На ректорите все по-често им се налага да бъдат добри мениджъри

Ирена Соколова е родена през 1971 в Перник. Завършва висше образование в ЮЗУ-Благоевград. Магистър е по социална психология, завършила е и психодрама в Институт „Берхард Ахтенберг” Германия.

Соколова е народен представител от ГЕРБ и член на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание.

Ирена Соколова ще участва във форума „Визия и предизвикателства. Младежката заетост –дискусия – Бизнес. Държава. Студенти. Университети”, организиран от JOBS.bg, Economy.bg и Националното представителството на студентските съвети в Република България. Партньори на форума са БСК и кампанията на Европейската комисия We mean business.Повече за събитието вижте тук

Г-жо Соколова, този месец НСИ изнесе данни, според които всеки 5-ти българин е висшист. Тенденцията също сочи, че висшистите в страната се увеличават. Количеството обаче не винаги предполага качество. Бизнесът постоянно се оплаква от разминаване в нуждите му и наличните кадри на пазара. Как може да се преодолее тази пропаст между бизнеса и образованието?
Университетите и бизнесът не си говорят по традиция. Някак си всеки е успял да хване своята ниша, да работи в нея и му е много трудно да стикова работата си с другата страна.

Все по-често обаче се появява нуждата ректорите на университети да са много добри мениджъри, ако искат добре да управляват фирмата университет, която ръководят. От друга страна, на големите бизнесмени им се налага някак да си произвеждат кадри, защото виждат, че се изискват специфични умения, а те имат нужда в своя бизнес точно от специални умения. И ставаме свидетели на това как университетите все повече се превръщат във фирми и дори говорят за това да създават на територията си научни центрове и бизнес звена, които да произвеждат определени продукти. А пък виждаме, че фирмите се опитват да си създават колежи и институти на територията си, за да имат развойна дейност и научна продукция.

Това е исторически път. Няма как да го създадем просто така. Трябва да се извърви този път и да се срещнат бизнесът и образованието. И мисля, че времето е дошло. Смятам, че е така, защото желанията да си говорим по тази тема са непрекъснати. Само парламентът е станал среща на такива желания на територията на Комисия по образованието многократно за тези 3 години, за които аз съм народен представител. Бих казала около 20 или 30 пъти.

Какво произвеждат тези срещи реално?
Произвеждат все по-голямата заявка, която си дават бизнесът и образованието едни към други. Ето например произведената рейтингова система на училищата, която започна, даде възможност университетите да се огледат в себе си и да видят какво имат. Да се преборят с митовете, които така традиционно изпъкват, за това кой е най-успешният университет, кои са най-успешните научни направления, кои факултети са най-успешните, че има само два успешни университета. Оказа се, че не е така. В различни университети различни научни направления имат различна оценка.

Освен това рейтинговата система дава един много интересен поглед през един от критериите си за това каква възможност за съотносимост на уменията към регионалните изисквания имат произведените студенти.

И малко по малко бизнесът разбира, че търсейки кадри, трябва да избира според рейтинговата система от онези места, които произвеждат най-добрите специалисти. От един университет това е Стопанският факултет, от друг това е Техническият факултет. И така се разбира реалната ситуация. Дава се един много по-деликатен фокус. За университетите това пък дава възможност да видят кой е реално подкрепящият бизнес.

Какво пречи на диалога между бизнеса и образованието и как държавата би могла до го стимулира?
Държавата прави сериозни опити да стимулира диалога чрез подкрепящите финансови и комуникативни инструменти. Но аз пак казвам, че е въпрос на узряване. Интелигентният бизнес, този който усеща пулсациите на времето, си дава сметка, че на него му трябват точно определени хора с точно определени знания и умения и той трябва да си ги намери на точно определени места. На университети им става ясно, че те могат да получат подкрепа за своите дела и подкрепа дори в това да имат активно гражданско участие в тях през факултетните съвети, през настоятелствата на университетите в лицето на успешния бизнес. Клъстерите в бизнеса са много силно ядро. Ние вече имаме примери за много успешни клъстера, което показва, че и двете среди се развиват и все по-често намират връзка.

Държавата помага във висока степен с финансирането, което осигурява през европейските програми. И тук се получава чудесният ефект да се дават пари, за да се подкрепят студенти и ученици, завършващи професионални направления в професионални гимназии, да могат да преодоляват страха от първата крачка към това да осъществяват идеята си.

Какво конкретно може да се направи в следващата една година?
Предлагам на всички млади хора, които искат идеята им да стане реалност, да се възползват от парите за студентски стажове и практики. Европейският социален фонд отпуска 90 млн. лева за ученически и студентски стажове в действащи компании. Целта е да се улесни прехода от училището и университета към работното място.

От новата схема „Ученически и студентски практики” по Оперативна програма по развитие на човешките ресурси се очаква да се възползват 53 хиляди ученици и над 73 хиляди студенти. Предвижда се учениците да получават стипендии от 1.25 лв. на час, а студентите от по 2 лв. Така ученическата стипендия ще е минимум 300 лв., а студентската – 480 лв. В проекта могат да се включат висши и средни училища, които ще бъдат финансирани за организиране на практики, след което ще сключат договор с фирма за обучение.

Неотдавна министър Игнатов призна, че един от основните проблеми на България е, че научният потенциал на страната застарява. Как може да се стимулират младите хора да се развиват в научните среди, за да имаме млади преподаватели с иновативни методи на преподаване?

Тук направихме две стъпки. Първата и основната беше промяната на Закона за развитие на академичния състав. Тогава отнесохме една много сериозна критика за това, че даваме възможност на съвсем млади хора да стават доценти и професори. Това е така, но ако ти покажеш съответната компетентност. Можеш да станеш професор на 40 години тогава, когато успееш да защитиш в международен план хабилитационния си труд, който съответства на изискванията на световната практика.

От друга страна, чрез този закон се дава възможност за много свободни докторантури. Младият човек, който усеща порив в себе си да продължи образованието си в някоя по-тясна и фина научна област, има шанс да го направи спокойно, без да се изисква за това да му се отпускат специални места, без това да изисква някаква специална процедура, някой да го одобри. Тази промяна вече дава своите резултати и виждате от статистическите данни, че се повишава броят на хората, кандидатстващи за докторантура.

Другият закон, който е другият инструмент, с който повлияхме, е Законът за предучилищно и училищно образование, който сега предстои да бъде гледан в детайли на второ четене. Като даваме автономия на средните училища, на професионалните и езиковите гимназии, чрез този закон осигуряваме възможност в училище да влизат като преподаватели хора от университетите. Училището ще може да избира кого да вземе за свой стажант –преподавател, за свой асистент – преподавател. Така мениджърският екип в училището ще може да избира докторанти да четат лекции на децата, а студенти ще могат да станат преподаватели за няколко часа. Една част от студентските стажове могат да протекат именно в професионалните гимназии и средните училища. Това е голям шанс двете системи – средно и висше образование, да помогнат една на друга. Най-добре един млад човек учи от друг млад човек.

На 14 май JOBS.bg среща бизнеса, държавата и образованието. Какво очаквате да се случи там, така че диалогът между тях да бъде полезен?
Очаквам този форум, като идващ от най-големия сайт за осигуряване на работни места и най-големия сайт, който дава поглед върху икономическото пространство в сферата на работните места, събирайки тези важни играчи на сцената, да създаде възможност да се изработи един реален механизъм на взаимодействие между всичките играчи на пазара. Много ми се иска резултатът от този форум, за който аз много се радвам, да бъде истинско изработване на механизъм. Казвам това, защото смятам, че една много успешно работеща фирма като JOBS.bg може да помогне да се изработи реално работещ механизъм.