вторник, 23 юли 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    19531 прочитания

    Наредба №18 ще засегне всеки един бизнес, приемащ плащания в брой или с карта

    За нововъведенията, сроковете и рисковете, свързани с нормативния акт, вижте какво сподели Ясен Танев, учредител на Асоциацията на производителите на бизнес софтуер
    31 януари 2019, 08:50 a+ a- a

    В края на септември 2018 Министерство на финансите обнародва промените в Наредба №18 от 13.12.2006. Нормативният акт регламентира регистрирането и отчитането чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти и изискванията към софтуера за управлението им. След промените в обхвата на Наредбата попадат и лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. На практика тя касае всеки един бизнес, който приема плащане в брой, с карта или чрез ваучери.

    Свързахме се с Ясен Танев, съучредител на Асоциацията на производителите на бизнес софтуер, за да разберем повече за предизвикателствата, които тази Наредба поставя пред бизнеса в България. За нововъведенията, сроковете и рисковете, свързани с нормативния акт, вижте какво сподели той пред екипа на Economy.bg:

    Какво наложи измененията в тази Наредба?
    Държавите в Европа и България в частност се стремят да изсветлят сивата икономика. Един от начините е чрез контрол върху плащанията, но този модел е вече остарял. Съвременните технологии позволяват да се упражни контрол върху продажбите, което се оказва по-ефективен подход. България реши, че ще разшири контрола не само върху плащанията чрез фискални устройства, но и като въведе контрол върху процеса по управление на продажбите. Това е хибриден вариант между модерните електронни централноевропейски системи и класическите балкански модели. За щастие, е по-съвременно и по-модерно от репресивните модели в някои държави на изток и югоизток от нас.

    Тази Наредба бизнеси от кои сектори засяга?
    Не е валидна само за компаниите, които приемат единствено плащания по банка или използват електронни платежни документи по Закона за електронните плащания. Така че няма някой, който да не е засегнат от Наредбата. И заради това възникна големият проблем. Как може, когато изпаднеш в безкрайна детйлизация и опит да опишеш какво представлява процесът на продажба, ти да успееш да регулираш целия този разнообразен търговски свят, който се променя ежедневно? Как, когато изхождаш от казусите на малкия магазин или средната кръчма или нощен клуб, би могъл да обхванеш разносна търговия, хотелиерство или производства?

    Какви нови изисквания се въвеждат с промените в Наредба № 18? Вижте какво сподели Ясен Танев, учредител на Асоциацията на производителите на бизнес софтуер пред Economy.bg.           

    Кои са основните нововъведения в Наредбата?
    Държавата въведе двоен контрол върху управлението на продажбите чрез генериране на уникален номер на продажбата. Kогато приключите плащането по нея, трябва фискално устройство да регистрира плащането и да отбележи по кой уникален номер е направено или да сторнира. Ако Наредбата спираше дотук, всички щяхме да я аплодираме, защото следващата стъпка щяха да бъдат виртуалните фискални касови апарати, виртуалните фискални памети и щяхме отново да бъдем най-модерната фискална държава. 

    Кои от промените в Наредбата оценявате положително?
    От положителните са QR кодът за обществен контрол, въвеждането на уникален номер на продажбата, с който НАП проследява продажбите, и изпращане на данните за уникалните номера и плащанията в близко до реалното време към собствените сървъри, когато е възможно в рамките на 24 часа. Това е нещо, което хората забелязват, че е ново. 

    Кои от нововъведенията отчитате като по-скоро негативи на Наредбата?
    Това, което не се забелязва е свръхрегулацията е, че софтуерните системи и ползвателите на софтуерни системи трябва да изпълнят сериозен набор от действия и да предоставят твърде много информация – не само данните за продажба, но и за всички свързани с тях системи и данни, които могат да бъдат отнесени към данните за продажба – това са доставки, цени, доставчици, данни за документи за доставка. Така че наборът от информация, която трябва да предоставим е голям. Освен това, ако имате софтуер на английски, той няма да може да бъде използван, защото софтуерът трябва да бъде задължително на български, което според нас е форма на дискриминация за европейския бизнес. И немският или италианският пак не може да ни свърши работа.

    Предвижда се НАП да има достъп до одиторски профил. Можете ли да ни разкажете повече за това нововъведение? Създават ли се рискове за сигурността?
    Одиторският профил е този достъп до данни, които НАП изисква, като идеята е, че производителят трябва да предостави софтуер с отворен код, с който НАП да достъпва данните, които ги касаят. Голямото притеснение е, че този одиторски профил няма контрол. Който носи приложението, може да издърпа данните. Всеки НАП служител може да го направи и ние няма да знаем на коя дата кой човек какво е издърпал. Което е огромно притеснение. Така че одиторският профил е незащитен достъп до данните на бизнеса.

    Проблем ли е, че тези данни може да включват и лични данни на потребители?
    Това не е проблем от гледна точка на GDPR, защото при наличие на законова рамка, в която данните се изискват, вие сте длъжни да ги предоставите. Но има чувствителни бизнес данни, защото се знаят цените на доставка, знае се кой Ви ги доставя, колко време Ви ги доставя, какви са Ви печалбите и тази информация се търгува в момента много добре на вторичния пазар особено в ресторантьорския бизнес.

    Как Наредбата засяга дейността на електронните магазини? Вижте какво сподели Ясен Танев, учредител на Асоциацията на производителите на бизнес софтуер пред Economy.bg. 

    Как Наредбата засяга електронните магазини?
    Електронните магазини са тотално объркани. Според Наредбата касови бележки трябва да се издават в търговския обект. Обаче търговски обект е дефиниран като физическо място, което е офис обект или сграда, в която се извършва търговска дейност. Електронните магазини по презумпция не са търговски обекти, защото не са физически. И тук идва интересната част. Ако направите грешката да имате физическа локация, в която човек преглежда документ или приема плащане или издава фискален бон в момента на пакетиране на стоката, за да може да я изпрати по куриер и да не използва наложен платеж през куриера, то имаме търговски обект. Щом имаме търговски обект, това означава, че имаме дейност, свързана с продажбите. Щом имаме дейност, свързана с продажбите, това означава, че ние имаме система за управление на продажбите при търговска дейност. И ако само системата в склада Ви, където пакетирате е СУПТО, то тогава електронният магазин свързана система ли е с него? Имайки предвид, че сте свързани през Фейсбук и Гугъл, през които получавате поръчки или чат ботове...

    По време на общественото обсъждане НАП отбеляза, че режимът за електронните магазини не се утежнява, защото те трябва само еднократно да се регистрират...
    Електронните магазини трябва да се регистрират – това е част от изискванията на Наредбата, но също има едни текстове, които бяха добавени впоследствие и те казват, че електронните магазини могат да изпратят касовата бележка по електронен път. И тук идват много въпроси. Ако имате търговски обект, тази бележка би трябвало да бъде издадена от касов апарат. Ако нямате търговски обект, от какво ще бъде издадена? Означава ли, че трябва да имаме едни Дата центрове, в които трябва да държим стари и класически касови апарати, които да издават хартиени касови бележки и електронните магазини да ги издадат? Как ще решим въпроса с натоварванията покрай черни петъци или разпродажби, в които имаме хиляди продажби на секунда в пиковите часове? Може би ще ги наредят на опашка и в следващите 3 дена ще ги фискализират...

    И все пак НАП как отговаря на всичките тези въпроси?
    Тъжното е, че последните 3 месеца нямаме отговори. Има тишина. Нещата могат да бъдат решени по-лесно, кaто се каже: всяка една операция по продажба и плащането към нея в електронен вид да се подаде към сървъра на НАП, дотук няма нищо ново. И отговорът да бъде електронно подписан от Агенцията. Което означава, че в реално време в момента, в който направите продажба и плащане и подпишете тази транзакция и я изпратите на Aгенцията и те ви я върнат, сделката, електронният контракт е завършен и всичко се намира в НАП и то веднага. Хърватите са го направили. На словенците им се е получило също. В Словакия също се получават тези неща добре. 

    Очаквате ли вследствие разпоредбите на Наредбата на практика да се стигне до куриозни случаи за бизнеса?
    Да. Ако сте имали кръчма на морето и сте укривали оборот, тази Наредба няма да Ви спре да продължите порочната практика. Но ако имате заведение в центъра на София, Ваш конкурент може да Ви съсипе само за ден. Достатъчно е да Ви изпрати сервитьор, който да не издаде фискален бон. Същото може да се случи и ако сте транспортна компания, която е наела нов шофьор на изпитателен срок. Достатъчно е той да не издаде билет на един пътник, за да попадне вашият автобус в ръцете на НАП за 6 месеца. Ами, ако сте туристическа агенция и ползвате специализиран лицензиран софтуер за покупка на самолетни билети? Реално няма как да го предоставите на български език. Ами ако работите със стара система под DOS? Няма да можете да отговорите на изискванията на Наредбата.

    Смятате ли, че трябва да има промяна в санкциите, които се предвиждат?
    Да, трябва да има баланс. Защото държавата, Министерство на финансите и НАП се нуждаят от подкрепа, за да могат да изпълнят намеренията си. Тази подкрепа може да дойде по няколко линии. Първата самите те я създадоха, за което казвам още веднъж браво.

    В момента какви срокове са зададени в Наредбата и реалистично ли е според Вас да се очаква бизнесът да се справи в тази времева рамка?
    Сроковете започват да текат от 1 април 2019. Това е за регистрираните фирми по ДДС има още няколко етапа за нерегистрираните и за големите търговци, които използват интегрирани системи. Но ако кажем „Променете сроковете“ – това звучи леко и аз не бих му обърнал внимание. Ние казваме: за да бъде успешно изпълнена Наредбата, трябва да седнем отново и да идентифицираме това, което е важно: уникални номера на продажба, баркодове, фискализация и контрол до значимите данни за продажба. Да поправим текстовете в Наредбата. Ние не виждаме как това може да бъде свършено за по-малко от 3 месеца. Което означава, че за нас реалният срок за една добра наредба е 1 януари 2020.

    Ще може ли предлагането на касови апарати, отговарящи на Наредбата, да задоволи нуждите на пазара?

    Очаква ли се недостиг на фискални устройства? Вижте какво сподели Ясен Танев, учредител на Асоциацията на производителите на бизнес софтуер пред Economy.bg.

    Преди имахте над 100 модела. Сега имате 25. Имахте над 15 производителя, сега имате само 6. Пазарът не е конкурентен. Интересно е накъде ще тръгнат цените. Лично ние ги наблюдаваме, но и забелязваме как има объркване и при част от производителите на фискални устройства. Системите се държат различно и интерпретации дали са спазили Наредбата или не текат в момента. Ние съвсем скоро ще подадем информация към Български институт по Метрология за пропуски, които сме открили и смятаме, че част от касовите апарати ще се върнат отново за преизпитване и преработка. Има и един много интересен въпрос, който според нас е проява на нелоялна конкуренция. В касовите апарати има един втори канал, който не тече между касите и НАП, а тече между касата и производителя на фискални устройства. И това, което се случва е, че част от производителите казват, че обновяват софтуера на касовите си апарати през интернет. По Наредба не може. Част от производителите ползват този канал, за да си предават данни. Това е неравнопоставеност. Защото, ако вие сте производител на касови апарати и на софтуер, то вие имате предимство и то през среда, която монополно контролирате. Така че покрай касовите апарати се очаква да има много интересни въпроси – дали те са легални и дали не нарушават равнопоставеността на бизнес единиците с използването на този втори канал и той легален ли е или не.

    Усеща ли се на пазара недостиг на касови апарати към момента? Ще може ли пазарът да отговори на едновременните заявки от толкова много търговци за нови устройства според Вас?
    В момента се записвате. Не знам дали си спомняте времената, в които се записвахте за хляб и за бензин...в момента се записваме за касови апарати. Ако трябва да вземете няколко бройки, бихте могли да ги получите, но ако аз искам да получа 150 бройки днес, вероятно ще е трудно да ми ги доставят в рамките на следващите 10 дена. Според нас капацитетът на пазара ще се изчерпа и ще се чака над 15 дена за устройства. След това сервизът трябва да фискализира устройствата.

    Към момента фирма, която иска да си закупи касов апарат, който да отговаря на Наредбата, измежду колко производителя може да си избере?
    Измежду 6. Смятаме, че всички закъсняват, защото първите касови апарати бяха регистрирани на 12 декември и то само няколко от тях. За да почнете да пишете софтуер, е хубаво да имате касовия апарат в ръцете си. Ние ги получихме в края на декември. Който познава добре фискалните устройства, би могъл да ги интегрира за около месец. Но това не е конкурентна среда, защото има компании, които използват стари технологии. Лесно е да кажем: всеки, който ползва стара технология, е крайно време да напусне пазара. Но това не е честно, защото тези хора са работили десетина години и са създавали работни места и продукти. И ние, софтуерният бранш смятаме, че е хубаво да работим в конкурентна среда, а не в такава, която се определя от конюнктурата.

    Колко сервизни организации има в България?
    3 хил. сервизни организации. При 300 хил. устройства, ако приемем, че половината от тях ще преминат през тази вълна, това прави по 50 устройства на сервиз. Самото фискализиране на устройство отнема приблизително около час.

    Колко време е необходимо на един бизнес, за да интегрира новите фискални устройства? Вижте какво сподели Ясен Танев, учредител на Асоциацията на производителите на бизнес софтуер пред Economy.bg.

    Какъв е процесът и приблизително колко време е необходимо на един бизнес, за да интегрира новите фискални устройства?
    Какво трябва да направи един собственик, ако приеме, че има софтуерна система, която трябва да се превърне в СУПТО? Най-лесният вариант е, ако е малък, да си изхвърли компютъра, да си купи каса и да пише на ръка. Затова му трябват 2 дена да вземе решението, един ден да вземе касата и един ден да я фискализира. Така че за 4 дена най-малкият вариант е готов. Ако имате желание все пак да останете модерен и да запазите стария си касов апарат, това означава, че вие трябва да преработите стария си касов апарат към нов, което ще ви отнеме към 3 дена. За да извършите този процес по преработка, ще платите сумите към сервизните организации, към софтуерната компания, ще извършите ъпдейт, ще обучите хора, така че там сте готови за около 10 дни и разходите са от порядъка на 700-800 лв. Какво става обаче, ако имате интегрирана система, която има и склад, и система за продажби? И ако се окаже, че имате повече от едно работно място? Това означава, че за всеки един от касовите апарати би трябвало да планирате тези 2 до 3 дена. Понеже не искате да ги купите всичките наново, трябва да ги завъртите и означава, че ще ви трябват при 20 търговски обекта не по-малко от 15 дена да им подмените само касовите апарати. Сметнете още толкова дни, за да инсталирате и обучите софтуера си, защото софтуерната ви компания има ограничен брой специалисти. Така че за около месец вие бихте могли да подмените малък търговски обект. Но ако имате бизнес, който е среден или голям, 3 месеца няма да ви стигнат, защото вие трябва да направите анализите, трябва да поръчате устройства, трябва да ги подмените, трябва да предвидите средства, които ще бъдат от порядъка на 700-800 лв. минимум до 1000-1500 лв. на работно място. И когато имате 150 търговски обекта, сумата нараства, защото имате и персонал, който е може би около 400 души, който също трябва да бъде обучен. Така че времето за подмяна на касовите апарати и сроковете за изпълнение на Наредбата само от търговеца е между 2 дни и 6 месеца.

    Какво предстои оттук насетне?
    Ще поканим НАП на кръгла маса, надяваме се да дойдат. Със сигурност бизнесът ще седне, за да каже кои бизнес процеси са объркани от Наредбата. Нашата идея е да дефинираме бизнес процесите, да покажем какви стъпки смятаме, че бизнесите трябва да предприемат и да помолим експерти да направят функционален анализ и да видим колко време е необходимо за изпълнение на отделните задачи. Така че, ако имаме експерти от Агенцията, които биха могли да ни помогнат да решим казусите, пред които стоим, би било чудесно. 

    Кои са въпросите, които е най-належащо да бъдат разяснени от НАП спроед Вас? Кои са моментите в Наредбата, които предизвикват най-голямо объркване в бизнеса?
    Ние сме изпратили 45 страници въпроси, в които сме споменали члена, текста и какво е объркващото.  Ако трябва да посоча само няколко, бих се спрял на това, че софтуерът трябва да бъде само на български език и че достъпът трябва да бъде до всички свързани данни с данните за продажба, а не само данните за продажба. Плюс, че регистрацията се оказва, че се превръща в сертификация. Когато декларираш софтуера, вместо с това да приключи процесът по регистрация, насреща започва процес по проверка. Дайте шанс на бизнеса да изсветлее, като намерите баланса между регулацията и възможността да се развиваме технологично. И според нас тази граница е запазване на уникалните номера на продажба, контрола върху тях, фискализация на плащанията и справките, които НАП иска за данни за продажба, може би данните за операторите. Но ако има нужда НАП от останалите данни в свързаните системи, нека се възползва от ДОПК. Там никой не може да им откаже.

     

    Свързани новини
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 15 часа
    Комисията за защита на личните данни започна проверка в НАП
    Комисията трябва да излезе със становище до 16 август
    преди 17 часа
    „Агрополихим” ще инвестира 26 млн. лв. в завод край Девня
    Ще бъдат разкрити нови 12 работни места
    преди 18 часа
    Какви са правата ни, когато сме на път в ЕС?
    Какво трябва да знаем при отменени или закъснели полети, влакове и автобуси?
    преди 19 часа
    Фирма от Русе въведе 4-дневна работна седмица
    Все повече компании по света изпробват тази практика