Програмистите в България с по-висок стандарт на живот от тези във Великобритания

"Нашата индустрия е настигнала и надминала Запада. Ако допреди 5-6 години софтуерният сектор е бил като бутикова индустрия в България, вече започва да става структуроопределящ". Това заяви Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) при представянето на резултатите от годишния доклад за състоянието на софтуерния сектор в България – Барометър 2019. Анализът, изготвен със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co., се основава на данни от близо 4100 компании и покрива 2017, 2018, както и прогноза за 2019. Данните сочат, че в страната вече работят над 50 представителства на глобални софтуерни компании.

Възнаграждения
Над 3000 лева вече е брутната средна месечна заплата в софтуерния сектор, според прогнозата за 2019 година, като прогнозата е, че възнагражденията ще продължат да растат с около 10%. Това ниво е 3,5 пъти по-високо от средното за страната.

Така стандартът на живот (като се отчита паритета на покупателната способност) на един софтуерен специалист в България е на същото ниво като този на програмист в Германия, и по-добър от този на програмист във Великобритания, отбелязаха от асоциацията. "Икономическите фактори не би трябвало да са тези, които карат ИТ специалистите да отидат да работят в чужбина", подчерта Георги Захариев, член на Управителния съвет на БАСКОМ.

Според авторите на проучването тенденцията е по-скоро обратната - много българи се завръщат от чужбина заради атрактивните възнаграждения в софтуерния бранш, като само за миналата година техният брой е 500 души.

Заетост
Общият брой на заетите през 2019 се очаква да надхвърли 33 хил. души. Общото ИТ специалистите на пазара се оценяват на 50 хил., но те продължават да не достигат. Това е основната пречка пред развитието на сектора.

Приходи
Данните сочат, че приходите в сферата са с рекорден ръст от близо 600 милиона лева или 23% през 2018 и вече надхвърлят 3 млрд. лева и 2,9% като дял от БВП. Това е и най-високият ръст в историята на софтуерната индустрия. Основен принос за това имат компаниите, работещи предимно за външни пазари, докато продажбите от вътрешния пазар продължават да отбелязват значително по-малък ръст, като няма признаци тази тенденция да се промени скоро. Приходите от износ на интелектуален продукт през 2018 достигат 2,5 млрд. лева, резултат, с който може да се похвали само софтуерният бранш.

Прогнози 
Прогнозите на БАСКОМ до 2024 са приходите да достигнат 10,3 млрд. лева на годишна база и 7,6% като дял от БВП. Заетите в сектора се очаква да достигнат 60 хиляди човека. 

Причини за оптимизъм
Все повече ключови отрасли се дигитализират – например в медицината с бързи темпове навлиза използването на образна диагностика с изкуствен интелект, в автомобилния сектор - автономните автомобили, в банковия сектор - FinTech и др.
В същото време нарастващ брой образователни инициативи излизат от експерименталния цикъл и достигат зряла и продуктивна фаза, а все повече университети увеличават приема за ИТ специалности. Стартира и вълна от преквалификационни програми, включително с европейски средства.
Наблюдава се обръщане на тенденцията - от няколко години нетната миграция намалява и все повече българи се завръщат от чужбина, а софтуерният сектор е мощна притегателна сила за професионална реализация.
Децентрализацията започва да се случва на практика и все повече компании избират Пловдив, Варна и Бургас за развитие на своята дейност.
България се установява трайно в съзнанието на много мениджъри от Западна Европа и САЩ като топ near source дестинация.
Не на последно място е и кипящата от живот екосистема за рисково финансиране (angel, seed и VC).

Повече подробности за развитието на софтуерната индустрия у нас очаквайте в интервюто на Economy.bg с Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ!