сряда, 08 юли 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2599 прочитания

    БАСКОМ: Кризата с коронавируса оказа негативно влияние и на ИТ компаниите у нас

    Евентуална промяна на данъчната система ще се отрази възпиращо на чуждите инвеститори, има риск иновативни фирми да изнесат бизнеса си извън страната - Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ, пред Economy.bg
    15 юни 2020, 10:33 a+ a- a

    Кризата с коронавируса се е отразила негативно и на ИТ сектора в България, сподели пред Economy.bg Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Според Асоциацията повечето от фирмите са предприели мерки по свиване на разходите най-вече по отношение на офиса, стопиране на социални придобивки и др. Данните на БАСКОМ сочат, че има компании, които са освободили служители, като те са почти съизмерими с данните от тези дружества, които в кризата продължават да наемат нови служители и да се разрастват. Мнозинството от компаниите обаче споделят, че са замразили ръста на заплатите. Почти всички ИТ фирми у нас са преминали на режим „home office“ в началото на кризата. Някои от тях вече са се върнали напълно в офисите, други са дали гратисен период на служителите си, трети смятат да запазят правото им на избор откъде да работят и в бъдеще.
    Според Димитров кризата ще засили още повече тенденцията европейски клиенти да пренасочат търсенето на ИТ компании от Китай и Индия към Европа. Според него 1000 нискокачествени ИТ специалисти от Китай или Индия не правят един висококачествен, което е предимство за ИТ хъбове като Полша, Естония и България.
    По повод гласуваното понижение на ДДС за ресторанти Димитров отбеляза, че от асоциацията не подкрепят избирателното намаляване на ДДС, защото това „отваря кутията на Пандора и рискува в крайна сметка цената да бъде платена от прозрачните и работещи сектори“. По думите му евентуална промяна на данъчната система ще се отрази възпиращо на чуждите инвеститори, а и на българските ИТ специалисти, които „ще бъдат „наказани“ с по-ниски заплати“. Има и реална опасност бързоразвиващи се технологични и иновативни компании да изнесат бизнеса си извън страната“, алармира Димитров. Той заяви, че ИТ индустрията у нас не иска никакви данъчни или финансови бонуси.

    Повече за отражението на кризата върху ИТ сектора у нас – вижте какво сподели пред Economy.bg Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.

    Г-н Димитров, как се отрази коронавирус кризата върху ИТ сектора в България?
    Неблагоприятно. В публичното пространство витае усещането, че понеже ИТ компаниите нямат никакъв проблем с работата от вкъщи, значи, за целия сектор няма драма покрай коронавируса. Това обаче съвсем не е така. Ние сме силно свързани с много други сфери в икономиката и кризата оказва съществено негативно влияние и върху нас. Ако например вие сте ИТ компания, която разработва иновативни софтуерни решения за хотелска верига, шансът вашият договор да е стопиран в момента е доста голям.

    Кой тип компании бяха най-силно засегнати?
    Трудно е да се каже дали продуктовите компании, или тези в сферата на услугите пострадаха повече, тъй като отново опираме до въпроса какъв е предметът на дейността. Логично е, ако разработвате дигитални решения за онлайн разплащания или продукти в сферата на гейминг индустрията, да не сте пострадали изобщо, дори да сте на печалба. Но ако разработвате софтуер за авиокомпании, със сигурност сте на последните места в приоритетите им. Въпреки сложната ситуация за всички е важно да се отбележи, че софтуерните компании остават изключително съпричастни в кризата – редица компании, членуващи в БАСКОМ, продължават да предоставят за свободно ползване продуктите и услугите си с цел подпомагане на засегнати бизнеси, спасяване на работни места, технологично обезпечаване на кампании, иновативни решения за изява на свободните артисти, решения в сферата на киберсигурността, даряване на устройства за дистанционното обучение и много други.

    Имаше ли отменени, или замразени проекти? Какво споделят компаниите?
    Провеждаме в момента допитване до членовете на БАСКОМ, което ще ни даде по-пълна моментна снимка на последиците от кризата. Казвам „моментна”, защото в нашия бранш съществува осъзнаването, че последствията от кризата ще са дълготрайни и справянето с тях ще изисква не само временни мерки, но и кардинални промени в начина на мислене. Повечето от компаниите споделят, че са предприели мерки по свиване на разходите най-вече по отношение на офиса, стопиране на социални придобивки и др., но има и такива, които отбелязват доста позитивни промени вследствие на кризата. Не са малко компаниите, които използваха това време, за да се фокусират върху нови пазарни ниши или върху развойна дейност, за която преди не достигаха ресурси.

    Всички ли ИТ компании преминаха към режим „home office“? Кои бяха най-големите предизвикателства в това отношение?
    Мисля, че всички. Логистичният трансфер в това отношение се оказа бърз и лесен, без никакви организационни трудности. Установяването на комуникационен ритъм вътре в екипите и с клиентите бе сред основните предизвикателства.

    Започнаха ли фирмите да се връщат вече по офисите?
    Да, процесът започна, но в момента е в гъвкавата си фаза – някои от компаниите се върнаха напълно в офисите, други дадоха гратисен период на служителите си, трети смятат да запазят правото им на избор откъде да работят и в бъдеще.

    Как кризата се отрази върху заетостта в сектора? Имате ли данни за уволнени служители, или за намаляване на заплатите?
    Имаме данни за компании, които са освободили служители, като те са почти съизмерими с данните от тези компании, които в кризата продължават да наемат нови служители и да се разрастват. Мнозинството от компаниите обаче споделят, че са замразили ръста на заплатите, което вярвам, че ще се отрази отрезвяващо на бранша, както и на масовото схващане, че в него работят едни разглезени служители, които с нищо кой знае какво не заслужават високите си заплати.

    Как ИТ секторът в България може да се възползва от предвиждания от някои експерти nearshoring? Ще станем ли свидетели на изнасяне на бизнес процеси от Китай и Индия към Европа?
    Този процес не е новост, той се наблюдава през последните години, но сега очакванията са да се засили още повече. Кризата с коронавируса подейства като увеличителна лупа върху уязвимостта на твърде глобалната система. Една от основните причини европейски клиенти да пренасочат търсенето на ИТ компании от Китай и Индия към Европа принципно се крие в качеството на европейските ИТ специалисти и липсата на сериозни културни различия, които да затрудняват процесите.

    На какви предимства може да разчита България в това отношение?
    В БАСКОМ сме убедени, че България разполага с безценен актив – не непременно евтини, но непременно качествени ИТ специалисти. Ясно е, че дори значително напредналите европейски ИТ хъбове като Полша и Естония, в това число България, не могат да се мерят с Китай и Индия по количество „произведени” дипломирани ИТ специалисти – средно по 600 000 на година. Та в този смисъл 1000 нискокачествени ИТ специалисти не правят един висококачествен. Според нас дългосрочното бъдеще принадлежи не на аутсорсинга „без ангажимент“, при който се търси най-ниска цена и нищо повече, а на внедряването на ИТ решения с висока добавена стойност и на влагането на сериозна стратегическа мисъл. Именно второто е огромната възможност за България.

    Има ли обявени нови проекти/инвестиции, които предстоят да се реализират в ИТ сектора у нас тази година?
    Преди дни Столичният общински съвет прие Стратегията за дигитална трансформация на София. БАСКОМ подкрепя идеята от самото начало и я намираме за смислена стъпка в правилната посока – разбира се, важно оттук нататък е каква е пътната карта по стратегията и какъв е планът за реализацията й. Но като цяло е позитивно това, че София се превръща във втория областен град в България след Бургас, който полага видими и целенасочени усилия по посока на дигиталната трансформация.

    Депутатите одобриха по-нисък ДДС за ресторантьорите. Ще иска ли и ИТ индустрията намаляване?
    Не, ИТ индустрията не иска никакви данъчни или финансови бонуси, нашите искания са принципни и са насочени към стратегическото развитие на сектора. Ние не подкрепяме избирателното намаляване на ДДС, дори и то да е с цел социално подпомагане и дори да е временно. Смятаме, че това отваря кутията на Пандора и рискува в крайна сметка цената да бъде платена от прозрачните и работещи сектори. Подобна тежест върху нашия сектор например ще се отрази на растежа ни през последните години, а той има значение, тъй като ние претендираме да сме сред секторите, които дърпат икономиката напред – ние заедно с аутсорсинг сектора стоим зад над 8% от икономиката на страната, осигуряваме над 9 млрд. лева годишен приход и успяваме да правим всичко това с около 100 000 заети в сферата. 11.

    Как промяната на данъчната система ще се отрази на чуждестранните инвеститори, които обмислят дали да стъпят у нас?
    Възпиращо. Ние сме силно обезпокоени от завоя, който направи дебатът – от намаляване на ДДС за ресторантьорите и книгите, към цялостна промяна на данъчната система и въвеждане на прогресивно данъчно облагане. Подкрепяме настоящата данъчна система, защото тя е сред основните фактори, които спомогнаха България да се утвърди сред водещите европейски държави със силно развита дигитална индустрия и конкурентен високотехнологичен сектор. Тя осигурява предвидимост и възможност за дългосрочно планиране и е предпоставка за позитивния бизнес климат у нас, който спомага за привличането на чуждестранни инвеститори.
    Една евентуална промяна на данъчната система обаче ще се отрази и на българските ИТ специалисти, не само на чуждестранните инвеститори. Нашите висококвалифицирани кадри ще бъдат „наказани“ с по-ниски заплати, а това са хора, които са доволни от живота си тук и сега, потребяват активно и няма нужда да бъдат отблъсквани от средата и подтиквани към емигрантство. Има и реална опасност бързоразвиващи се технологични и иновативни компании да изнесат бизнеса си извън страната. За щастие, ние сме в градивен диалог с премиера и правителството по всички тези теми, които срещат разбиране и вярваме, че няма да се стигне до необмислени решения.

    В разговор в края на миналата година Вие коментирахте нуждата от ИТ министерство у нас. Как кризата се отрази на дигитализацията на администрацията, а и на бизнеса? Какви изводи можем да направим няколко месеца по-късно?
    Създаването на ИТ министерство не би допринесло с нищо, ако в управлението на държавата не съществува осъзнаването, че дигиталната трансформация е хоризонтален процес, който засяга на практика всички сфери в икономическия и социалния живот. А кризата с коронавируса доказа, че дигиталната трансформация е не само пожелателна, но и крайно наложителна. Според последните данни от Индекса на ЕК за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2020 България се нарежда на 28-о място от 28-те държави-членки на ЕС. Крайно време е това да се промени. Няма как България да гради имидж на качествена софтуерна дестинация, а самата тя да е на дъното на европейските класации по внедряване на цифрови технологии. Със сигурност е необходима структура, която да изработи цялостната концепция как отделните системи на отделните институции да бъдат свързани, как да текат потоците от информация, какви да са стандартите за сигурност, устойчивост, мащабност, гъвкавост, GDPR и пр. Разбира се, необходимо е тези процеси да се управляват с реални лостове за това – нужната експертиза, график, бюджети, екип и пр.

    Скорошно проучване на EY и Brookings Institution показа, че работодателите в много страни все по-интензивно планират автоматизация на своя бизнес предвид големия брой хора, принудени да останат у дома по време на пандемията. Как това ще се отрази на ИТ индустрията?
    Надявам се, ползотворно, тъй като ние вече ежедневно – чрез подобни кризи с тежки последствия, получаваме сигнали за неотложността на цифровизацията и автоматизацията на бизнеса. Но ако ме питате дали изкуственият интелект в близко бъдеще ще замени карантиниран или болен служител, ще отговоря така: машините може и да заменят някои хора, но съвсем не всички. Утопичният свят, в който машините не боледуват, не се уморяват и не грешат, най-напред трябва да се материализира в нечий гениален човешки ум. Така че креативността и талантът поне засега остават неприкосновени.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 11 часа
    Италия подкрепя присъединяването на България към Шенген
    Страната е на четвърто място по чуждестранни инвестиции у нас
    преди 11 часа
    ЕК с нови мерки в подкрепа на лозаро-винарския сектор
    Лозаро-винарският сектор е сред най-силно засегнатите от кризата сектори
    преди 12 часа
    Планът за инвестиции за Европа подкрепя изграждането на детска болница в Бургас
    Новата болница ще бъде в сграда с нулеви емисии, свързана със съществуващата болница на Бургаския университет
    преди 13 часа
    Проучване: Тревогата от коронавируса сред българите расте, но мнозинството е против ново затягане на мерките
    Намалява и увереността, че скоро ще се върнем в пълнота към живота от преди
    преди 13 часа
    ЕК очаква по-слабо възстановяване на българската икономика през 2021
    Брюксел запазва прогнозата си от пролетта за намаление на реалния БВП с около 7% тази година
    преди 17 часа