Как вижда бъдещето на еврозоната, мястото на България в ЕС и бъдещето на образованието изтъкнатият германски експерт проф. д-р Норберт Валтер в интервю за Economy.bg
Проф. д-р Норберт Валтер е работил като сътрудник в Института за проучване на капиталовите пазари във Франкфурт на Майн. Заемал е различни длъжности в Института за световна икономика в Кил. През 1987 той се прехвърля в Deutsche Bank Gruppe и от 1990 до 2009 изпълнява длъжността на главен икономист, както и на изпълнителен директор на Deutsche Bank Research.
Норберт Валтер е бил член и на комисията за регулиране на европейските пазари за ценни книжа към Европейската комисията в Брюксел „Sieben Weisen”.
Проф. д-р Норберт Валтер беше председател на Борда на настоятелството на Федералния институт за изследване на населението (Висбаден), председател на борда на Баухаус Университет (Ваймар) и гостуващ професор в международното бизнес училище Anglia Ruskin University, Кеймбридж и Челмсфорд.
Професор Валтер, има ли еврозоната бъдеще в настоящата си форма?
Ако ме питате дали в момента страните членки на еврозоната са твърде много и в бъдеще те ще трябва да станат по-малко, то тогава моят отговор е – не. Към еврозоната могат и трябва да се присъединят и нови страни в бъдеще. Към валутния съюз трябва да се присъединят не само отсъстващите западноевропейски, но и източноевропейските страни.
За разлика от изминалите 13 години, в бъдеще еврозоната трябва да възприеме по-сериозен курс към политика на стабилизиране и запазване на конкурентоспособност. За да се гарантира бъдещето на еврозоната, са нужни по-ефективни санкции и повече политически съюз. Това предполага готовност за установяване на общи регулации на европейско равнище. Към тях спада например засиленият надзор във финансовия сектор.
Може ли често обсъжданият напоследък фискален и банков съюз да реши кризата в еврозоната?
Аз считам, че фискалният и банков съюз е една логична и подходяща стъпка в посока решаване на проблемите във валутния съюз.
Строги икономии или растеж - коя е формулата за успех на Европа?
Формулата за успех не само за Европа, но и за всички останали, не е нито само във фискалната дисциплина, нито само в растежа. Няма успех без желязна воля за свиване на разходите. За успеха е нужно също и желание за насърчаване на растежа. Този, който дълго време е живял над възможностите си и е създавал производство, от което никой не се нуждае, може да е сигурен, че му предстоят тежки времена. Продължаването на подобна политика може временно да притъпи болката, но в повечето случаи това води до увеличаване на нуждата от адаптиране на по-късен етап. С други думи този, който доброволно не заложи на политика на креативно и максимално използване на производствените ресурси, не идентифицира и не обслужва пазарите с потенциал за растеж, той ще продължи да затъва в икономическа криза, независимо от това колко усърдно спестява.
Къде се крие причината за настоящата криза? Грешка на управляващите ли е, или просто еврото е остарял модел?
Настоящата криза на Стария свят се дължи до голяма степен на лошото възпитание на хората и неадекватната икономическа политика, която предпочита лесния път. Както управляващите, така и обикновените хора вярваха в някаква манна небесна.
Еврото само по себе си не е проблем. Проблемът е, че някои страни водеха такава финансова политика, която не пасваше на принадлежността им към един валутен съюз с членове, които поддържат финансова дисциплина и политика на ефективно управление. Тези, които обаче се откажат от еврото, са обречени на висока инфлация и икономическа изолация.
Как смятате, по-добре ли е за България, че остана извън еврозоната в настоящата криза?
Такъв въпрос в момента не стои. България трябва първо да изпълни политическите и икономически условия за членство в еврозоната. С оглед на лошия опит от последните години съответните институции ще трябва да следят по-сериозно за изпълнението на тези изисквания, а не както в случая с Гърция, която представи неверни статистически данни за бюджетния си дефицит, за да влезе в еврозоната.
А дали България ще може да подобри конкурентоспособността си, разчитайки в дългосрочен план на една слаба валута, по-скоро се съмнявам.
И България като Германия поддържа строга фискална дисциплина. В сравнение с Берлин обаче ние имаме още доста да наваксваме по отношение на стандарт на живот и модернизация. В този смисъл правилно ли е поддържането на подобна политика в България?
По-високият жизнен стандарт не е инструмент на икономическата политика. Той е резултат от взаимодействието между частната предприемаческа инициатива (в това число и чуждестранната) и осигуряването на добра административна и пътна инфраструктура. Сред всичките тези компоненти обаче образованието има най-голяма роля.
България разчита на ниски данъци и ниско заплащане, за да поддържа конкурентоспособността си. Може ли обаче да разчитаме на тази политика в дългосрочен план?
Като за начало това е добър начин България да привлече чуждестранни инвеститори. Така че по-ниските данъци и по-ниските заплати са по-добра отправна точка в сравнение с по-високите. По-ниските разходи обаче не са достатъчни. Когато правната система не функционира, администрацията е неефективна и когато инфраструктурата е далеч от основните стандарти, тогава не очаквайте инвеститорите да дойдат.
Вие сте председател на борда на Университета Bauhaus във Ваймар и гостуващ професор в Ashcroft International Business School и Anglia Ruskin University. Как изглежда според вас бъдещето на образованието?
Страни като България могат само да спечелят от приоретизирането на образованието, по възможност с поставянето на по-силен акцент върху „дуалната система” на образование (тя дава възможност за придобиване на професионален стаж по време на обучението).
В много европейски страни заради застаряването на населението продължаващото образование за възрастни ще се превърне в решаващ фактор през следващите години.
Какви качества и компетенции ще се ценят най-много в бъдеще?
Много страни в Европа подценяват значението на хората, развиващи самостоятелен бизнес. Тяхната значимост обаче все повече нараства на фона на засилващата се конкуренция от страна на американци и китайци.
Задължителни в този модерен и глобализиращ се свят са освен езиковите и културни познания, но и ИТ-уменията.
И България като Германия има застаряващо население. Как това ще се отрази на пазара на труда и на икономиката въобще? Какво може да се предприеме в този смисъл?
Ако не иска да загуби стандарта си на живот, застаряващото население трябва да се подготви за по-дълго оставане на пазара на труда (чрез продължаващо обучение например). Разбира се, за да се смекчи ефектът от застаряването, властите в страната могат да прибегнат до внасяне на работна сила отвън. В този смисъл добре ще са страните, които се намират в близост до държави с висока раждаемост. Затова ще е добре Европа да отправи поглед към Египет, Турция и Иран – страни с население като в Германия, но с три пъти повече деца, отколкото в Германия.
