Тя преподава щастие на милиони хора по цял свят. Какви са съветите й за справяне с кризата?

Над 3 млн. души от цял свят се учат на щастие от нея от началото на пандемията. Курсът по благоденствие на американския психолог Лори Сантос се превърна в най-посещавания и най-популярен в 300-годишната история на университета "Йейл", откакто стартира през 2018. От март той вече е достъпен и онлайн, безплатно в платформата Coursera, където вече са се записали милиони хора.
По думите й интересът към курса, откакто е започнала пандемията, е невиждан. Според нея хората търсят научно обосновани начини как да запазят психичното си здраве в тези трудни времена. „Всеки се чувства притеснен и хората просто искат да намерят нещо, което да ги накара да се чувстват по-добре“, споделя Сантос пред Световния икономически форум. „Смятам, че курсът предлага точно това: доказани съвети за подобряване на благосъстоянието ви, които може да изпробвате още днес“, допълва тя. „Всички вече знаем как да се предпазим от вируса – да носим маски, да си мием ръцете, да спазваме дистанция, но много хора имат нужда от указания как да предпазят психиката си“, заявява тя в интервю за Spiegel. „Не се опитвайте да избягате от негативните емоции. Неяснотата, страхът, ядът - те няма да си отидат. Трябва да им дадете пространство. Една от техниките за това е медитацията, която може да ви помогне да разпознаете и приемете тези емоции“, споделя Сантос пред The New York Times.

Учи ли се щастието, въпрос на гени ли е то, или имаме контрол върху него, промени ли коронакризата възприятието ни за щастие, възможно ли е въобще то в условията на пандемия, как да повишим усещането си за благоденствие, докато сме затворени у дома, и как Covid-19 ще се отрази върху психичното ни здраве в дългосрочен план – тези и други въпроси отправихме към известната психоложка Лори Сантос.

Лори, водите курса „Науката на благоденствието“ – най-популярният в историята на университета "Йейл". Но учи ли се щастието?
Да, проучванията показват, че щастието е резлутат не просто от обстоятелствата или гените ни, но в много по-голяма степен от действията ни. Ако усвоим правилните практики, можем да подобрим благоденствието си.

Щастието заложено в гените ни ли е? Доколко те предопределят дали ще бъдем щастливи, или не?
Щастието като теглото на тялото ни има гентичен компонент. Но както можем да работим за намаляване на теглото ни, така с действията си можем да повлияем на щастието, независимо от генетичната ни предразположеност.

Кои според Вас са най-големите митове по отношение на щастието?
Според мен най-разпространеното погрешно схващане за щастието е, че то е резулат от обстоятелствата. Това, че ако сме достатъчно богати или красиви, ако имаме перфектната работа, кола, дом, ние ще бъдем щастливи. Проучванията показват, че това не е вярно. Щастието е по-скоро въпрос на съзнателни усилия в посока повишаване на благосъстоянието ни.

Какво носи най-голямо щастие на хората? И има ли промяна сега по отношение на източниците ни на щастие в сравнение с времето преди пандемията от Covid-19?
Източниците на щастие остават непромени по време на пандемията. Те са: отделяне на време за благодарност, поддържане на социални контакти, здравословни навици като физически упражнения и сън, възможност да се чувствате присъстващи в настоящия момент. Тези фактори си остават същите. По-важно в момента обаче е да ги направим наш приоритет.

Универсални ли са източниците на щастие? Или са по-скоро са културно обусловени?
Фактори като социални връзки, здравословни навици, благодарност и осъзнатост са универсални източници на щастие. Разбира се, има разлика по отношение на това колко щастлив може да е средностатистическият човек в различните държави. Това обаче често се дължи на вариациите колко от тези източници на щастие човек може да постигне на ежедневна база в отделните страни.

Реалистично ли е според Вас да се говори за щастие по време на глобална пандемия, чийто край не се вижда? Може би в момента най-оптималното, към което можем да се стремим, е да сме доволни?
Според мен е от ключово значение да говорим за щастието в тези трудни времена. Проучванията показват, че щастието може да подобри имунитета ни, зареждайки ни с т.нар. „хормони на щастието“. Щастието е предпоставка и за по-дълъг живот. То може да ни помогне да се справим по-лесно и по-креативно с проблемите си. Така че в момента имаме нужда от щастие повече от всякога.

Ако можете да препоръчате 3 практики, които да повишат най-ефективно усещането ни за щастие, докато сме затворени у дома, кои биха били те?
Всяка вечер си записвайте от 3 до 5 неща, за които се чувствате благодарни. Приоритизирайте поддържането на социален контакт с по един нов човек всеки ден, като заради ограниченията в момента, може да се чуете с приятел или познат по Facetime или Zoom. Важно е също да отделяте по половин час всеки ден за физически упражнения.

Често повтаряте, че социалните контакти имат ключова роля за щастието ни. Но с новите ограничения по цял свят как можем да поддържаме тези връзки особено когато много хора вече се оплакват и от т.нар. Zoom умора („Zoom fatigue“)?
Не е нужно социалните контакти да са само по Zoom. Ако живеете с други хора, може да отделите време, за да се свържете осъзнато с тях. Или просто можете да видгнете телефона и да се обадите на приятел. Zoom е просто една възможност за контакт. Но ако се чувствате преуморени от екраните, можете да изберете друг начин.

Какви според Вас ще са дългосрочните последици от ковид пандемията върху психичното ни здраве?
Смятам, че има шанс Covid-19 да ни направи по-благодарни в дългосрочен план. Тези трудни времена в момента ни позволиха да осъзнаем каква голяма част от ежедневието си сме приемали за даденост – като напр. да имаме възможност да посетим близките си, да вечеряме в любимия си ресторант, да отидем на кино или театър. Смятам, че след кризата, когато отново можем свободно да правим всички тези неща, ще ги оценим повече.

Кой е най-големият урок, който можем да извлечем от тази криза по отношение на важните неща в живота?
Както вече казах – да ценим повече това, което смятаме за даденост.

Интервю: Детелина Калфова