Има голямо търсене на специалисти по роботика

Проф. Валери Младенов, зам.-ректор на Техническия университет в София

Валери Младенов завършва висшето си образование във ВМЕИ – София (сега Технически Университет – София), специалност „Автоматика и системотехника” през 1985 г. На следващата година постъпва след конкурс като асистент в катедра “Теоретична електротехника” при ВМЕИ – София. От март 1999 г. е доцент , а от Декември 2011г. е професор към катедра “Теоретична електротехника”.  Специализирал е в Германия, Гърция и Холандия. Организатор е много конференции и работни срещи в страната и чужбина. Старши член (Senior Member) е на the Institute of Electrical and Electronics Engineering, Inc. (IEEE), и същевременно е член на техническия комитет по Cellular Nonlinear Networks & Array Computing към обществото по Вериги и Системи (CAS) на IEEE. Член е и на борда на директорите на the World Scientific and Engineering Academy and Society (WSEAS) и е главен редактор на WSEAS Trans. on Circuits and Systems.

Проф. Младенов, как студентите реагират на дните на кариерата? 
Определено се интересуват, защото е свързано с намирането на работа. Когато си осигури хубав стаж, студентът има възможност да си намери и хубава работа. Нашата задача е даваме възможност на повече фирми да се представят на кариерните изложения и да се конкурират за вниманието на студентите ни. Денят на кариерата всъщност представлява свободния пазар на труда, където се среща търсенето и предлагането. Ролята на университета на този пазара е да бъде регулаторът, който предоставя стойностния продукт (а нашият продукт са студентите) на стойностните компании. 

Имате ли съвместни стажантки програма с компании?
Да. Разработваме стажантски програми съвместно с много компании. Ние имам рамкови договори за сътрудничество с всички по-големи компании, които оперират на българския пазар. Ние сме инженерен университет. Икономиката и бизнесът не могат да съществуват без техническо образование, затова всички търсят нашите студенти. 

Вашият университет определено произвежда едни от най-търсените кадри в момента. Но има и специалности, които не са сред най-популярни сред студентите – като машинните инженери. Как виждате развитието на тези професии?
В момента наред с ИТ специалистите се търсят и много машинни инженери. Те дори не достигат именно поради факт, че както казвате, тази специалност не са сред най-предпочитаните от студентите през последните години. Традиционно се търсят специалисти в областта на енергетиката, мехатрониката, роботиката. Търсенето на такива инженери е огромно. Голям интерес към тези специалности имаме от страна на турските студенти, например. Там икономиката се развива бурно, компаниите търсят много индустриални приложения. Гладът за инженери не е само в България и съседните държави, но и в света.

Защо според Вас студентите имат по-слаб интерес към подобни специалности, след като се очертава тенденция специалистите в тези области те да бъдат много търсени и добре платени?
Да се учи инженерна наука е много трудно. При нас, за да завършите, трябва да се присъства на лабораторни упражнения. Инженерът също така трябва да притежава вродено въображение. Изискват се много личностни качества, за да стане от един студент добър инженер. Това образование е голяма инвестиция не само на пари, но и на време и усилия.

Като споменахте инвестиции да ви попитам инвестират ли фирмите в доизграждането на инженерните специалисти?
Това е друга много важна тема. Инвестират. Тези големи фирми, с който работим, много от тях са направили свои лаборатории на територията на университета. Комуникацията с тези фирми се осъществява на факултетно ниво. Фирмата обзавежда лаборатория на територията на съответния факултет. В нея разполага своите постановки, китове, апаратура. Студентите се упражняват в тези лаборатории и по този начин, когато постъпят на работа те вече са обучени да работят със съответната техника.  По този начин студентите излизат по-подготвени за нуждите на бизнеса. Другият вид лаборатории, които фирмите оборудват във факултетите са научно-изследователски. В тях освен лабораторна дейност се извършва и научно-изследователска дейност.

Позволява ли учебният процес при вас студентите да започнат редовна работа?
Редовна работа означава 8-часов работен ден. Учебният процес не позволява това, а и не бива да се прави. Разбира се, има изключения. Не бива да се прави, защото студентите са тук да учат и една фирма, която наистина иска да инвестира в качествени кадри, не бива да ги дели между учене и работа. Има възможности за почасово работа и това е може би най-разумната стратегия на студентите. Но без да се пренебрегва учебният процес.

С какви въпроси студентите идват най-често при вас в Кариерния център?
Най-често питат в кои фирми как биха могли да кандидатстват за стаж или за работа. Планираме да създадем курсове към Кариерния център за това как се пише CV или мотивационно писмо, как трябва да се държим по време на интервю, как да си направим презентация. От своя опит мога да ви разкажа, че в Холандия например много от университетите организират курсове за работа в екип – когато се даде обща задача как да се разпределят ролите, как да се презентират резултатите от нея, кой да презентира. Тези упражнения изграждат лидерски умения у студентите. Нещо повече, те се научават как да продават продукта си, как да го напарват по-атрактивен за публиката или за инвеститорите. Това са много важни умения, необходими на всеки.