неделя, 24 март 2019  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2162 прочитания

    Как ще се отразят върху икономиката промените, въведени с Бюджет 2019

    Вижте какво мислят водещи икономисти за решението да бъдат увеличени минималната заплата и максималният осигурителен праг
    13 декември 2018, 09:26 a+ a- a

    От 2019 се предвижда  увеличение на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. и увеличение на максималния осигурителен праг на 3 хил. лв. Свързахме се с водещи икономисти, за да разберем според тях как тези промени ще се отразят на икономиката в страната. Ето какво споделиха те:

    Любослав Костов, Снимка: личен архив

    Повишаването на минималната работна заплата ще даде повече разполагаем доход на хората.

    Любослав Костов, икономически съветник на КНСБ: 

    Разбира се, положителен ще бъде ефектът върху икономиката. Повишаването на минималната работна заплата ще даде повече разполагаем доход на хората с ниски доходи, които ще потребяват повече стоки и услуги. Това от своя страна ще ускори вътрешното търсене, което е основен двигател на икономическия растеж през последните години.

    Общият макроикономически ефект от нарастването на минималната заплата ще бъде по-висок БВП и по-голям шанс за реална конвергенция на нивата на заплащане в България спрямо заплащането в Западна Европа. Важно е да се знае, че пределната склонност към потребление на хората с ниски доходи е 100%, или казано по друг начин – целият си доход го изразходват за потребление. Това означава, че имаме 100% мултипликативен ефект върху реалната икономика вследствие на конкретна икономическа политика на държавата, а именно – мотивирано икономически повишаване на минималната работна заплата. Тази тенденция трябва да се запази и през следващите години. 

    По отношение на максималния осигурителен доход е важно да се каже, че неговото повишаване не означава повече данъци за бизнеса и за работниците. Това означава повече права за гражданите. Тези права се изразяват в по-високо обезщетение за майчинство, по-високо обезщетение при безработица и като цяло по-високо ниво на пенсиите в бъдеще. Отново ефектът е положителен, като и тук този ръст трябва да бъде по-висок, но 400лв. ръст на първо време е стъпка в правилната посока.

    Важно е да се отбележи, че ръст на максималния осигурителен доход от 2600лв. на 3000лв. означава по 50 до 60 лв. повече вноски за работника и за работодателя. Ако 50 лв. са проблем за бизнеса, то тогава за каква пазарна икономика говорим. В този смисъл, не смятам, че твърденията на бизнеса, че е много натоварен от тази мярка, са основателни.

    Георги Ангелов, Снимка: личен архив
    Вдигането на минималната заплата по-скоро следва пазарните тенденции и не е проблем на този етап.
     
    Георги Ангелов, Старши икономист, Институт „Отворено общество“: 
     
    В момента пазарът на труда се развива добре - и заетостта, и средната заплата продължават да се увеличават. Всъщност, през 2018 година България постигна рекордно висока заетост за последните три десетилетия, което създава дефицит на кадри и оказва пазарен натиск за вдигане на заплатите. В този смисъл, вдигането на минималната заплата по-скоро следва пазарните тенденции и не е проблем на този етап. 
     
    Проблемът е, че това вдигане на минималната заплата става административно - а това пречи, особено в лоши времена за икономиката, когато вдигането на минималната заплата води до загуба на конкурентоспособност и съответно масови уволнения (каквито помним от предишната криза 2009-2013 г.). Същият проблем се очертава и при максималния осигурителен доход, който също беше вдигнат неочаквано и значително, след няколко години на замразяване. 
     
    Решението е в създаване на прозрачен механизъм за определяне на минималната заплата и максималния осигурителен доход, който да е обвързан с реалното състояние на икономиката и пазара на труда. В някои страни вече има такъв механизъм - например в Естония минималната заплата се увеличава с двойния размер на растеж на реалната производителност на труда (или с двойния размер на реалния икономически растеж). Такава формула гарантира, че минималната заплата ще расте, когато икономиката е в добра кондиция, но няма да вреди на конкурентоспособността в лоши времена. В България от години се говори за такъв механизъм, но синдикати и работодатели така и не могат да стигнат до консенсус. Според мен, ако синдикати и работодатели не могат да измислят механизъм, най-добре е да приемем естонския.
     
    Доц. Теодор Дечев
    Ефектът от това хаотично вдигане на минималната работна заплата не може да бъде добър. Единственото, което може да го тушира, е повсеместната липса на всякакви човешки ресурси.
     
    Доц. Теодор Дечев, директор „Индустриални политики“ на АИКБ: 
     
    Ние винаги сме критикували немотивираното и волунтаристично увеличаване на минималната заплата. В дадения случай то, един път, не е мотивирано с никакви сериозни аргументи. Втори път, не може да очакваме никакви добри ефекти от него. Обикновено увеличаването на минималната заплата води до загуба на известен брой работни места сред най-неквалифицираните. Сега вероятно идеолозите на увеличаването на минималната заплата разчитат на това, че има такъв дефицит на кадри, че просто не достигат хората, та може би няма да има чак такъв негативен ефект, както при предишни увеличения. Разбира се, това е направено в съответствие със средносрочната бюджетна прогноза, която, разбира се, не е съгласувана със социалните партньори.
     
    И когато и ние, и синдикатите поставихме въпроса за необходимостта да се съгласува, да се гледа в НСТС, получихме доста неучтив отговор от Министерство на финансите. Но така или иначе ефектът от това хаотично вдигане на минималната работна заплата не може да бъде добър. Единственото, което може да го тушира, е повсеместната липса на всякакви човешки ресурси. То е и неетично, защото се прави буквално в 12 без 5, преди да доживеем до подписването на тристранно споразумение между работодателите, синдикатите и държавата за въвеждане на механизъм за договаряне на минималната заплата. Но отсега наблюдаваме опитите на държавата да ни постави пред свършен факт, т.е. тя да си залага в средносрочната бюджетна прогноза една минимална заплата и после да ни съобщава, че едва ли не трябва да я договорим. Такива неща мисля, че се въртят в главите на много водещи администратори в държавата.
     
    Има движение в две посоки. Едното движение е въобще по създаването на механизъм за договаряне на минималната работна заплата на национално ниво. При всяко положение е по-добре тя да се договаря, отколкото някой да я определя според личното си вдъхновение, седейки зад бюро и гледайки в точка на екрана на компютъра си. Но по принцип ние винаги сме изтъквали, че логичното и нормалното е да се договарят минимални заплати по икономически дейности и на база на тия договорки да кристализира националната минимална заплата. Защото, ако се договаря така по вдъхновение на национално равнище, напълно възможно е да притиснем някои отрасли с относително висока национална минимална заплата. Веднага мога  да назова тия отрасли: частен охранителен сектор, шивашка индустрия, текстилна индустрия, цялата лека промишленост, които са притискани от международната конюнктура – това, че се съревноваваме с държави производители като Бангладеш и Камбоджа, а не със страни от Европейския съюз.
     
    Явор Алексиев, Снимка: Личен архив.
    Най-големият проблем, който е общ и за двете решения, е липсата на прозрачност.
     
    Явор Алексиев, икономически анализатор в Института за пазарна икономика:
     
    Най-големият проблем, който е общ и за двете решения, е липсата на прозрачност и оценка на ефекта от тези промени. Що се касае до минималната работна заплата – това е по-скоро дългосрочна тенденция, за която имахме очаквания, че може би най-накрая ще бъде преустановена с изработване на механизъм за определяне на минималната работна заплата. Всъщност 2018 беше може би най-напредничавата в това отношение, тъй като имаше ясна воля и от страна на Социалното министерство в лицето на министър Бисер Петков, и от страна на работодателите, и от страна на синдикатите, кръгли маси, декларации, че ще се върви наистина към създаване на механизъм за определяне на минималната работна заплата и изкарване на правителството от този договорен процес. Дори се стигна по-далеч – предложи се примерен модел, говореше се за минимална заплата по икономически дейности – все неща, които в един средносрочен план могат да имат отношение и към премахването на минималните осигурителните доходи. Последните са може би една от най-анахроничните системи в българското трудово право и в данъчно-осигурителната ни политика.
     
    По отношение на максималния осигурителен праг видяхме среща между правителството и синдикатите, след която излязоха със становище за покачване на максималния осигурителен праг до 3 хил. лв. Работодателите скочиха, разбира се, срещу това, тъй като не е било консултирано с тях. Изобщо практики, които, за съжаление, описват нивото на индустриални отношения у нас, и практики, които ще трябва да превъзмогнем, ако искаме някой ден да имаме действително работещ механизъм за минимална работна заплата, така че да не се политизират толкова тези въпроси. В момента и минималната работна заплата, а в голяма степен и осигурителната политика, са по-скоро следствие на политическите настроения на властимащите.
     
    Последните 2-3 увеличения на минималната работна заплата бяха понесени сравнително добре от пазара на труда, тъй като той беше в доста ясно изразен възходящ тренд. Вече говорим за експанзия на трудовите пазари, нови рекорди по отношение на заетостта и ниска безработица. Но това, което виждаме през втората половина на 2018 г., е едно забавяне на пазара на труда. При тези условия вдигането отново с 50 лв., без никаква подкрепа от страна на икономическите данни, може да изиграе и лоша шега за някои икономически дейности и някои региони в страната, където минималната заплата е все по-висок процент от средната заплата. 
     
    В един момент може да се окаже, че част от изсветляването на икономиката, което постигнахме през последните години, ще бъде поставено под натиск заради това административно увеличение на минималната работна заплата. По отношение на ефекти за максималните осигурителни доходи не мисля, че ще има кой знае какви макроикономически ефекти от това решение. Може би най-активният икономически сектор в България – ИТ секторът, всъщност ще бъде най-силно засегнат, тъй като един от основните ангажименти на правителството (да не увеличават данъчно-осигурителната тежест) не бе изпълнен. ИТ фирмите ще бъдат поставени в по-неконкурентна позиция. Всеки процент е важен, защото вече не само България предлага атрактивни условия за аутсорсинг.
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 дни
    Световният ден на водата е
    Вижте любопитна статистика за водите в България
    преди 2 дни
    Великобритания ще изгуби 1 трилион паунда финансови активи
    Бизнесът изнася голяма част от средствата си на континента
    преди 2 дни
    Българските домакинства ще загубят най-малко от Брекзит
    Напускането на Великобритания ще навреди най-много на големите икономики
    преди 2 дни
    Брекзит: ЕС се съгласи на отсрочка до 22 май
    Това ще е възможно единствено, ако парламентът на Великобритания одобри предложеното споразумение за напускане на ЕС