Тазгодишният носител на наградата „Джон Атанасов” д-р Петър Цанков пред Economy.bg
Д-р Петър Цанков е тазгодишният носител на голямата награда „Джон Атанасов“, присъждана за постижения в областта на компютърните науки. Основната цел на изследванията на 34-годишния постдокторант по компютърни науки в Швейцарския технологичен университет в Цюрих е създаването на нови методи за автоматизирана защита на съвременни софтуерни системи, включително на „умни договори“ за блокчейн, програми, обработващи лични данни, компютърни мрежи и др. Резултатите от тези изследвания водят до създаването на иновативни системи, които се използват както в академичните среди, така и в индустрията. Петър Цанков създава Securify, първата система за цялостна проверка на сигурността на „умни договори“.
За пътя до иновативния проект, потенциала и предизвикателствата на ИТ сектора в България и какво може да върне българите в чужбина обратно у нас, Economy.bg разговаря с д-р Петър Цанков.
Петър, преди дни получи голямата награда „Джон Атанасов”. За какви постижения беше отличен?
Кандидатствах с няколко проекта – резултат от работата ми през последните години в ETH Zurich. Един от тях беше за сигурността на „умните“ договори. Това са програми, които управляват криптовалути. Ние разработихме първата система в света, която може да прави цялостна проверка на даден вид грешки в сигурността на тези договори.
Къде се използват тези „умни“ договори?
„Умните“ договори в момента се използват основно за т.нар. ICO-та (Initial Coin Offering – първоначално монетно предлагане), които станаха много популярни през изминалата година. Те се употребяват като алтернатива на стандартното финансиране чрез IPO (първоначално публично предлагане), като се продават криптотокени, които позволяват всеки да инвестира в даден стартъп. В момента може би 80-90% от „умните“ договори правят точно това. Много стартъпи се стремят да използват „умните договори“ за по-реални приложения, като целят да оптимизират съществуващи процеси, като се премахне посредника. Например при застраховките е възможно да се прескочи застрахователната агенция, която събира пари от хората и изплаща обезщетения. „Умният“ договор в този пример представлява една застрахователна полица, която прецизно описва при какви условия се полага обезщетение. Смятам, че това е добър вариант за автоматизиране и премахване на ненужни посредници. Заедно с мои колеги от университета ние разработихме системата Securify [https://securify.ch], която автоматично прави цялостна проверка на "умни" договори. Осъзнахме, че от страна на бизнеса има голямо търсене на такъв тип системи. Поради силния интерес преди около година основахме стартъпа ChainSecurity, който професионално се занимава с клиенти, търсещи защита на „умни“ договори.
Колко дълъг беше пътят от Стара Загора до Швейцарския технологичен университет?
В Стара Загора започнах да уча в Търговската гимназия, но след това реших, че икономиката не е за мен. Точните науки – физика и математика, винаги са ми били по-интересни. Затова се ориентирах към информатиката. Продължих образованието си в немския факултет към Техническия университет в София. Изкарах година и половина, след което реших да продължа обучението си в САЩ– в Georgia Tech. Там последната година се запалих по изследователска дейност и реших да завърша докторантура, но някъде в Европа. Така си избрах Швейцария заради добрия баланс между качество на образование, заплащане и начин на живот.
Можеш ли да сравниш образованието в САЩ и в Швейцария?
В Швейцарския технологичен институт в Цюрих са набляга на фундаменталните знания, дава се стабилна основа, което е много важно. Но като ангажираност почти няма разлика – не остава много свободно време за занимания, различни от следването.
Какви са разликите между образованието в чужбина и това у нас?
В чужбина мнозинството студенти взимат много присърце лекциите и проектите. Учи се сериозно. Това е може би една от основните разлики. Друга отличителна черта е добрата връзка между преподавания материал и приложимостта му. Това е много важен фактор за мотивираността на студентите.
Какви бяха основните предизвикателства по пътя ти от Стара Загора през САЩ до Швейцария?
Определено смяната на средата е предизвикателство. Адаптацията винаги отнема време. По-трудно ми беше да свикна в САЩ, защото не знаех какво да очаквам. След това в Швейцария беше много по-лесно, защото вече стъпките ми бяха ясни и знаех какво да очаквам – първоначално не е комфортно, но знаеш, че това ще отмине и накрая всичко ще се нареди. Има и други предизвикателства като научаването на езици, но те са сравнително лесно преодолими.
Не съм имал някакви невероятно трудни моменти. Може би в Швейцария понеже е доста скъпо. Бях дошъл с много малко пари, които изхарчих още първите две седмици. Но веднага се включих към платен проект в университета и успях да си стъпя на краката. Винаги има начин.
Какви бяха основните уроци, които научи по този път?
Според мен когато си по-млад, целта ти не бива да е да правиш пари, т.е. да търсиш добре заплатена работа, а да се ориентираш към среда, в която да можеш да се развиваш. Важно е да си заобиколен от хора, от които да можеш да учиш както професионално, така и в житейски план. Веднъж като се намери такава среда, след това всичко зависи от самия теб, изисква се да вложиш достатъчно часове работа и резултатите се постигат. Няма кратък път към качествени резултати. Изисква се постоянство, упоритост и компромис с комфорта. Всъщност комфортът е един от основните показатели, че нещо не е наред и че целите са прекалено леснопостижими и трябва да се преразгледат.
Какъв е потенциалът и какви са предизвикателствата на блокчейн технологиите?
Блокчейн е една още много млада технология. Има два основни проблема. Единият е сигурността и защитата на "умните" договори. Вторият проблем е скалируемостта, т.е. с каква скорост могат да се обработват транзакции. В момента няма блокчейн система, която да може да измести традиционните разплащания. Но всяка една нова технология минава по този път. Близките 2-3 години блокчейн ще се развие дотолкова, че да навлезе доста по-масово.
В кои сектори очакваш блокчейн технологията да навлезе най-силно?
Общо взето във всеки един сектор, където даден процес може да се автоматизира, тази технология има смисъл. Вече споменах застраховките. Приложение може да има и в обществения сектор, за да се постигне повече прозрачност с цел елиминиране на корупцията. Например при международни организации да се проследи пътят на парите по веригата от дарителя до крайния получател.
Как оценяваш потенциала и предизвикателствата на ИТ сектора у нас?
Следя какво се случва в България. Посещавал съм някои от стартъпите. Има много потенциал, защото има добри специалисти. Може би това, което още липсва в България, е среда, в която да се създават силно технологични продуктови стартъпи. В момента основно се създават стартъпи, които предлагат услуги, т.е. работят по продукти на други компании. За да има продуктови стартъпи, трябва да има среда, в която се разработват нови технологии. Това изисква научни центрове и силни университети. Там е основната дупка в момента. Няма научни центрове, както е например в Израел, където има високоплатени учени, чиято единствена цел е да създават нови технологии.
Какъв съвет би дал на младите българи? Какви умения трябва да придобият, за да са успешни във все по-автоматизиращия се свят?
Най-важното е човек да избере това, което му е интересно, и след това да вложи всичките си усилия в него. Важно е човек да се стреми към професия, която изисква креативност, тъй като именно този тип работа няма да се автоматизира лесно.
Какво може да насърчи младите българи да се върнат от чужбина?
Едно от основните неща, което е важно за всички, е типът работа. Повечето млади хора държат да са в среда, така че да могат да работят по интересни проекти, които им помагат да се развиват. България има благоприятна среда за създаване на нови фирми, защото данъците са ниски. Познавам хора, и то не само българи, които се насочват към България именно с тази цел – да създават нови фирми и да приложат идеите си там. Ако се запазят тези плюсове, все повече хора ще се връщат.
Моята мотивация да се върна би била да дойда и да работя, за да се запълнят всички тези дефицити, които споменах.
