Можем ли да бъдем тествани за алкохол на работното си място?

Народното събрание прие Годишния отчет на Комисията за защита на личните данни за 2018 г. В доклада са обобщени становища на надзорния орган, свързани с обработване на лични данни. Два от ключовите въпроси, посочени в отчета, са: могат ли да бъдат извършвани тестове за алкохол и други упойващи вещества на служители и задължително ли е вписването на диагноза в болничните листове. 

КЗЛД изразява разбирането, че доколкото употребата на алкохол и упойващи вещества оказва влияние върху функционалността на човешкия организъм, то резултатите от тези тестове могат да бъдат квалифицирани като „данни за здравословното състояние“ (арг. чл. 4, т. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679), респективно специални („чувствителни“) категории лични данни по смисъла на чл. 9, пар. 1 от Регламента. 

Резултатите от проведените тестове могат да бъдат обработвани на основание чл. 9, пар. 2, б. „б“ във връзка с разпоредбите от Кодекса на труда, касаещи задължението на работника/служителя да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи, и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество. На това задължение при обосновано съмнение кореспондира правото на работодателя да събере доказателства за евентуално неправомерно поведение от страна на работника/служителя с оглед предприемане на стъпки по реализиране на неговата дисциплинарна отговорност. 

Работодателят следва да спази задължението за информиране на служителите за предвиденото обработване по реда на чл. 12 и 13 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да предприеме подходящи технически и организационни мерки с оглед високата чувствителност на данните от тестовете за алкохол и други упойващи вещества. 

Резултатите от проведените тестове следва да се обработват при спазване на принципа за „ограничение на съхранението”, а именно да се съхраняват за период, не по-дълъг от необходимото за постигане на целите, за които се обработват данните (арг. чл. 5, пар. 1, б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679). В конкретния случай приложение могат да намерят заложените в Кодекса на труда преклузивни и давностни срокове за защита на права и интереси по съдебен ред. 

В допълнение резултатите от тестовете трябва да се протоколират надлежно, посочвайки правното основание за извършването им, обясненията на служителя, причините, както и информация за свидетелите, в случай че протоколът се подписва от тях. 

През 2018 г. в КЗЛД е депозирано искане от омбудсмана на Република България за становище по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с удостоверяването на временна неработоспособност пред работодател. То е по повод постъпилата до омбудсмана жалба във връзка със съществуващия ред за удостоверяване на временна неработоспособност пред работодател. Според гражданина, изпратил жалбата, посочването на конкретното заболяване в болничния лист противоречи на защитата на информацията относно здравословното състояние на гражданите по Закона за здравето (ЗЗдр), както и Регламент (ЕС) 2016/679. 

Разсъжденията на КЗЛД са в посока, че ЗЗдр е нормативният акт, уреждащ обществените отношения, свързани с опазването на здравето на гражданите. Издаването на болничен лист е част от медицинската експертиза на работоспособността. Тя включва експертиза на временната неработоспособност и експертиза на трайно намалената работоспособност. 

От друга страна, Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) определя критериите, принципите и реда за извършването на медицинска експертиза. Тя включва и експертиза на временната неработоспособност, която се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии, от териториалните експертни лекарски комисии и от Националната лекарска консултативна комисия. 

Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (приета с ПМС №241 от 4.08.2014 г.) определя реда за представяне от органите на медицинската експертиза в НОИ на данните, съдържащи се в издадените болнични листове и в решенията по обжалването им. Данните, които се съдържат в болничните листове, се представят на НОИ от лекарите/лекарите по дентална медицина или лекарските консултативни комисии. Съгласно чл. 13 от Наредбата при издаване на болничен лист за временна неработоспособност данните се въвеждат от горепосочените субекти, преминават през формален и логически контрол и се съхраняват, след което болничният лист се отпечатва, подписва и подпечатва с печата на лечебното заведение и се връчва на лицето. Приложение №3 е образец на болничен лист. Един от задължителните реквизити е диагноза на заболяването. 

КЗЛД е приела, че посочването на конкретното заболяване в болничния лист при удостоверяването на временна неработоспособност пред работодателя не противоречи на нормите на Регламент (ЕС) 2016/679. Налице е нормативно основание за обработване на данните съгласно чл. 6, пар. 1, б. „в“ от Общия регламент относно защитата на данните, респективно условие по чл. 9, пар. 2, б. „б“ от Регламента, във връзка с чл. 13 от Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.