Kакви са правата и задълженията ни при дистанционна работа?

Как се регламентират трудовите правоотношения със служители в дистанционна среда на работа? Темата е изключително актуална в условията на пандемия. При адаптирането на работните процеси излязоха наяве много неясноти. Отговори на най-често задаваните въпроси на работодателите се опитаха да дадат юристи и експерти по време на виртуална среща, организирана от MercerMarshBenefits в България.

Адв. Лилия Петкова, съдружник в Адвокатско дружество „Куюмджиева и Витлиемов“, отбелязва, че дистанционната форма на работа се въвежда при съгласие между двете страни. Заради пандемията от COVID-19 обаче, се дава възможност работодателят едностранно да поиска това. Подобно право той има само докато е обявено извънредно положение или епидемична обстановка.

Адвокат Петкова съветва мястото, от което служителят ще извършва работата от разстояние, да е предварително определено и конкретизирано. „Препоръчвам това да стане в писмена форма. Липсата на конкретизация може да доведе до много практически проблеми за работодателя“, допълни тя. Сред примерите за възникване на казус са увеличеният риск от трудова злополука, по-голяма вероятност за неправомерно разкриване на поверителна служебна информация и затруднена комуникация. В същото време Кодексът на труда не урежда изрично въпроса с работа от друга държава.

Петкова коментира и въпроса кой трбява да покрие допълнителните разходи при работа от вкъщи. По думите й според Кодекса на труда работодателят е длъжен да поеме разходите за интернет свързаност на служителя, докато работи от вкъщи. Според нея режийните разходи - за ток, вода и парно, не би трябвало да бъдат покривани от работодателя.

Експертът коментира и дали трябва да бъде регистрирана в НАП всяка промяна на адреса на дистанционна работа. 

Независимо дали става въпрос за извършване на дейност от разстояние, или за надомна работа, работодателят носи отговорност за здравословните и безопасни условия на труд. Съответният закон позволява той лично или негов представител, както и синдикалните организации, да проверят дали безопасните условия на труд са налице, пояснява д-р Димитър Софиянски, консултант в „Респонса Превент“.

Димитър Софиянски коментира и каква документация трябва да подготви работодателят по здраве и безопасност в съответствие с нормативните актове в условията на дистанционна работа.

Как се регламентира работата от морето и споделените офис пространства, също беше сред въпросите, които уебинарът засегна.

Адвокат Петър Боюклиев, съдружник в Адвокатско дружество „Йорданова, Ризова и съдружници", тълкува, че според законодателя дистанционна работа като правило ще бъде извършвана на територията на България. Все пак, няма изрична забрана отдалеченото място да е извън страната. Затова договаряне на дистанционна работа от чужбина не би следвало да се счита за нарушение на трудовото законодателство, допълва адв. Боюклиев. Той предупреждава, че са възможни определени усложнения и рискове за работодателя.

Боюклиев коментира и въпроса как в условията на дистанционен труд може да бъде връчено уведомлението за освобождаване от работа на служител.

Таня Генова-Барбова, директор Човешки ресурси за Централна и Източна Европа на DXC Technology, и Албена Йорданова, старши мениджър на отдел „Администриране и работни заплати" в UniCredit Bulbank, споделиха своя опит с успешни практики в ИТ компании при гъвкаво работно време. Те акцентираха и върху онлайн оформянето на документация и цялостни дигитални решения за HR администриране. Двете засегнаха и въпроса за разходите, които работодателят е длъжен да покрива, докато служителят работи дистанционно.

Как гарантираме защита на данните, когато нямаме пряка видимост? Как се регулира въпросът с извънредния/нощен труд при работа от разстояние? Има ли максимален/минимален брой часове за отдалечена работа, който трябва да се заложи при дистанционна работа извън пандемична обстановка?