неделя, 19 май 2019  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2645 прочитания

    Как Общият регламент за защита на данните се прилага спрямо медиите?

    За най-често използваните основания за обработване и най-разпространените митове вижте какво споделиха от адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“
    29 ноември 2018, 15:42 a+ a- a

    На какви основания обработват данни журналистите, длъжни ли са да разкриват своите източници и да „забравят" всеки, който поиска? Това бяха част от въпросите, които адвокати от адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“ разискаха по време на семинар на тема „Общ регламент за защита на личните данни (GDPR) в медийния бизнес. Право на информация, етика и регулации“, провел се на 20 ноември 2018 в гр. София.

    Старт на семинара се даде с пояснения относно някои основни понятия като „лични данни“ и „обработване“. „Тук същественото е, че винаги когато аз и колегите ми говорим, говорим за права на физически лица, т.е. юридическо лице, фирмата няма лични данни. Винаги личните данни се свързват с конкретно физическо лице и индивид. Такива са имена, адрес, онлайн индетификатори, информация за местоположението и др.“, поясни адв. Станислав Николов. По негови думи дефиницията е изключително широка. „Ние с колегите се шегуваме, че успешно можем да вземем който и да е глагол. Да го сложим пред словосъчетанието „лични данни“ и резултатът е обработване“, сподели експертът в областта на защитата на личните данни.

    Какво са лични данни и кога един администратор ги обработва? Длъжни ли са медиите да разкриват своя източник според GDPR? Вижте какво споделиха адвокатите от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“.

    Коментирано бе и упражняването на права от страна на субекта на данните. Един от конкретните казуси, разгледани по време на събитието, беше опитът на румънския надзорен орган да използва регламента за личните данни за репресия на разследващите журналисти от изданието RISE Project, срещу който последва остра реакция от говорителя на Европейската комисия.

    Особено внимание бе обърнато на основанията за обработване на лични данни от страна на журналистите. „Много често в общественото пространство се смята, че единственото основание, на което може законосъобразно да ползваме лични данни е съгласието. А съгласието всъщност е едно от общо 6 основания - всичките еднакво годни, еднакво силни - които ни позволяват законосъобразно да обработваме лични данни“, подчерта адв. Николов.

    В рамките на презентацията експертите се спряха конкретно на две основания – обработване на лични данни в изпълнение на задача от обществен интерес и обработване на лични данни за целите на легитимните интереси или законните интереси на администратора.

    „Законен интерес ще рече, най-общо, обработване на лични данни за постигане на законна цел. Кой интерес е законен? Конкретен администратор може да има купища интереси; може да има интерес да продаде лични данни, за да изкара някаква печалба. Очевидно това не е легитимен и законен интерес“, сподели адв. Николов. „Най-общо казано, за да бъде нашият интерес законен или легитимен, той трябва да преследва законна или легитимна цел. Например поставянето на една видеокамера с цел осигуряване сигурност в помещението на администратора или офиса на администратора. Очевидно тук имаме легитимна цел – искаме да осигурим сигурност“, поясни той, давайки още пример и с предоставянето на лични данни на адвокат с цел събиране на вземане. По думите му Работната група по чл. 29 - доскоро действащ консултативен орган на европейско ниво, в своите насоки нееднократно е посочвала, че легитимният интерес е винаги налице, когато медиите изпълняват своята функция да разпространяват обществено значима информация.

    Кои са най-често използваните основания за обработване на лични данни и защо е заблуда, че непременно е необходимо съгласие? Вижте какво споделиха адвокатите от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“.

    „Това не е бланкетно разрешение да прави всичко, което даден журналист поиска. Отново има конкретни ограничения. Та за да можем да приложим успешно и да обосновем наличието на законен или легитимен интерес, както казах, трябва да са налице три фактора: легитимна цел – обезателно осведомяването на обществото е такава легитимна цел; вторият фактор, който трябва да вземем под внимание е нужно ли е това обработване на лични данни, за да постигнем целта, и третото нещо е винаги балансът между интересите на конкретния индивид спрямо интереса на медията, т.е. да се прецени, кое натежава, има превес“, подчерта адв. Николов.

    По негови думи основанието обществен интерес е съществувало и досега. Съдът на ЕС в свое решение отпреди 10 години е постановил, че обществен интерес винаги съществува тогава, когато обществото има нужда да бъде информирано. Т.е. винаги в тия случаи е налице обществен интерес. „И ключовото тук е кое се счита за журналистическа дейност. В това решение отпреди 10 години Европейският съд казва, че под журналистическа дейност се разбират възможно най-широк набор от дейности. Дават се конкетни примери като например блогър, който списва блог без някаква стройна организация, без служители – това също е журналистическа дейност“, разказа. 

    За някои от най-разпространените митове, свързани с прилагането на GDPR и медиите, вижте какво споделиха адвокатите от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“.

    По време на семинара бе обърнато внимание и на някои от най-разпространените митове, свързани с прилагането на GDPR. Един от тях е, че Регламентът не се прилага за медиите. Това категорично не е вярно, подчертаха от Адвокатското дружество. Регламентът се прилага спрямо абсолютно всички, които обработват лични данни. Медиите са задължени лица по Регламента, но при тях има редица специфики и дерогации от общите правила, поясни адв. Станислав Николов. 

    Друг мит е, че данни, които са достъпни от интернет, не са лични данни. Това че данните са качени в интернет не ги прави по-малко „лични“, коментира адв. Николов. По думите на адвоката друго широко разпространено и невярно схващане е, че GDPR въвежда конкретни срокове за съхранение на данни, след изтичането на които данните трябва да бъдат изтрити. „GDPR посочва само критериите за определяне на сроковете за съхранение. Най-общо казано обработваме лични данни дотолкова и за такъв период от време, за колкото ни е нужно да си постигнем целта, за която ги обработваме“, обобщи адв. Николов. Коментиран бе и въпросът за упражняване на правото да бъдеш забравен в контекста на участието в журналистически материал. „Правото да бъдеш забравен не е абсолютно“, подчерта адв. Николов и припомни делото Google vs. Spain. При този казус мъж поиска статия, коментираща неговия личен фалит отпреди години, да бъда свалена от съответната медия и да не бъде показвана при търсене в Google. Съдът на ЕС уважи искането по отношение на търсачката, но не и по отношение на медията. „Последният мит е, че откакто влезе в сила Регламентът през май месец, вече трябва публично в публикации да се посочват само инициали на субекта на лични данни. Това изцяло не е вярно“, заяви адв. Николов.

    В темата за свобода на словото се коментираха и казусите, свързани с публична клевета или обида, като те бяха разграничени от правно допустимите оценъчни изказвания.

    За връзката между някои основни права на гражданите, GDPR и работата на медиите, вижте какво споделиха адвокатите от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“.

    Основните права, които пряко касаят журналистическата дейност, са уредени в Конституцията и редица други актове, стана ясно по време на семинара. „На първо място е така широко известната свобода на словото“, коментира адв. Христо Копаранов. „Всъщност това е право на изразяване на мнение и разпространяването му чрез слово. Уредено е в чл. 39 от Конституцията, както и в Хартата на основните права на Европейския съюз“, поясни адвокатът. „Следващото основно право е правото да се търси, получава и разпространява информация, като се счита, че то е предпоставка за изразяване на мнение. За да има човек информирано мнение, той има възможност да търси и получава информация. Това право, освен че е в основата на журналистическата дейност, е предвидено и спрямо държавните органи. В този смисъл то е доразвито в Закона за достъп до обществена информация и всеки има право да получава от държавата информация, която е важна за него. Това право е ограничено. Не може да бъде използвано срещу правата и доброто име на другиго, срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала“, разказа той.

    По думите му съществуват основни права, които могат да ограничат свободата на словото. „На първо място е правото на лична неприкосновеност. „Всъщност личната неприкосновеност, както е уредена в чл. 30 от Конституцията, гарантира, че едно лице не може да бъде задържано неправомерно, а в чл. 32 се посочва, че личният живот на гражданите е неприкосновен и всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния живот, както и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Когато говорим за неприкосновеност на личния живот, всъщност говорим на практика за две групи права. Едната е именно неприкосновеността на личния живот, която е развита в разпоредбата, че никой не може да бъде следен, записван, филмиран, фотографиран без неговото знание или въпреки изричното му несъгласие освен в предвидени от закона случаи. Именно това право е подробно развито в уредбата на личните данни. Всъщност GDPR отговаря точно на този въпрос - кои са условията, при които може да бъде извършвана такава дейност“, поясни адв. Копаранов.

    Той обърна внимание още, че честта и доброто име е оценката, която обществото дава на едно лице, докато достойнството е неговата собствена оценка като обществена личност. „Има определени норми в законодателството – в наказателното право, както и в отговорността за вреди по гражданскоправен ред, които доразвиват това право“, коментира адв. Копаранов. Адвокатът посочи, че не може журналист да влезе в нечие жилище под претекст, че прави журналистическо разследване.

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 дни
    Германският външен министър пристига на посещение у нас в неделя
    Хайко Маас ще направи първа копка на новата сграда на немското посолство
    преди 2 дни
    Индустрията на изнесените услуги е създала над 100 000 добре платени работни места в България
    Важен е преходът от индустрии, зависещи от хората към индустрии, зависещи от знанието
    преди 2 дни
    Великобритания подготвя закон за Брекзит
    Вижте какво ще се случи, ако той бъде отхвърлен
    преди 2 дни
    GDPR и услугите на информационното общество
    Вижте кога се ползва сключването на договор като основание за обработване на данни