Рецесията в България ще е най-тежката от падането на комунизма

Рецесията в Централна и Източна Европа, вкл. и в България, ще е най-дълбоката от падането на комунизма и ще е по-голяма от тази през 2008. Това прогнозира пред Economy.bg Ричард Грийвсън, зам.-директор на Виенския институт за международни икономически изследвания. По думите му възстановяването няма да има формата на буквата V, а по-скоро ще прилича на тикчето от логото на Nike. Според Грийвсън България ще е една от страните, които ще се възползват в най-голяма степен от плана за икономическо възстановяване на Европа. Икономистът смята, че през следващите години повечето страни ще увеличат данъците заради нарастващия в резултат на кризата публичен дълг. България няма да е изключение в това отношение. Според експерта плюс за страната ни е, че досега е следвала консервативна фискална политика. Грийвсън е на мнение, че пикът на глобализацията вече е отминал и ще станем свидетели на по-протекционистки свят.

Как кризата с коронавируса се отрази на икономиката на България, колко дълбока ще е рецесията, кои сектори ще пострадат най-силно, плюс или минус е, че сме извън еврозоната, какви са шансовете ни да влезем в чакалнята тази година, кога можем да очакваме възстановяване и как ще изглежда то, каква роля ще изиграе подкрепата от ЕС, как страната ни може да се възползва от предвижданото изнасяне на производства и процеси от Азия към Централна и Източна Европа, дойде ли краят на глобализацията – тези и други въпроси коментирахме с Ричард Грийвсън.

Грийвсън е заместник-директор на Виенския институт за международни икономически изследвания (WIIW). Фокусът му е анализи на страните в Централна, Източна и Югоизточна Европа.

Ричард, как коронавирус пандемията се отрази на икономиката в Източна Европа и конкретно в България?
Вече виждаме, че ефектът е значителен. От една страна, вирусът не се разпространи толкова много в Централна и Източна Европа и конкретно в България: броят на заразените и на смъртните случаи е доста по-нисък, отколкото в Западна Европа. Това е много позитивно. Икономическият ефект обаче ще бъде до голяма степен сравним, защото страните от Източна Европа, вкл. България, въведоха доста строги ограничителни мерки още в ранния етап на развитие на пандемията. Рестрикциите – затварянето на магазините, ресторанти и т.н. в региона и в България, бяха значителни. Може би и заради опасенията относно капацитета на здравните системи. Икономическият ефект ще бъде подобен като в Западна Европа. Всички страни ще изпаднат в дълбока рецесия.

В статия за списание Economist Вие прогнозирате, че "рецесията в Източна Европа ще бъде толкова лоша, колкото тази след падането на комунизма“. На какво се дължи това?
Рецесията ще е най-сериозната от началото на 90-те години на миналия век и ще е по-сериозна от тази през 2008, но няма да е сравнима с тази по време на прехода. Това е друг тип рецесия. Няма да трае толкова дълго. Но ще е най-лошата оттогава.
Ако се сравнява със Западна Европа, ще има някои страни, в които рецесията ще е по-лоша. Това са държавите, които разчитат много на туризма като Хърватска и Черна гора. Рецесията при тях вероятно ще е по-дълбока от тази в Германия и Австрия. Не смятам, че това задължително ще е случая за по-голямата част на Източна Европа, вероятно не и за България.

България обаче е много зависима от износа към Германия. Ние ще зависим от това как немската икономика се възстановява.
Да, това е съществен фактор. Много от това, което ще се случи тепърва в Централна и Източна Европа, ще зависи от случващото се в Западна Европа. Дължи се на износа, както отбелязахте. Също, защото оттам идват и мнозинството от туристите в региона. А и заради приходите от емигрантите, както и заради другите капиталови потоци като преки чуждестранни инвестиции, и т.н.
Източна Европа е много интегрирана чисто икономически със Западна Европа, и по-конкретно с Германия, както посочихте. Разбира се, има и страни като бившите югославски републики, които са добре интегрирани с Италия, а тези по на север пък са по-добре интегрирани със скандинавските държави. Но Германия е важна за всички и това, което се случва там, е от изключително значение. Германия също беше силно засегната от коронавируса, но по стандарта на Западна Европа разпространението на инфекцията в страната беше по-слабо в сравнение с Италия, Франция, Великобритания и др. Това означава, че там ограничителните мерки ще паднат по-бързо, което ще допринесе за по-скорошното възстановяване. Знаем също, че Германия предложи голям пакет фискални стимули за подкрепа на икономиката. Заради интеграцията това ще има т.нар. „spill-over“ ефект и към други страни, вкл. и към България. Все още има много неясноти, но добрата интеграция с Германия определено е положителен фактор.

Имате ли вече конкретни данни с колко ще се свие икономиката на България?
Имаме данни за БВП само за първото тримесечие. Но там ефектът от коронавируса все още е много слаб, защото ограничителните мерки бяха въведени през втората половина на март. Реалният ефект ще се види през второто тримесечие. За него данните все още не са излезли. Имаме данни от Google Mobility, месечни данни за търговия на дребно и т.н. И ситуацията изглежда доста зле. Потвърждава прогнозата ни, че това ще е най-лошата рецесия от 90-те години насам. И вече можем да кажем с голяма доза увереност, че ще е по-сериозна от тази през 2008.

Имате предвид рецесията в България или в региона?
И в двете.

Какво значение има фактът, че сме извън еврозоната?
Добър въпрос. Да, България е извън еврозоната, но до някаква степен е в нея– нямате плаващ курс лев-евро. Виждаме, че валутите в някои страни от Централна Европа като Чехия, Полша и Унгария се обезцениха. Не е такъв случаят с България или Хърватия.
Разбира се, има някои предимства от това да си в еврозоната – напр. подкрепата за банките, способността да емитираш държавен дълг в евро на този огромен пазар, но подозирам, че това няма да е решаващият фактор. Не мисля, че това е огромно предимство или недостатък.

Питам Ви, защото нашият премиер твърди, че щяло да бъде огромно предимство за нас, ако сме били поне в чакалнята на еврозоната по време на тази криза.
Да, считам, че това би било предимство. Но не смятам, че това ще е решаващ фактор. Ако погледнете Централна и Източна Европа, не мисля, че дали някоя страна е в, или извън еврозоната в момента е от най-голямо значение в тази криза.

Какви са според Вас шансовете ни да се присъединим към чакалнята на еврозоната тази година?
Трудно ми е да преценя. Смятам, че България и Хърватска все още имат шансове, това е посоката за двете страни. Що се отнася до това кога ще влязат, както много неща, които в момента заради кризата са доста неясни, и затова е трудно да се каже точно. Да, България ще се присъедини към чакалнята, но никой не би могъл да каже в тази обстановка кога ще стане това. Това се отнася и за Хърватска.

Кои сектори са най-силно засегнати от кризата?
Засегнато е всичко, което е било спряно или затворено. Това очевидно са ресторантите, кафенетата, кината. В Австрия например те отвориха последни. Външната търговия и износът се сринаха. При тях ситуацията също изглежда по-лоша от 2008/09. Туризмът също ще бъде много силно засегнат. Туристическият сезон в България и в Югоизточна Европа като цяло ще бъде доста по-слаб. Има много неясноти, но голяма част от тези дейности ще се възстановят. В момента, в който хората се почувстват спокойни, че няма да има втора или трета вълна и че това е отминало, туризмът ще отчете сериозен скок. По същия начин смятам, че и глобалната търговия може да се възстанови много бързо. Но това зависи от случващото се в Азия, в Германия и т.н. Що се отнася до индустрията „Отдих и развлечения“, по-дребният бизнес като ресторанти, кафенета, места, които бяха напълно затворени за известно време, може би няма да имат ресурсите да се справят, те определено са повод за притеснение.
Има обаче и сектори, на които кризата се отрази добре. Като напр. всичко, което е в дигиталната сфера. Всеки бизнес, който може да работи онлайн.

Кога можем да очакваме възстановяване?
Възстановяването вероятно вече се случва постепенно. Проблемът е, че започваме да се изкачваме от изключително ниско ниво. Смятам, че пълното възстановяване може да се случи, когато се върнем към нормалния ритъм на живот. Това ще стане или когато хората се чувстват напълно уверени, че вирусът няма да се върне и че няма да има нова вълна, или когато имаме ваксина, достъпна за всички. Оценките на учените са, че това вероятно може да се случи през втората половина на следващата година. Така че ще продължим живота си в тази фаза „нагоре-надолу“ и ще има бавно възстановяване, но все още са налице и много притеснения. Ще има възстановяване, но то няма да е много голямо и солидно.

Възстановяването ще изглежда като тикчето от логото на Nike, счита Грийвсън

Как ще изглежда възстановяването?
Определено възстановяването няма да има формата на буквата V. Аз по-скоро съм на мнение, че то ще изглежда като тикчето от логото на Nike. То прилича донякъде на буквата V, но дясната страна на V не е толкова стръмна, по-полегата е. Според мен това е най-вероятният сценарий на възстановяване, ако няма втора вълна и ако сме минали най-лошото.

Каква ще бъде ролята на Европейския план за икономическо възстановяване в това отношение?
Първо, трябва да видим както точно ще представлява той финално. Интересно е да се коментира този въпрос от Австрия, която в момента е против този план. Все пак трябва да се признае, че за ЕС винаги е било от значение, когато Франция и Германия защитават една и съща позиция, както в случая. Поради тази причина съм оптимист, че този план в голяма степен ще се реализира. В този случай говорим за голяма сума пари. Прогнозите са, че за някои страни в Източна Европа подкрепата ще достигне до 20% от БВП-то им. Мисля, че България ще е една от държавите, които ще получат най-голям дял от тези средства като процент от БВП. Ако този план се реализира в близка до сегашната си форма, ще има голям ефект. Защото това е доста голяма сума средства в допълнение към европейския бюджет като дял от БВП. Две трети от подкрепата е под формата на грантове, които не трябва да бъдат връщани. И изглежда, че България ще е една от страните, които ще се възползват в най-голяма степен от тази помощ.
Донякъде това е изненадващо развитие, що се отнася до позицията на Германия по този въпрос, което отразява и сериозността на кризата. Ако се реализира, както е планирано, за което съм оптимист, то тази подкрепа ще е важна част от усилията по възстановяване на европейската икономика.

Вчера България гласува намаляването на ДДС за ресторантите от 20% на 9%. Много икономисти в страната критикуваха решението. Според тях то ще насърчи и други индустрии да поискат понижение на данъците. Какъв сигнал ще изпрати тази промяна в данъчната ни система на чуждестранните инвеститори?
В момента много правителства облекчават фискалната си политика: или чрез повече държавни харчове, или като намаляват данъци, за да стимулират икономиката. Повечето правителства тръгват в тази посока и България не е изключение. Нямам много яснота по намаляването на ДДС в България, но по принцип данъчните облекчения са важни, защото правителството трябва да се намеси, за да подкрепи икономиката в подобна тежка криза.

Ние обаче разчитаме на това, че имаме един от най-ниските корпоративни данъци в ЕС – едва 10%, за да привличаме чуждестранни инвеститори. Когато ДДС като основен източник на данъчни приходи е намален, има очаквания, че ще са наложи да бъдат повишени корпоративният или подоходният данък. В този смисъл как това ще се отрази на привлекателността ни пред чуждите инвеститори?
Според мен в момента чуждестранните инвеститори имат по-големи грижи от това. Намираме се в етап, в който едва ли ще има каквито и да било чужди инвестиции.
Със сигурност в резултат на тази криза ще станем свидетели на големи бюджетни дефицити в следващите две години в повечето европейски страни, вкл. в Централна и Източна Европа. Моето предположение е, че данъците като цяло вероятно ще бъдат повишени навсякъде през следващите три години, вкл. и в ЦИЕ. Дори и сега някои данъци да бъдат намалени, повишението е неизбежно предвид факта, че държавният дълг ще се повиши.
Предимството на България е, че стартира тази криза при много нисък държавен дълг. Ако се сравнява с Румъния, тя има рекорден бюджетен дефицит. Докато България има репутацията на много внимателна и фискално консервативна страна. Това отговаря и на критериите за присъединяване към еврозоната. Така че България не изглежда като страна, за която има риск. Такова е моето впечатление.

Как ЦИЕ и България могат да се възползват от т.нар. “nearshoring” (преместване на производства или услуги например от Китай към по-близка локация)? Ние имаме големи аутсорсинг, ИТ и аутомотив индустрии.
Според мен тази тенденция ще продължи. Ако погледнете ситуацията от перспективата на германски или австрийски инвеститор с инвестиции извън Европа, тя изглежда различна в момента, калкулациите са други, вложенията са много по-рискови. Предимствата инвестицията да е по-близо до Европа са много по-големи. От друга страна, ако решат да върнат обратно в родината инвестициите си, разходите за труд се оказват високи. Това поставя Централна и Източна Европа в изгодна позиция и регионът може да се възползва. Плюсовете да се инвестира в региона ще са по-големи, отколкото преди кризата.
Въпросът е как ще се случва тази промяна. Това ще зависи много от страната. Различните държави имат различни предимства. В производството и аутомотив сектора страните от Вишеградската четворка (бел.ред.: Полша, Унгария, Чехия и Словакия) наистина имат предимство и според мен те ще се възползват повече от тази тенденция. Докато страните, които са по на юг и на изток като България, може би имат повече предимства в ИТ сектора или дигиталната икономика като цяло, както и в сектора на услугите, аутсорсинга. Защото в Германия например изнасянето на производство е доста по-напреднало от изнасянето на услуги. Това може да се промени в резултат на тази криза. И може би ще станем свидетели повече на преместване на услуги към страни като България. Както казахте, София вече се е развила като ИТ хъб, но този сектор получи сериозен тласък за няколко седмици, което иначе можеше да отнеме от 5 до 10 години. Това ще е дълготрайна промяна. Защото ние знаем, че Централна и Източна Европа има квалифицирани кадри, които могат да работят в сектора. Има и такива хъбове, вкл. и в България, има експертиза в тази сфера. И това според мен ще се развие допълнително в резултат на тази криза.

Кои са основните изводи, които ние в Европа трябва да извлечем от тази криза? Дойде ли краят на глобализацията?
Според мен пикът на глобализацията определено премина. Още преди тази криза имаше конфликт между САЩ и Китай. Но комбинацията от пандемията и фактът, че вирусът произхожда от Китай и че голяма част от производството напр. на лекарства е съсредоточено там, всичко това ще доведе до отдръпване от глобализацията. Не мисля, че това е краят на глобализацията. Но в някои сектори ще видим постепенно отпадане на тези комплексни вериги за доставки. Много вероятно е да станем свидетели на три относително разпознаваеми блока в световната икономика: САЩ, ЕС и Китай. Все още има потенциал за сътрудничество особено между ЕС и Китай. Но според мен периодът на т.нар. „хиперглобализация“ отмина, пикът й отмина. Ще станем свидетели на по-протекционистки настроен свят.

Интервю: Детелина Калфова