събота, 07 декември 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2673 прочитания

    Горан Йорданов: Колкото по-големи са целите, толкова повече усилия трябват

    Защо за младите хора е труден стартът в кариерата и къде се разминават в очакванията си с работодателите? Поуки от Швейцария и хотелиерството споделя старши регионалният мениджър на Swiss Education Group пред Economy.bg
    27 септември 2018, 12:45 a+ a- a

    „Младите хора имат нереалистична представа и очаквания за своята кариера, наложени от социалните медии, родителите, образователната система и обществото като цяло“, разказва ни Горан Йорданов. Той е старши регионален мениджър на Swiss Education Group (SEG) - група от пет колежа, които са сред лидерите в образованието в сферата на хотелиерството, туризма, събитийния мениджмънт, бизнеса и кулинарното изкуство. Два пъти годишно SEG организира международно кариерно изложение, в което участват над 120 от водещите компании в бранша. 

    Свързахме се с г-н Йорданов, за да поговорим за кариерното ориентиране на младите. Поводът е четвъртото издание на кариерния форум „Професиите на бъдещето“ в рамките на инициативата Мениджър за един ден, на която SEG е партньор. Тази година темата на форума, организиран от Джуниър Ачийвмънт, е как дигиталната среда променя професиите и какво тази промяна ще донесе в близко бъдеще за младите хора в България. Регистрацията за компании и ученици е отворена.

    Г-н Йорданов, през последните години се наблюдава висока безработица при хората на възраст под 25 години, въпреки че общото равнище на заетост е високо. Според Вас защо за представителите на младото поколение започването на работа и изграждането на кариера е трудно?

    Тенденцията за по-ниска от средната заетост сред младите хора е изключително сериозен проблем в обществото днес, който води до преки и тежки последствия, както за икономиката, така и за работодателите. Според мен младите хора имат нереалистична представа и очаквания за своята кариера, наложени от социалните медии, родителите, образователната система и обществото като цяло. Tе имат големи амбиции и желание за прогрес, но не са готови да отделят нужното време и усилия за тяхното постигане. Така се получава разминаване между реалните предложения на работодателите и създадените свръхочаквания за кариера и развитие сред младите. 

    По Ваши наблюдения към кои аспекти на бъдещата си работа младите хора имат най-големи свръхочаквания?
    В днешно време съвременните хора искат да виждат прекия резултат от работата си, да знаят, че в това, което правят, има смисъл, че то променя живота и на останалите. Това е едно от направленията, където има разминаване – много работодатели не успяват да покажат връзката между ежедневната работа на служителите си и крайния резултат, не на всеки е ясно как със своята работа помага да се достигнат големите цели на компанията. Ако този модел работеше преди, то днес младите хора нямат търпението да работят, без да виждат голямата картина и смисъла на труда си. Не на последно място, те искат всичко да се случва бързо – професионалната реализация и признание, съответно високо заплащане, авторитет и влияние, но тези процеси отнемат време и изискват натрупан жизнен и професионален опит. За съжаление, социалните мрежи и обществото могат да създават нереални представи за успехите на другите и това да заблуждава младите, че има преки пътища и възможност за бързо израстване. 

    Как според Вас трябва да подхожда мениджмънтът на компаниите към талантите си на тази възраст?
    Когато работих за една международна хотелска верига в САЩ, си спомням, че беше създадена силна култура на обучение и оценка на труда на хората в компанията. Мениджърите държаха да знаят какви са плановете ми за бъдещето, какво искам да постигна и ми помагаха да разбера как мога да достигна тези цели. Това беше много ценно за мен като млад човек, работещ в хотелиерския бранш, помогна ми да имам търпение и желание да изградя нужните качества, преди да скоча към по-високите нива на мениджмънт. Мисля, че компаниите днес трябва на първо място много добре да знаят накъде вървят, какви са крайните им цели, да ги комуникират със служителите си и най-вече да показват на хората каква е тяхната роля в постигането на тези цели. След това трябва да се създадaт култура и традиции за предаване на опит, и не само професионален, а по-скоро житейски опит на по-младите в компанията. Трябва да се помогне на младите служители да намерят своя професионален път и дългосрочни цели. 

    Все повече в публичното пространство се прокламира, че човек трябва да превърне хобито си в професия и така ще бъде успешен. Какво мислите за този съвет?
    Аз често срещам опити да се популяризира тази идея, но не съм напълно съгласен с нея. Ако хобито ми е да гледам птиците, то би било много трудно да превърна това хоби в успешна бизнес идея, затова според мен трябва да съветваме по-младите да намерят реализация в това, за което имат необходимите качества. То може да им е хоби или не, но да се съсредоточат върху него и да се развиват, да намерят ментор, който да им дава посока и съвети, и да не забравят, че колкото по-големи са целите, толкова повече усилия трябва да хвърлят за постигането им, но и толкова по-голямо ще е удовлетворението, когато достигнат крайната точка. 

    Според Вас какви качества и умения у младите трябва да развива образователната система, за да ги подготви по-добре за професиите на бъдещето?
    Обучението ми в Швейцария ме подготви за три основни неща и мисля, че те трябва да са в основата на всяка една образователна програма. Първо, това са професионалните знания, техническата подготовка. Много хора мислят, че може да им се размине и да успеят, без непременно да разбират всички детайли за професията си. За съжаление, реалността показва друго. Второ, освен професионални знания, трябват дисциплина и бизнес навици. Спомням си как като студент, ако не си изгладя ризата – не ме допускаха в час. Тези навици: да си навреме на работното място, да изглеждаш и да се държиш професионално, са много важни и се подценяват в днешно време. Те реално изграждат характер и дават сили да преследваш целите си. Трето, но не на последно място, според мен са „човешките“ способности. Аз попаднах в клас, в който имаше студенти от 20 националности и трябваше да се науча да разбирам околните, но да намеря и себе си. Днес осъзнавам, че съм развивал т.н. меки способности, емоционална интелигентност. Именно тези качества в комбинация с първите две направления от по-горе ще помогнат на младите хора да изградят характера си, да придобият търпението и професионализма, нужни за успешни кариери в професиите на бъдещето. 

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 20 часа
    FT: България привлича рекордни инвестиции в технологичния сектор
    Facebook, Световната банка и самият „Файненшъл таймс“ разкриха свои технологични центрове в София през последната година
    преди 15 часа
    Над 2000 стартъпа са създали 15 хил. нови работни места у нас
    София е сред десетте най-добри градове за развиване на стартъп предприемачество, подчерта президентът Радев
    преди 18 часа
    Остават 10 дни за промени и плащане на авансовия корпоративен данък за 2019
    Това е и последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за тази година
    преди 19 часа
    Wizz Air поиска отпадане на бизнес класата за всички кратки полети
    Нискотарифният превозвач призова авиационната индустрия да спре да изпълнява полети с празни места в бизнес класа
    преди 22 часа
    General Motors ще строи фабрика за автомобилни батерии
    Тя ще е на стойност $2.3 млрд. и ще бъде съвместно дружество с южнокорейската LG Chem