петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    7654 прочитания

    Очаквам Phos да стане първата българска компания с оценка от 1 млрд. долара

    За потенциала и предизвикателствата пред финтек индустрията у нас – Светослав Димитров, съосновател на Българската финтек асоциация, пред Economy.bg
    17 октомври 2019, 10:45 a+ a- a

    През септември Българска финтек асоциация издаде първия доклад за състоянието на финтек сектора у нас. Стана ясно, че България е лидер в региона на Югоизточна Европа по брой на финтек компании. Те са 65, като около 1/3 от тях развиват своята дейност в сферата на плащанията.

    За да научим повече за развитието, потенциала и предизвикателствата пред финтек сектора у нас, заплаха ли е той за банките и ще умре ли физическото банкиране, разговаряхме със Светослав Димитров, съосновател на Българската финтек асоциация.

    Г-н Димитров, дайте кратко определение за финтек.
    Това е следващо ниво на финансови услуги, свързани с технологичния свят, в който живеем.

    В какви направления и в кои градове работят финтек компаниите у нас?

    Как изглежда финтек секторът у нас? Колко са компаниите, опериращи на този пазар? В какви сегменти основно работят те?
    Тази година поръчахме доклад, който дава отговор на тези въпроси. Нашите очаквания бяха, че играчите във финтек пазара са около 50. Според доклада се оказа, че са малко повече – 65. Най-вероятно има още около 10 компании, които не са обхванати. В основната си част това са стартъпи, т.е. съвсем нови фирми, и затова не са попаднали в радара на изследването. Има и отдавна установени компании – повече от 10 години те работят в сектора. Така че работещите в сектора фирми са около 60-70. По-голямата част от тях започнаха да стават членове на финтек асоциацията в последните две години и половина, откакто ние активно работим. Имаме повече от 30 членове.
    Основните направления, в които те работят, са няколко: в България най-силно развит е т.нар. payment сегмент. Причината е, че в последните 8-10 години големи европейски компании създадоха български клонове, които са вече световни лидери в payment индустрията. Те имат екипи у нас от по няколкостотин и дори от по няколко хиляди души. Тези компании са създали много добра почва и кадри, което в момента е основата на всички стартъпи, развиващи се в тази посока. Има и компании във финтек застрахователната част, както и регтек фирми. Те предлагат технологични решения, които решават регулаторни въпроси, за да могат финтек компаниите да оперират.
    В момента финтек компаниите са концентрирани в София. Има такива във Варна и Пловдив, но те са по-скоро единици.

    Колко са заетите?
    2600.

    Как България стана финтек хъб в Югоизточна Европа?

    Как се развива финтек индустрията у нас в сравнение с останалите страни в региона? Къде сме ние?
    Ние сме на върха, т.е. развиваме се най-добре. Ако говорим за Балканите, със сигурност България е лидерът. И международните издания разпознават страната ни като финтек хъб за Балканите, а дори вече започват да ни посочват като финтек хъб за Югоизточна Европа.

    Каква е причината България да се справя добре в този сектор?
    Причината са хората. От една страна, подготвените кадри, които разбират какво означава финтек, работили са го, работят го и имат знанията да го правят, а от друга страна са предприемачите. Оказва се, че броят на финтек компаниите в България е близо два пъти по-голям отколкото в Румъния.

    Къде сме в сравнение със страните от ЦИЕ?
    В Централна и Източна Европа сме едни от топ дестинациите за финтек инвеститорите.

    "Очаквам Phos да стане първата българска финтех компания, достигнала оценка от 1 млрд. долара".

    Кои са добрите примери у нас? Има ли компании с иновативни решения, които са се утвърдили на световния пазар?
    99,9% от бизнеса на нашите членове е извън България. Причината е, че българският пазар е много малък.
    Веднага мога да ви дам примери за компании, които са стартирали своите продукти в чужбина. Някои от нашите съоснователи са такива. Например Iuvo и Paysera са стартирали продуктите си извън България. Имаме компании като Paynetics, чийто основен бизнес е извън страната. Освен това продуктът Phos, който превръща телефона в ПОС терминал, т.е. приемат се плащания през телефона, Това е световна иновация. Има още две компании, които се опитват да направят нещо подобно и са доста зад Phos. Именно такъв тип компании биха били следващите милиардни компании. Очаквам Phos, ако всичко върви както трябва, да стане първата българска финтех компания, достигнала оценка от 1 млрд. долара. Надявам се това да стане в рамките на 1-2 години.
    Така че имаме с какво да се похвалим. Нашите членове създават продукти на световно ниво и се конкурират с всички световни играчи.
    Все повече чужди компании обявяват, че стъпват у нас. Последната беше от британската финтек компания Tide, която отвори офис в София през септември.

    Какво е бъдещето на финтек сектора у нас?

    Как виждате бъдещето на финтек сектора у нас? Какъв е потенциалът и какви са предизвикателствата?
    Потенциалът е светът. Предизвикателствата са в няколко посоки. Регулаторните винаги са на първо място. Макар че засега регулаторната база у нас е сравнително в преимущество на финтек компаниите. Има известни ненужни ограничения, но рестрикциите не са прекалено крайни. Другият голям проблем е намирането на финансиране. В момента в световен мащаб финтек е голяма област за инвестиции. У нас обаче е доста подценена сфера за инвестиционните фондове. Но знаем, че част от фондовете, които инвестират европейски средства са включили в портфолиото си сектора. Очакваме много по-активно те да започнат да инвестират във финтек. Ако това предизвикателство бъде преодоляно, тогава бъдещето ще бъде розово. Защото с достатъчно подготвени хора, каквито нашите членове имат, с достатъчния капитал и с визията, граници няма.

    Бизнесът у нас по принцип се оплаква от недостиг на кадри, а също и от липса на достатъчно подготвени специалисти. Как така за иновативен сектор като финтек се намират квалифицирани професионалисти?
    Това са два сектора, които в България са добре развити – финансовите услуги и технологиите, затова кадри все още има. И кадрите, които са на пазара, са наистина добре подготвени. Не мога да кажа, че кадри се намират лесно, но тези, които са налични, са много качествени специалисти на световно ниво. И ние се оплакваме от липсата на достатъчно кадри, но това е, защото имаме два пъти повече компании, отколкото имат нашите съседи.

    Ще заменят ли финтек компаниите банките?

    Представляват ли финтек компаниите заплаха за банките?
    В началото банките много се страхуваха. Сред членовете ни в асоциацията имаме банки. Виждаме такива, които предлагат финтек решения. Това донякъде отговоря на въпроса. Сега повечето банки търсят финтек решения, за да могат да предлагат по-разнообразни и качествени услуги на своите потребители.

    Как банките отговарят на предизвикателства, които финтек компаниите им отправят: сътрудничат си с тях, инвестират в тях, придобиват ги, конкурират се с тях или като разработват собствени модели?
    Всяка банка сама избира политиката си. Но в България и четирите модела съществуват. Например Райфайзен Банк създаде специална лаборатория - Elevator Lab, като отвори част от софтуерната си инфраструктура за финтек компании, така че те да могат да влязат, тестват и да се развият на тази основа. Други банки директно купуват технологични решения. Преди дни стана ясно, че Българо-американска кредитна банка е придобила напълно технологичното решение, което притежаваше в партньорство с Vivacom. ОББ разработи свое технологично решение. Банките не могат и не са против технологичните решения. Напротив, опитват се да си сътрудничат.

    Имаше опасения, че Facebook, Google, Amazon и Apple могат да изместят банките през следващите години. Колко възможен е този сценарий?
    Опасения винаги има. Тези агрегатори на потребители със сигурност ще отнемат пазарен дял от банките. Дали ще ги изместят, по-скоро – не. Могат ли банките да са по-гъвкави, отколкото са сега, т.е. да предоставят първи услуги, от които имат нужда потребителите, със сигурност могат. Дали го правят, или не е техен избор. Ще изчезнат ли банките? Няма да изчезнат. Те имат своето място. Те са много по-различни като структури и предоставяне на услуги от всички финтек компании. Те няма да изчезнат, а ще се модифицират, за да отговорят на нуждите на модерния човек.

    Има прогнози, че физическото банкиране ще умре.
    Все повече технологични решения заменят базовото физическо банкиране. Това е факт. Но персоналното банкиране, т.е. да имаш личен банкер, който ти предлага услуги специфично за твоите нужди, това няма да изчезне.

    Но това не е масовият случай.
    Затова казвам, че масовият продукт най-вероятно ще бъде заменен от т.нар. ботове.

    Шефът на ING неотдавна изрази опасения за риска от концентрация на власт, ако големите технологични компании получат достъп до платежните данни на потребителите. Предвид факта, че банките все повече разчитат на технологичните компании в опитите им да автоматизират голяма част от операциите си, колко сериозна е тази опасност?
    Всеки може да има притеснения. Но в момента говорим за регулирана среда, свързана с база данни, а услугите на база лични данни в Европа са силно регулирани. Ако става дума за данни, свързани със самите транзакции и финансови операции, те са двойно регулирани. От една страна, са личните данни, а от друга, регулациите, свързани с финансовите услуги.

    Готови ла са потребителите за трансформацията?

    Готови ла са потребителите за трансформацията?
    Ако погледнем Япония, Южна Корея, Китай, там почти всичко се случва онлайн. В Европа също е на региони. Има страни като България, които са технологично иновативни, особено по-младите, т.е. хората под 50 години. Но има страни в Европа, където само младите са технологично активни, а останалите не искат да рискуват.

    Какви са предимствата и рисковете за потребителите от отвореното банкиране?
    Ползите са бързина, малко по-разнообразни услуги, лесен достъп. Рисковете са като за всеки стандартен онлайн продукт – евентуално проникване и загуба на някакви данни. Но строго регулираната дейност на финтек защитава двойно, та дори тройно.
    Обичам да давам пример със себе си. Използвам едно приложение, което в същността си е онлайн банка. Казва се Phyre. Това е българско приложение. Плащам само през телефона. Направих си експеримент – 10 дни обикалях само със смартфон, за да видя ще имам ли проблем, т.е. дали някъде няма да ми приемат плащането и какви евентуално рискове има за мен? Осъзнах, че чрез него имам собствената защита на приложението, след това имам защитата, дадена от картовите оператори, след това имам защитата на банката и чак накрая, на четвърто ниво е банковата ми сметка. С други думи, за да достигне някой до банковата ми сметка, трябва да пробие 4 или 5 нива на защита. Няма нищо, което да е 100% сигурно в света, но защитата се увеличава. И за тези 10 дни не извадих нито една стотинка. Плащах навсякъде с телефона, дори когато си купувах плодове и зеленчуци.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 минути
    Проучване: 1/3 от финансовите директори в ЦИЕ тестват решения с GenAI
    Намирането на служители с правилните компетентности е най-голямото предизвикателство при въвеждането на AI, показва анкета на Deloitte
    преди 21 минути
    UBS продава активи на Credit Suisse на стойност $8 млрд.
    Сделката с Apollo е стартирала преди поглъщането на Credit Suisse от UBS
    преди 2 часа
    Очаква се пазарът на смартфони да се възстанови през 2024 г.
    Най-голям ръст се очаква в премиум сегмента, показват данни на Counterpoint Research
    преди 4 часа
    38 млрд. долара достигат загубите от финансови измами през 2023
    БОРИКА стартира инициатива за превенция на финансови измами
    преди 4 часа
    Започва поетапно изключване на отоплението за град София
    Изключването на топлоподаването стартира на 31 март