Във време на криза държавата може да създава субсидирана младежка заетост
В образователната система парите следват ученика и университетът няма стимул да къса студентите. Това трябва да се промени, смята Драгомир Стойнев - председател на комисията по труда и социалната политика в НС
Драгомир Стойнев е роден през 1976 в Триполи, Либия. Завършил е Сорбоната и френското училище за висши кадри и политици ENA. Член е на Националния съвет на БСП. През 2006 и 2007 е съавтор на годишния икономически доклад на президента (2002-2012) Георги Първанов. В 41-то Народно събрание оглавява парламентарната комисия по труда и социалната политика.
Драгомир Стойнев ще участва във форума „Визия и предизвикателства. Младежката заетост –дискусия – Бизнес. Държава. Студенти. Университети”, организиран от JOBS.bg, Economy.bg и Националното представителството на студентските съвети в Република България. Патньори на форума са БСК и кампанията на Европейската комисия We mean business. Повече за събитието вижте тук
Г-н Стойнев, младежката заетост е голям проблем в цяла Европа. Къде се корени проблемът? В България безработицата е висока. Ние сме първи по темп на нарастване в целия ЕС, а младежката безработица се увеличава два пъти по-бързо от останалата. За съжаление правителството не предлага конкретни мерки за решаването на този проблем, който за мен е от значение за националната сигурност. Втората причина е образователната система. За учебната 2010-2011, по данни на НСИ, 20% от младите българи са извън учебния процес. Това е голям проблем, защото тези хора са бъдещи безработни.
Какви мерки се предприемат за справянето с тази ситуация? На този етап за съжаление правителството все още нищо не е предложило. Прие се законопроект за младежката безработица, който е с пожелателен характер и няма конкретни мерки, за да се реши този основен за държавата проблем.
Какви мерки трябва да се предприемат, за да се стимулира младежката заетост?
Ние от опозицията предложихме конкретни стъпки и три законопроекта, които за съжаление на този етап бяха отхвърлени от социалната комисия.
Кои са трите мерки, които предлагате вие? Първата е свързаната с безумната пенсионна реформа, която обрича младите хора на бедност и отнема шанса им изобщо да се пенсионират. Един млад човек средно завършва висшето си образование на 25 години. На момчетата им трябват 40 години осигурителен стаж, за да се пенсионират, което означава, че ще бъдат на 65 години. За момичета са необходими 37 години осигурителен стаж, което означава 62 години. При условие, че не напускат пазара на труда за нито един ден, а все пак живеем в свят на глобализация и мобилизация. Свят, в който всеки един човек трябва да бъде готов да напусне пазара на труда, защото вероятността да остане без работа е много голяма. За това ние предлагаме годините във висше учебно заведение да се считат за осигурителен стаж, който да се поеме изцяло от държавата. Втората мярка, която предлагаме, е да се даде възможност на работодател, който реши да плаща стипендия на даден студент и той след завършването си да започне работа в неговата компания, държавата да намалява данъчната му основа със сумата, която дава за студента. Разбира се, икономическа криза е. Възможно е работодателят да изпадне във фалит и да не може да наеме студента. В този случай данъчната му основа да бъде вдигната със същата сума, с която е била намалена преди това. Трета мярка е за създаване на първо работно място. Тя предвижда, когато работодател наеме млад човек, държавата в продължение на шест месеца да плаща осигуровките, които работодателят трябва да изплати.
И в момента се предприемат мерки и са заделени средства за насърчаване на стажантски места. Каква е разликата с мерките, които ние предлагаме? Разликата е, че в Националния план по действие на заетостта, са отделени пари за едва 1 500 млади човека. Разбира се, че при една младежка безработица, която достига 33% и надминава 70 000 души, това е крайно недостатъчно. Другото е, че парите са за минимална работа заплата. Обикновено младият човек е оптимист. Той вярва в бъдещето. Иска първата му работа да е висококвалифицирана, с висока заплата. Той не мисли за пенсия. Затова трябва да се стимулират не работодатели, които плащат минималната работна заплата, а които могат да осигурят 700 лева заплата на млад човек, като осигурителната тежест да се поема от държавата. Също така в момента разработваме законопроект и за младите хора с увреждания, защото много малка част от тях си намират работа. Какво предлагаме? Да се създаде фонд, в който работодатели, които нямат възможност да наемат хора с увреждания, да плащат такса, която да не отива в държавата, а във фонда. И същевременно този фонд да подпомага работодатели, които наемат млади хора с увреждания. Това са все конкретни мерки, които ние предлагаме, но управляващите не приемат.
За идеята държавата да осигурява стаж или първо работно място на младежите, които не могат да намерят работа след завършване на висше образование
Друга инициатива на европейските социалисти е всеки млад човек, който не може да си намери работа максимум от 4 до 6 месеца след завършване на висше образование, държавата да му осигури стаж или първо работно място.
Наистина ли мислете, че това е възможно? Във финансовия сектор съществува понятието кредитор на последна инстанция, както е БНБ. Ако дадена банка има проблем, тя бива подпомагана с финансови средства или фондове от БНБ. Аз питам защо по време на криза да няма и работодател последна инстанция? Например държавата във време на криза, когато безработицата расте, да създава субсидирана заетост. Това може да помогне на младите хора да започнат работа или в държавата администрация, или в общинската, или във фирми, които са в процес на публично-частно партньорство.
Но държавните служители ги издържаме ние – работещите. Нали стремежът е да намаляваме, а не да разширяваме непрекъснато държавната администрация... Аз давам държавната администрация само като пример. Има много фирми, които са в публично-частно партньорство. Също така, ако държавата поеме да плаща осигуровките на младия човек, то убеден съм, че много от тях ще си намерят работа в частни фирми. Това са различни писти. Не смятайте обаче, че в държавната администрация има лоши специалисти, които по цял ден пият кафе. Напротив, всяка една политика на правителството се провежда чрез държавната администрация. За съжаление в държавната администрация в момента цари пълен хаос и никой не желае да поеме отговорност, защото не знае какво ще се случи с тази репресивна политика, която налага сегашното управление. Моето мнение е, че държавната администрация трябва да се намали, но и да се увеличат доходите. При предишното управление, когато изработвахме оперативните програми, наехме специалисти, които ги обучавахме, пращахме ги в Брюксел, вдигнахме три пъти доходите на тези, които работеха с европейските фондове и какво стана - бизнесът ги отмъкна. Другото, което държавата трябва да помисли, е как да развие предприемачеството у младите хора. Има много инициативни млади хора. Аз лично обвинявам правителството, че намали трикратно парите по Националната програма по заетостта от 190 на 73 милиона лева. Това бе огромна грешка. Правителството каза, че ще използваме европейски средства. Само че те не заместват парите по националното финансиране, а ги допълват. С бюджетните средства може да се действа веднага, докато за европейските средства са необходими проекти, които впоследствие трябва да бъдат одобрени, а това отнема време.
Кои са проблемите в българското образование?
Какво според Вас трябва да се промени в образованието? Големият проблем както в България, така и в цяла Европа е, че образованието не отговаря на нуждите на бизнеса. Аз съм завършил във Франция и според мен никъде, освен в тясно профилираните и специализирани университети, образованието не отговаря на нуждите на бизнеса. Но имам чувството, че в България е задължително всеки да има висше. Обаче не всеки може да бъде икономист, финансист, юрист. Някой може да иска да изучи конкретен занаят. Тук е работата на бизнеса да каже точно от какво има нужда. Но разберете и бизнеса. Живеем в динамичен свят. Средата се променя много бързо. Работа на университетите е да научат младите хора да мислят. Да бъдат адаптивни в конкретна среда. Какво обаче се случва в българската образователна система? Дори и нищо да не знае , младият човек има тройка и минава. Защото по нашата система парите следват ученика и университетът няма стимул да къса и реже студентите. Защото губи пари. Това е основният проблем. Университетът трябва да има колкото се може повече студенти, за да има повече пари, следователно изискванията се занижават. Приемат се хора с двойки и тройки на кандидатстудентските изпити, защото университетът има нужда от пари. Това е сбъркано. Къде е съревнованието между самите ученици? Сложен е проблемът, но младите хора трябва да знаят, че е важно да се учат, да се образоват, ако трябва и сами да търсят начини да се квалифицират. Държавата също трябва да осигури политики за квалификация и преквалификация на младите хора, за да развиват своите умения, защото конкуренцията става все по-голяма, а работните места все по-малко. Още от средното образование трябва да вървим в посока високи технологии.
Драгомир Стойнев за икономическата ситуация след една година
Вие оптимист ли сте? Как си представяте средата в България след една година? Проблемът е в България, но и в Европа. Десните правителства, за да си намалят дефицитите, проведоха чисто рестриктивна политика за намаляване на разходите, като основната им цел е не да подкрепят икономическото и социалното състояние на собствените си държави, а да им повярват финансовите пазари. Само че финансовите пазари не им повярваха, защото намалявайки разходите, се намалява икономическият растеж. Когато пада икономическият растеж, се намаляват и приходите. Чрез намаляване на приходите обаче дефицитите не могат да бъдат намалени. Съответно дефицитите продължиха да се увеличават. Като резултат пострадаха хората. И трябваше да се реже месо – хората, човешки съдби. В България се случи абсолютно същото. Ако продължаваме с политиката за намаляване на разходите, ние убиваме икономическия растеж, намаляват работните места, което води и до увеличаване на безработицата.
За форума „Визия и предизвикателства. Младежката заетост –дискусия – Бизнес. Държава. Студенти. Университети”
Следващата седмица JOBS.bg и Националното представителство на студентските съвети организират форум, на който ще се срещнат държавата, бизнесът, младите хора и университетите. За да се получи конструктивен диалог, всяка от страните има предварително въпросите, които другите участници във форума биха искали да зададат. Вие лично какво искате да чуете, за да бъде наистина полезна тази дискусия? Аз искам от правителството най-вече да не говори в бъдеще време, а да каже: „Ето, ние предлагаме това и това и сме готови да поемем този и този ангажимент”. От младите хора искам да чуя как те как виждат ситуацията и къде за тях са конкретните проблеми. И те имат ли вина? Може би не са достатъчно активни? Те точно какво предлагат. И когато държава, бизнес, образование - и трите страни си подадат ръка, то вече и за законодателя ще бъде много лесно да предприеме конкретни законодателни инициативи, за да се получи хармония и в крайна сметка младите хора да бъдат щастливи. Защото ние като че ли забравихме, че сме хора на тази земя. Все пак ролята на политиката е да подобрява живота на хората. Аз поне така го разбирам.
Вижте интервюто с Мартин Форд - един от най-влиятелните визионери по темата AI, който участва в първото събитие на Jobs.bg, Tech.bg и Economy.bg - EconomyForum
Попитахме HR професионалисти по време на Let’s Talk about Tomorrow - първото събитие, част от EconomyForum, организиран от Economy.bg, Jobs.bg и Tech.bg