Достатъчно гъвкаво ли е трудовото законодателство у нас?

Най-големите търговски вериги в България, членове на Сдружението за модерна търговия, са и сред най-големите работодатели у нас. За тях работят над 23 хил души сочат данни на неправителствената организация.

„Всички тези хора се осигуряват на пълните си заплати, които са по-високи от средните за сектора. Членовете на Сдружението за модерна търговия инвестират огромни средства и в професионалното развитие и повишаването на квалификацията на своите служители“, коментира Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението пред economy.bg. 

„Развитието на модерната търговия в България има и допълнителен ефект върху пазара на труда. С бизнеса на търговските вериги са свързани и редица обслужващи сектори като охрана, поддръжка и почистване, строителни и ремонтни дейности, логистика и информационни технологии. Това означава, че с откриването на нови магазини се увеличава и необходимостта от назначаване на още хора в компаниите, които осигуряват тези услуги. Тук отново говорим за ефект върху изсветляването на пазара на труда, тъй като големите международни компании имат строги правила за избор на подизпълнители и работят с партньори, които спазват закона“,  посочи още той.

По негови думи Сдружението за модерна търговия участва чрез големите работодателски организации  в изготвянето на проект за промени в трудовото законодателство. „Основният проблем е остарелият Кодекс на труда, който трябва да бъде модернизиран, ако искаме икономиката да върви напред и България да бъде примамлива дестинация за чуждестранни инвеститори. Ние сме идентифицирали редица проблеми и сме представили своите предложения за промени“, обобщи Матеев.

„Проблемът при извънредния труд е, че съгласно чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда, той е забранен. Затова и графиците се изготвят така, че сборът от работните часове на служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, да е равен на нормата за продължителност на работното време. Това ограничава оперативно дейността на работодателите, тъй като някои дейности изискват полагане на извънреден труд от служител или цял екип на компанията. Нашето предложение е да отпадне забраната за полагането и планирането на извънреден труд, или да се увеличи обхватът на предвидените в КТ изключения, или да се запазят ограниченията, като продължителността на извънредния труд не може да надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица или 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни“, коментира изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия. 

„По отношение на сроковете и документите за съхранение в трудовите досиета на служителите проблемът е, че в КТ не е предвидено легално определение на понятието „трудово досие”. Независимо от това, от нормативните актове в областта на трудовото право и от практиката за тяхното прилагане е безспорно, че работодателят следва да разполага с различни документи, които са свързани с трудовото правоотношение на съответния работник или служител и, които документи следва да се съхраняват в личното му трудово досие. В същото време в КТ не са уредени сроковете за съхранение на различните видове документи. Такива срокове са уредени в различни закони в зависимост от вида на документа и информацията, която съдържа. – Закон за счетоводство, КСО и други. Затова ние предлагаме да бъде издадена наредба, която изрично да дава точна и ясна дефиниция на понятието „трудово досие“. В нея да са описани задължителните документи, които всеки работодател трябва да съхранява и задължително да се впише и срока им на съхранение. Това трябва да бъде съобразено и с Регламента за личните данни“, посочи той

По думите му Сдружението предлага и намаляване на минималното задължително съдържание на трудовия договор. „В момента според чл. 66, ал. 1 от КТ той съдържа твърде много задължителни елементи, които могат да се определят като ненужни, защото липсата им лесно би се преодоляла чрез прилагане на съответната законова разпоредба. Например, ако страните не са посочили размер на платения годишен отпуск, ще се приложи минималният размер от 20 работни дни. Практическият проблем тук се свързва с контролните правомощия на Инспекцията по труда, която често се „формализира“ и открива нарушения в действия, които по никакъв начин не застрашават работника или служителя. Типични случаи са акт за липса на ЕГН на управителя на дружеството в текста на трудовия договор, както и наложено административно наказание за непосочването на конкретния магазин, в който служителят ще полага труда си“, коментира Матеев.

„Бих искал да се спра и на проблема с уреждането на отношенията между работодателите и учениците в дуална форма на обучение. Логиката на последните изменения в правната уредба на договора с условие за обучение по време на работа и включването на дуалното обучение и стажуването в него беше да се гарантира интереса на учениците и да не се допуска експлоатация на младежки труд. Затова тези договори са уредени като трудови – така младите хора, които едновременно учат и работят, се ползват и от закрилата на трудовото законодателство. За съжаление, тези принципно похвални цели получиха съмнителна реализация. Например, намаляването на отпуска за подготовка и явяване на изпит от най-малко 12 на най-малко 5 дни трудно може да се приеме за мярка, защитаваща интереса на ученика. Освен това паралелната уредба на Дуалното обучение в Закона за професионалното образование и обучение и КТ е неясна и оставя редица непълноти. Открити остават и въпросите кой има ангажимент да финансира тази система и каква е отговорността при неизпълнение на задълженията по трудовия договор за обучение чрез работа“, добави той.