Тим Курт, изпълнителен директор на медодобивния завод, пред Economy.bg
За първи път "Аурубис" стана най-голямата компания в България по приходи, а преди дни влезе в топ 5 на най-големите в Югоизточна Европа. Оборът на медодобивния завод в пандемичната 2020 досига 2.8 млрд. евро.
Как се постигат подобни резултати по време на пандемия, кои са факторите за успеха на дружеството, какви са плановете на компанията у нас - тези и други въпроси коментираме с Тим Курт, изпълнителен директор на медодобивния завод.
Тим Курт е изпълнителен директор на „Аурубис България“ и президент на Германо-българската индустриално-търговска камара. Присъединява се към „Норддойче Афинери“ (днес „Аурубис“) през 2006, където е вицепрезидент "Корпоративна логистика" и ръководи групата по иновации на концерна, преди да заеме сегашната си позиция в България през 2014. Започва кариерата си в „Юниливър“ и „Нумико“. Роден е в Бремен, завършил е Университета за приложни науки във Фридберг, Германия.
Г-н Курт, Aurubis вече е най-голямата компания в България по приходи. Как успяхте да постигнете тези резултати по време на пандемия?
Да сме най-голямата компания, никога не е било заложено като цел. Размерът на приходите, съпоставен с тези на други, не е бизнес индикатор. Основната ни задача е да запазим устойчивост на производството при безопасни условия на работа и ограничаване на неблагоприятни външни фактори. Кризата с коронавируса оказа влияние върху веригите на доставки, най-вече върху крайните пазари в първата вълна на пандемията. Но ние винаги планираме внимателно, работим по дългосрочни договори и залагаме буфери. Въведохме вътрешни противоепидемични мерки в завода ни още в самото начало, адаптираме ги и се придържаме към тях.
Какво стои зад ръста на приходите ви? Повишението при цените на медта ли е единственият фактор?
Основно цените на медта, също и на съпътстващите метали, които произвеждаме в рамките на групата „Аурубис“. Ние зависим от борсовите цени, основен индикатор е Лондонската метална борса. Но зависим от борсови цени и на входа. Така е с електроенергията, която купуваме. Медодобивът е енергоемко производство. От три месеца насам тази тема вече е основна.
Как нарастващата електрификация на транспорта се отразява на металургичния сектор? Готови ли сте да отговорите на повишеното търсене?
В България произвеждаме катодна мед, която е базовият продукт за всички медни изделия по веригата нататък, включително производството на електромобили, което, разбираемо, заема все по-голям дял на крайните пазари. Отговаряме на търсенето.
Някои експерти казват, че „медта е новият петрол“. Те прогнозират, че дефицитът на пазара на мед ще продължи. Как това ще се отрази на вашия бизнес в България?
В света има достатъчно количество мед - и като суровина в медната руда, и като материали за рециклиране. Дългосрочната стратегия на нашата група, включително в България, е да увеличаваме дела на второто. Медта е метал, който може да се рециклира безкрайно, без да губи качествата си. „Аурубис“ е най-големият в света производител на мед от рециклиране. Заводът ни в Люнен, Германия е изцяло насочен към използването на скрапа като суровина. Последното ни голямо придобиване – на испанско-белгийската компания „Метало“, също е част от стратегията ни за кръгова икономика.
Освен за батерии за електромобили къде другаде се използват вашите продукти?
В батериите за електромобили се използват други цветни метали, медта обезпечава оборудването. За производството на един конвенционален автомобил са нужни поне 30 килограма мед. За електроколите - над 70 килограма. Но електрификацията на транспорта е само един от секторите. Преходът към нисковъглеродна икономика се нуждае от мед буквално навсякъде – за ветрогенераторите, за всички високотехнологични продукти, за електрическите мрежи, които осигуряват свързаността.
През юни стартирахте изграждането на най-големия соларен парк в България за собствени нужди. Планирате ли нови инвестиции във връзка със Зелената сделка?
През юни започнахме строителството, което вече е завършено и предстои въвеждането в експлоатация. Фотоволтаикът действително е голям, с над 11 000 мегаватчаса проектно производство на година. Ще покрива 2.5% от енергийните ни нужди, което дава и представа за енергоемкостта на медната индустрия. Стратегията ни е до 2050 да осигуряваме половината от необходимото ни електричество от собствени възобновяеми източници - соларни централи, турбини с отпадна топлина, успоредно на оптимизирането на енергоемкостта с нови технологии. Но винаги ще зависим от външния пазар на енергия. Тук е основното ни притеснение, не само нашето, на цялата индустрия. Разходите за ток влизат в себестойността на медта, която произвеждаме, тя се търгува на международни борсови цени, а трябва да запазим конкурентоспособността си.
Какви са следващите ви цели за бизнеса в България?
Да следваме стратегията си за устойчивост и както подчертах, да запазим конкурентоспособност на външните пазари. Сега общата цел на индустрията е да намерим решение заедно с правителството за цените на електроенергията и осигуряването на предсказуемост.
Какъв е размерът на инвестицията на Aurubis в България досега?
Над 1.2 милиарда лева от 1999 досега. Текущата ни четиригодишна инвестиционна програма „Аурубис България 2022“ на стойност 260 милиона лева е основно за осъвременяване на инфраструктурата и екология. Темата сега е как да продължим с инвестициите в България при тази ситуация на енергийния пазар.
Колко служители имате у нас? Планирате ли да разширите екипа си?
900 служители са ангажирани пряко, още толкова във фирмите, които работят постоянно на територията на завода ни до Пирдоп и Златица. Увеличаването на персонала зависи от производството и инвестициите, а те, отново подчертавам, зависят от цената на електроенергията и предсказуемостта й.
Вие сте и президент на Германо-българската индустриално-търговска камара. Как оценявате бизнес климата в България? Какво трябва да променим, за да привлечем още германски инвестиции в страната?
От Камарата правим проучване сред членовете си за бизнес климата в страната със стандартни въпроси, които в основата си са едни и същи всяка година – за да можем да съпоставяме и очертаваме тенденции: условия на пазара на труда, прозрачност на институциите, предсказуемост на законодателството, данъчна система. Тази година е по-особена с наслагването на два фактора - политическата нестабилност и ситуацията с енергийния пазар. Резултатите от предстоящото проучване ще ни помогнат да анализираме нагласите.
Можем ли да очакваме нови германски инвестиции тази година?
Вече е започната голяма инвестиция тази година. Колегите ни от „Кварцверке“ разширяват производството си в Североизточна България. За нови инвестиции на зелено отговорът, мисля, е ясен – инвеститорите търсят стабилност и предсказуемост.
