а по-скоро да ги актуализира, да ги намери. Защото в детството сме имали всякакви емоции, чувства, възможности, по-освободени сме били в комуникацията с хората, играли сме, а в играта се ражда екипният дух, екипната работа. Повечето от игрите, които ние предлагаме на нашите клиенти, са толкова детски, че ние даже сме ги правили и на детски рождени дни и децата си умират от кеф. А при възрастните ефектът е двоен, защото те не са го правили от векове и за първи път са в такава среда с колегите си, с които иначе най-близкият им контакт е бил на масата.
За ползите от дългата творческа почивка
Взел си си една година креативна почивка. Защо е важно човек да си дава по-дълга почивка от активната работа? Майка ми например е с една професия цял живот – започнала и се е пенсионирала там. Времената много се промениха и ние живеем в много по-забързан свят. Специалностите и уменията ни се актуализират и променят всеки месец и трябва да сме винаги в час. Но човек трябва да спре в един момент, да се „рифрешне“ и да започне отново, когато е готов.
Добра идея ли е според теб компаниите да предлагат на служителите си възможност за сабатикал, който на Запад вече набира популярност? Определено това трябва да бъде възприето. Все пак зависи дали всяка фирма има икономическата възможност да го направи. Много мои познати особено в ИТ бизнеса работата ги е въртяла толкова в центрофугата си и до такава степен страдат от бърнаут, че не могат да се върнат вече на тази позиция. По-добре е една година да си починат и след това да се върнат със свежи сили. Разбира се, ние обичаме работата си, така че тази раздяла е като нещо желано, оставяме си нещо неизядено, неизпито, за да можем да ламтим после за тази работа.