Как кризата с коронавируса се отрази на германския бизнес у нас - д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, пред Economy.bg
Covid-19 може да накара германски компании да диверсифицират веригите си за доставки и да пренасочат дейността си от Азия към Източна Европа, прогнозират много експерти. Според д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, страните от региона на ЦИЕ (Централна и Източна Европа) имат добри шансове да привлекат тези германски компании. По думите му България разполага с конкурентни предимства и има всички шансове да попадне във фокуса на международни компании, и в частност такива от Германия. Пред Economy.bg той коментира, че в Камарата вече има подобни запитвания и че някои от тях се обработват с български търговски представители в Германия.
Как коронавирус пандемията се отрази на германския бизнес в България, имаше ли спрени производства или отменени проекти, съкращения на служители или на заплати, възприеха ли германските компании дистанционния модел на работа, как свиването на германската икономика ще се отрази у нас, ще привлече ли България немски фирми, които искат да релокират производства в процеса по скъсяване на веригите на доставки, имаме ли още шанс за инвестиция под някаква форма на Volkswagen, какви са възможностите страната ни като дестинация за здравен и балнеотуризъм да привлече повече немски туристи – тези и други въпроси коментирахме с д-р Митко Василев, главен управител на ГБИТК.
Г-н Василев, как коронавирус пандемията се отрази на германския бизнес в България?
В края на юни проведохме блицанкета за влиянието на коронавируса върху българската икономика сред членовете на Камарата, която да ни даде актуална предстaва за тяхното състояние. Същевременно искахме да разберем какво се е променило през последните месеци на базата на аналогична блицанкета, проведена в началото на извънредното положение, през месец март.
Като резултат 87% от анкетираните посочиха, че коронавирусът оказва влияние на бизнеса им. В сравнение с анкетата от март фирмите, незасегнати от кризата, са се увеличили с около 5%. Значителен спад на своите продажби/приходи през 2020 в резултат на коронавируса очакват 21%, спрямо 30% от запитаните през март. Немалък процент (около 20%) от анкетираните заявяват, че все още не могат да преценят ситуацията, затова на този етап е рано да се направи точна прогноза и да се посочат всички последици, които ще настъпят. Развитието на ситуацията и сериозността на последствията зависи много и от това колко бързо ще бъде овладяна пандемията.
Кои бяха най-засегнатите сектори?
Очаквано туризмът, хотелиерството и ресторантьорството, както и бизнесът, свързан с организиране на събития и панаирни изложения, могат да бъдат посочени като едни най-засегнатите отрасли. Приходите нa компаниите в тези области спадат драстично, докато разходите или остават непроменени или намаляват незначително. Засегнати се също така и автомобилната индустрия, транспорта, логистиката.
Колко от компаниите спряха производство или работиха с намален капацитет?
Позовавайки се на проведената анкета, близо 20% от участниците заявяват, че намаляват своя производствен капацитет, за да спестят от разходите.
Има ли такива, които и в кризата реализират инвестиционните си проекти?
Положително е, че има и такива примери. Конкретно в рамките на Камарата работим с две германски компании, които ще осъществят проектите си, въпреки сложната ситуация в момента.
Имаше ли освободени служители, или намалени заплати?
Отново според данните от проучването от юни 16% от запитаните заявяват, че като част от необходимите мерки по време на кризата техните служители ще бъдат пуснати в неплатен или платен отпуск. Това са с 12% повече от резултатите на блицанкетата през пролетта. За съжаление, 15% от участниците в анкетата заявяват, че ще съкратят част от своя персонал.
Има ли компании, които продължават да назначават нови служители? И от кои сектори са те?
Като цяло биха могли да се посочат най-вече компаниите от ИТ сферата, както и секторите, при които традиционно се назначават сезонни работници.
Започна ли вече възстановяване на производството?
По данни на НСИ в Бългapия индycтpиaлнoтo пpoизвoдcтвo пpoдължaвa дa ce cвивa и пpeз мaй, мaĸap чe тeмпът нa нeгoвoтo пoнижeниe oт 0,1% е значително по-нисък в cpaвнeниe c aпpил.
Проучване на института Ifo отпреди няколко дни показа, че повече от половината (53%) от фирмите в Германия искат персоналът им да продължи да работи от вкъщи, дори и след като пандемията приключи. Каква е ситуацията сред немските компании у нас?
У нас към момента 35% от германските фирми се спират на мерки като дистанционна работа, пренасочване на дейността или вътрешно преразпределение на работната ръка, като това са два пъти повече фирми в сравнение с март, което показва, че работната среда е претърпяла значителни изменения и са възприети нови модели на работа с приоритет върху дигиталното работно място. Вероятно част от компаниите ще продължат да работят по този начин и след края на пандемията.
В началото на месеца отново проучване на Ifo показа, че близо една пета (21%) от германските компании вярват, че оцеляването им е заплашено от коронавирус кризата, като дори предупредиха за очаквана вълна от фалити през следващите месеци. Как евентуални банкрути на фирми в Германия ще се отразят на българската икономика, която е тясно свързана с немската?
В световен мащаб ефектите на коронавируса са огромна тежест за бизнеса на германските компании в чужбина. Ограниченията за пътуване, спадналото търсене на продукти и услуги и по-малкото инвестиции водят до значителни загуби в оборота. Нормализирането на бизнеса за много компании в момента не е ясно. Наскоро Асоциацията на германските индустриално-търговски камари (DIHK) представи ново проучване за ефектите на COVID-19 върху германската икономика. 39% от компаниите очакват да се върнат към нормалното си състояние едва през 2021. В сравнение с предишното проучване в началото на май тази пропорция нараства с 11 процентни пункта.
Икономическите връзки на държавите както в международен план, така и на двустранно равнище са тясно обвързани, което означава зависимост по отношение на развитието на търговско-икономическите контакти, а Германия е търговки партньор номер 1 за страната ни. Няма как да бъдат избегнати негативните въздействия върху двустранните търговски отношения, а оттам и върху българската икономика като цяло. Често пъти съм споменавал, че българската и германската икономика си взаимодействат като скачени съдове.
Прогнозите за тази година не могат да бъдат оптимистични, но Федералната република е и остава стратегически важен бизнес партньор за страната ни и данните от НСИ за периода януари - април 2020 го потвърждават.
Ще накара ли Covid-19 германските компании да диверсифицират веригите си за доставки и да пренасочат дейността си от Азия към Източна Европа? Какви шансове има България в това отношение?
Нарушенията във веригите за доставки се оказаха проблем за редица компании и част от тях вероятно ще се стремят към диверсификация. Като цяло страните от региона на ЦИЕ имат добри шансове да привлекат тези германски компании. Макар и да са налице някои предизвикателства пред бизнеса у нас, България като бизнес дестинация разполага с редица конкурентни предимства и ако насочим усилията си в тази посока, има всички шансове да попадне във фокуса на международни компании, и в частност и такива от Германия. В това отношение 15 двустранни търговски камари в България, заедно с Българска агенция за инвестиции, подготвят едно общо събитие в края на месеца, а също и печатни материали.
Имате ли вече подобни запитвания от немски фирми, които обмислят преместване на производства към България? От кои сектори са те?
Да, имаме подобни запитвания и се радваме, че някои от тях ги обработваме заедно с български търговски представители в Германия. Освен това трябва да отбележим и чудесното сътрудничество, което поддържаме с Посолството на България в Германия.
Volkswagen се отказа да строи завод в Турция. Имаме ли още шанс да привлечем тази инвестиция или инвестиция под формата на развоен център, както коментира бившият президент Плевнелиев? Търсила ли ви е компанията с подобна заявка?
Миналата година новината, че България е попаднала във фокуса на Volkswagen, породи много надежди. Сега фактът, че проектът в Турция няма да се осъществи, сякаш отново постави темата на дневен ред, но инвестиция и под тази форма към този момент, просто няма да се осъществи. Oт концерна обявиха, че в сегашния контекст не е необходимо създаване на нови мощности и всички планирани проекти за производство ще бъдат прехвърлени към производствени съоръжения, с които концернът вече разполага.
Ако България привлече инвестиция под формата на развоен център, също ще е много положително за страната, която има успешни примери в тази област.
Какъв сигнал ще изпрати на немските инвеститори приемането ни в „чакалнята на еврозоната“?
Приемането ни в „чакалнята на еврозоната“ е свързано с предварителното изпълнение на определени критерии, което е положителен сигнал за немските инвеститори. Следва участие в механизма поне две години и поемане и осъществяване на последяващи ангажименти, за да се стигне до въвеждане на еврото. В този аспект ни очакват нови възможности, но и нови предизвикателства.
Наскоро пред немски журналисти представихте България като дестинация за здравен и балнеотуризъм. У нас обаче броят на заразените с коронавирус отчете значителен ръст. Ще отблъсне ли това немските туристи?
Туризмът е сред най-тежко засегнатите сектори в резултат на пандемията не само у нас. Секторът продължава да е подложен на големи изпитания. Динамични са мерките, които въвеждат държавите при преминаване на границата, напр. проверки на границата, поставяне под необходима карантина, спазване на санитарно-хигиенични мерки и др. По данни на Министерството на туризма за периода януари – май 2020 общият брой туристически посещения на чужденци в България е спаднал с 53% в сравнение със същия период на миналата година, а Германия продължава да е една от водещите страни по отношение на входящия туризъм.
От своя страна здравният туризъм придобива все по-голямо значение в условия на пандемия, а България, като страна с възможности и през четирите годишни сезона, може да предложи много в тази насока. През септември 2019 в сътрудничество с Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА), Министерството на здравеопазването и Министерството на туризма успяхме да постигнем изключително важен успех в тази насока - Германската национална асоциация на здравноосигурителните фондове (GKV-Spitzenverband) разшири списъка на държави, в които признава предоставянето на медицински амбулаторни услуги и добави България като 15-а страна към него, което означава, че законово здравноосигурено в Германия лице може да се възползва от възможности за превенция и у нас, а съответната здравната каса в Германия покрива разходите за лекарски процедури и за лечение.
